Решение № 13267 от 28.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13267 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110143084 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от ЕТ „............................“ против „.......................................“ ЗАД искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 24 487 лв.

– застрахователно обезщетение по застраховка

„Каско“

№

****************************************** от 19.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда – 09.08.2022 г., до погасяване на вземането, както и сумата от 3 503,01 лв. - лихва за забава за периода 12.03.2021 г. – 08.08.2022 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е лизингополучател по договор за финансов лизинг от 18.10.2018 г. с лизингодател „***********************“ АД относно МПС ***********************************, рег. № **************************, като за МПС е сключен от лизингодателя договор за застраховка имущество “Каско” № ****************************************** от 19.09.2019 г. с ответника. С договор за цесия от 03.08.2022 г. „***********************“ АД е прехвърлило на ищеца вземанията си по договора във връзка с настъпило на 11.09.2020 г. в гр. София, бул. „******************************** застрахователно събитие кражба, като ответникът – застраховател е уведомен за цесията на 05.08.2022 г. На 10.09.2020 г. в гр.

София на бул.

„******************************** водачът

***************************** паркирал

МПС

***********************************, рег. № ************************** пред дома си вечерта и на сутринта на следващия ден 11.09.2020 г. установил, че МПС е изчезнало. Подаден е сигнал за кражба и образуваното ДП № 00000000000000000/2020 г. по описа на 07 РУ СДВР, пр.пр. 111111111111111111/2020 г. по описа на СРП, което е спряно с постановление от 09.03.2022 г. Ищецът сочи, че по време на отнемането на МПС малкият талон в оригинал се е намирал в него, което обстоятелство съобщил на застрахователя. Според ищеца средната пазарна стойност на МПС от тази марка към 1 датата на отнемането е 44 998,76 лв. Ответникът заплатил на ищеца сумата от 20 511,76 лв. – застрахователно обезщетение, като се обосновал, че оставянето на свидетелство за регистрация на МПС част 2 в МПС е допринесло за настъпване на застрахователното събитие, поради което намалява обезщетението наполовина.

Ищецът сочи, че липсва причинно –следствена връзка между настъпването на събитието – кражба, и наличието на талона в МПС. Оспорва да са налице законови или договорни основания за намаляване на обезщетението. Дори да има предвиден такъв текст в договора или ОУ, твърди нищожност на съответните клаузи като противоречащи на чл. 395, ал. 1 и ал. 4 КЗ – стр. 4 от исковата молба, т. 1,2.

Претендира лихва за забава считано от 12.03.2021 г., понеже е уведомил застрахователя на 11.09.2020 г. и шестмесечният срок е изтекъл на 11.03.2021 г.

В първо с.з. ищецът на първо място оспорва представените от ответника ОУ да са били приети както от него, така и от цедента му – лизингодателя, сключил договора за застраховка. Уточнява и клаузата, чиято нищожност поддържа с исковата молба – тази по т. 92 ОУ.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя отговор, в който не оспорва между него и „***********************“ АД да е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско“ относно МПС ***********************************, рег. № **************************; не спори рискът „кражба“ да е покрит риск и събитието да се е осъществило в периода на покритие при сочения от ищеца механизъм на сочената дата и място; не спори и да е уведомен своевременно, като застрахованият е представил всички необходими документи. Не оспорва и да е уведомен за цесията, както и прехвърлянето на вземането с валиден договор за цесия в полза на ищеца.

Оспорва иска по основание и размер при твърдения, че средната пазарна стойност на имуществото е не сочената от ищеца, а 41 023,53 лв. Твърди, че поради оставянето на свидетелство за регистрация на МПС част 2 в автомобила е налице хипотезата на т. 92 ОУ. Сочи, че според т. 78,8 ОУ застрахованият или водачът са длъжни да не оставят в ППС малкия талон, а според т. 88,4,1 ОУ при уведомяване за събитието малкият и големият талон следва да се представят в оригинал, като ако това не е сторено според т. 92 ОУ обезщетението се намалява наполовина, както е и сторено. Излага, че според чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП водачът е длъжен да носи по време на управление на МПС свидетелството за регистрация, като водачът може да е собственик или упълномощено лице. Поради това малкият талон служи за идентификация за ППС и удостоверява собствеността върху ППС. Оспорва да е поставен в забава на сочената от ищеца дата. Претендира разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

