Решение № 1480 от 12.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1480 гр. ***, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430101473 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба с правно основание: чл.

439, ал, 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, от Б. Д. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. ***, чрез адв. В. Б. Б. от САК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Б. и В.", peг. по ф.д. № 42/2020 по описа СГС, с БУЛСТАТ № **********;Съдебен адрес: гр. ***, ул. „***, първи надпартерен етаж, офис 1; против *** АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ул. ***, чрез представителите П.Н.Д. - Изпълнителен директор; Д.Б.Ш.; А.В.Я.; А.А.М.. Цена на иска: 6 386.42 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът.

В отговора е изразено следното становище:

*** АД не е процесуално легитимирана страна в процеса, тъй като вземането на банката против Х. е прехвърлено чрез договор за цесия от 30.06.2016 г. на *** ЕООД, ЕИК **********, видно от приложените писмени доказателства към настоящия отговор. Поради това, ответникът е ненадлежна страна, а искът е недопустим. Липсва правен интерес от предявяването на иск против *** АД, тъй като Б. Д. Х. би се снабдила със съдебно решение, което ще има сила на пресъдено нещо в отношенията между ищцата и Банката, но не и с новия кредитор *** ЕООД. Банката няма вече претенции към ищцата, но цесионерът може да има такива. За ищцата има смисъл да установи 1 отношенията си с новия кредитор, не е и с предишния - Банката. Абсолютните процесуални предпоставки трябва да бъдат налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес.

Б. Д. Х. е редовно призована и не се явява. Представлява се от адв.

И.И., която поддържа иска. Счита, че искът се явява основателен и се доказва от представеното по делото удостоверение от ЧСИ Ц.Н. и сметка за дълга, от които е видно, че по делото все още не са погасени процесните суми. Това се установява и от приложеното по делото изпълнително дело от липсата на отбелязвания по процесния изпълнителен лист от 19.03.2011г. за направени плащания.

ОТВЕТНИКЪТ *** АД е редовно призован, не се явява процесуален представител.

Съдът, като прецени представените по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Това е отрицателен установителен иск, предявен от длъжника за признаване за установено, че принудителното изпълнение по съответното изпълнително дело е недължимо (цялостно или частично). Искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (например погасяване на вземането по давност, плащане, прихващане и др. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице правен интерес от предявяването на иска, а именно, че против него е предприето принудително изпълнение на задълженията, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист. В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, а именно да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.Обстоятелствата, които се признават и не се нуждаят от доказване са, че против ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на взискателя. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело. Приложено е като писмено доказателство копие изпълнително дело № 232 / 2011 г. на ЧСИ Ц.Н..

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае, че Б. Д. Х. не дължи на *** АД, ЕИК **********, като погасени по давност 2 съгласно чл. 110 от ЗЗД, следните суми по Изпълнителен лист от 19.03.2011 г., издаден от Районен съд - гр. ***, IV състав, във вр. със Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 30.07.2010 г., издадена по ч. гр.д. № 5274/2010 г. по описа на Районен съд - гр. ***: 5746,02 лв. - главница, ведно със сумата от 481,37 лв. представляваща просрочена лихва за периода 22.02.2010 г. до 27.07.2010 г. и сумата от 33,79 лв., представляваща наказателна лихва за периода 22.02.2010 г.

- 27.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата 125,24 лв., разноски по делото за държавна такса.

На 19.03.2011 г. е издаден Изпълнителен лист против длъжника Б. Д. Х., ЕГН **********, в полза на „***" АД, ПИК ***********, (впоследствие преобразувала се чрез вливане в „***" АД, ЕИК **********), след влизането в сила на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 30.07.2010 г., изд. по ч. гр. д. № 5274/2010 г. по описа на съда за 2010 г, четвърти гр. състав.

Изпълнителният лист е издаден за сумата от 5746,02 лв. - главница, ведно със сумата от 481,37 лв., представляваща просрочена лихва за периода 22.02.2010 г. до 27.07.2010 г. и сумата от 33,79 лв., представляваща наказателна лихва за периода 22.02.2010 г. - 27.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от

2010. г. до изплащане на вземането, както и сумата 125,24 лв., разноски по делото за държавна такса.

Въз основа на гореописания изпълнителен лист е образувано изп. дело № 232/2011 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., peг. № 756, с район на действие ОС - ***.

Последното извършено валидно изпълнително действие, което може да бъде прието като прекъсващо давността, е Постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ Ц.Н. на 10.01.2012 г. (стр. 259260) и влязло в сила на 18.01.2012 г., като след тази дата не са предприемани никакви изпълнителни действия, които да прекъсват давността. Б. Д. Х. има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасените по давност вземания, за които е налице изпълнително основание (чл. 110 от ЗЗД).

Перемпцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ, а ще образува новото искане в ново (като номер) изпълнително дело. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на 3 изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

По отношение на давността в изпълнителното производство, законодателят е обособил отделна разпоредба - чл. 116, б. „В" от ЗЗД.

Прекъсването на давността по чл. 116, б. „В" ЗЗД настъпва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от прекъсването на давността започва да тече нова давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД. С т. 10 на ТР № 2/26.06,2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Т.е нова давност по отношение на процесните вземанията е започнала да тече от 18.01.2012 г. (последното валидно изпълнително действие), а 5-годишният давностен срок е изтекъл на 18.01.2017 г.э Следователно, задълженията по издадения Изпълнителен лист от

2011. г. по ч.гр.д. 5274/2010 г. против Б. Д. Х. са погасени по давност. След изтичане на давността вземането продължава да съществува, но то не може да се събере със средствата на държавна принуда, а доброволно изпълнение по него е винаги дължимо.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като се присъдят разноските в полза на ищцата.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 439, ал, 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Б. Д. Х., ЕГН: **********, не дължи на *** АД, ЕИК **********, като погасени по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, следните суми по Изпълнителен лист от 19.03.2011 г., издаден от Районен съд - гр. ***, IV състав, във вр. със Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 30.07.2010 г., издадена по ч. гр.д. № 5274/2010 г. по описа на Районен съд - гр. ***: 5746,02 лв. / 2937,89 евро / - главница, ведно със сумата от 481,37 лв. / 246,12 евро, / представляваща просрочена лихва за периода 22.02.2010 г. до 27.07.2010 г. и сумата от 33,79 лв. /17,28/ евро, представляваща наказателна лихва за периода 22.02.2010 г. - 27.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата 125,24 лв. / 64,03 евро / разноски по делото за държавна такса.

4

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, *** АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ул. ***, чрез представителите П.Н.Д. - Изпълнителен директор; Д.Б.Ш.; А.В.Я.; А.А.М.да заплати на Б. Д.

Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***, направените разноски по делото в общ размер 507,67 евро.

Решението може да се обжалва пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 5