Определение № 13097 от 02.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13097 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110152532 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ... срещу „..“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 и т.11 ЗПК, вр. чл.143, т.10 и т. 19 ЗЗП, евентуално на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на Договор за потребителски кредит № .. от 27.03.2024 г., сключен между страните, и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 лева, като частичен от пълния размер от 9948,24 лева, представляваща платена при липса на основание сума по нищожния Договор за потребителски кредит № .. /27.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 20.11.2025г., до изплащането.

В исковата молба се излага, че между страните бил сключен договор за кредит № .. /27.03.2024 г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 10000 лева и застрахователна премия по договора в общ размер от 2987,62 лева.

Било уговорено връщането на сумата на 36 вноски, като лихвеният процент по кредита бил в размер на 30.39%, а годишният процент на разходите (ГПР) в размер на 34.22%.

Поддържа, че сключеният между страните договор имал характеристики на потребителски договор. Клаузата на чл. 10 от Договора била нищожна поради противоречие с императивна правна норма, тъй като размерът на уговорения ГПР надхвърлял максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК петкратен размер на законната лихва.

Действителната стойност на уговорения ГПР надвишавала посочения размер в договора, тъй като в него следва да бъде включена и уговорената застрахователна премия, както и не бил посочен начинът, по който се достига до този процент. В договора не се съдържала методиката на изчисляване на ГПР, а бил посочен само процент, с което съществено била засегната защитата на потребителите и водело до недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Непосочването на методиката за изчисление на ГПР нарушавало императивните разпоредби на чл. 143, т. 19 ЗЗП, и уговорения ГПР противоречи и на т. 10 от чл. 143 ЗЗП.

Поддържа, че договорът е нищожен, поради което на основание чл. 23 ЗПК дължи връщането само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други 1 разходи, поради което предявява иск за сумата от 5 лева, като частичен от пълния размер от 9948,24 лева, представляваща платена при липса на основание сума по нищожния Договор за потребителски кредит № .. /27.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 20.11.2025г., до изплащането.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковата молба. Счита, че процесният договор не е нищожен.

Застраховката не била задължителна, поради което застрахователната премия не следвало да бъда включена в ГПР. Ищцата била избрала да сключи договора за застраховка, като ответника действал като посредник. Била предоставена услугата по договора за застраховка. Посоченият в договора ГПР бил формиран съгласно изискванията на закона, както и общата дължима сума. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцата.

Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца по отрицателния установителен иск е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора, респ. на клаузата за заплащане на ГПР и застрахователна премия; че с уговарянето в договора и в клаузите не се заобикаля размера на ГПР; че клаузите не са неравноправни и не се надвишава законовия размер на ГПР, както и че не представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, съответно че са спазени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за отразяване на всички разходи по кредита и общата дължима сума.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил с ответника договор за кредит № .. /27.03.2024 г., при посочените параметри в исковата молба, че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.

При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да докаже валидно основание за получаване на процесното вземане.

На ищцата следва да бъдат дадени указания да посочи банкова сметка, в съответствие с изискването на чл.127, ал. 4 ГПК.

Към исковата молба са приложени писмени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Следва да бъде допусната исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение следва да посочи банкова сметка, в съответствие с изискването на чл.127, ал. 4 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.05.2026 г. от 10.00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото 2 по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата да бъде изискана информация от БНБ, доколкото същата се отнася до нея и може да се снабди с нея без съдействието на съда.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори въпросите, формулирани в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 евро, платим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б., която да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3