Като безспорно между страните е отделено, че между ответника –застраховател, и „***********************“ АД е сключен валиден застрахователен договор по застраховка „Каско“ ****************************************** от 19.09.2019 г. относно

МПС

***********************************, рег.

№

**************************; че рискът „кражба“ е покрит риск и събитието от 1011.09.2020 г. се е осъществило в периода на покритие при сочения от ищеца механизъм на соченото място - в гр. София на бул. „********************************; че ответникът е уведомен за събитието своевременно, като застрахованият е представил всички необходими документи без малкия талон. Ответникът не оспорва и да е уведомен за цесията на 05.08.2022 г. с писмо вх. № 1-101-4101-3228, както и прехвърлянето на вземането с валиден договор за цесия в полза на ищеца от 03.08.2022 2 г. Не се спори и че МПС е оставено паркирано от *****************************, който е бил надлежно упълномощен водач; че при кражбата в МПС е бил оставен малкият талон - свидетелство за регистрация на МПС част 2, в оригинал, за което застрахованият надлежно е уведомил застрахователя. Ищецът не спори, че е получил сумата от 20 511,76 лв. – застрахователно обезщетение.

По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца вкл. с допълнение на доклада в първо с.з. е възложено да докаже вид и размер на вредата – стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие; падеж на задължението за изплащане на застрахователното обезщетение на 12.03.2021 г.; че клаузата на чл. 92 ОУ е нищожна на сочените от него в исковата молба основания- противоречие с императивни норми на закона; размера на дължимата лихва.

При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си; че е отказал плащане на застрахователно обезщетение или част от него поради неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; че клаузата на чл. 92 ОУ е валидна и че ОУ са приети при сключване на договора за застраховка /допълнен доклад в първо с.з./.

Между страните не се спори, а и се установява, че е налице валиден договор за застраховка имущество „Каско“ ****************************************** от 19.09.2019 г. относно МПС ***********************************, рег. № **************************, като в срока на застрахователното покритие МПС е откраднато.

Неоснователни са възраженията на ищеца, че ОУ на застрахователя, представени с отговора, не са били приети при сключване на застраховката. Видно от полицата, то в нея е удостоверено, че застраховащият/застрахованият – лизингодателят, е бил запознат с ОУ, връчени са му и ги е приел. Представените от ответника ОУ са одобрени през м. 08.2019 г., а застрахователният договор е сключен месец след това – на 19.09.2019 г., поради което съдът намира за доказано, вкл. при липса на активно насрещно доказване, че представените ОУ са тези, които са приети при сключване на застрахователния договор.

Не се спори относно обстоятелствата относно настъпване на застрахователното събитие – кражба, както и че то съставлява покрит риск; че рискът е настъпил в периода на покритие.

Установява се от постановление по пр.пр. № 111111111111111111/2020 г. по описа на СРП, че процесното МПС е противозаконно отнето заключено, чрез разрушаване на прегради- счупване на задното стъкло, но соченото от ищеца място и на сочената от него дата. ДП е спряно и се води срещу неизвестен извършител; не е открито. Районният прокурор подробно се е обосновал, че е установено лице, от чийто регистриран номер се обадило лице с предложение за откуп, но не е установено кое лице точно е провело разговора; лицето не е посочило основни белези на автомобила и не го е описало надлежно, като ищецът преди това е пуснал пост в публичното пространство- Фейсбук, относно кражбата.

Видно от уведомление от 11.09.2020 т. в сроковете, предвидени в ОУ, застрахователят е уведомен за застрахователното събитие. Видно от описа от 11.09.2020 г. и въпросните, а и ответникът не спори, то ищецът е представил всички необходими документи и устройства без един, а именно свидетелството за регистрация 3 на МПС - част втора. Установява се от описа, че по преписката са представени ключовете, свидетелството за регистрация на МПС - част първа, в оригинал, служебна бележка, договор за лизинг, талон за преглед.

Ответникът не спори, а и се установява от договор за цесия от 03.08.2022 г., че лизингодателят е прехвърлил на ищеца вземането си към ответника по ликв. преписка.

С писмо изх. № 2964-1/18.04.2022 г., изходящо от ответника и представено като част от ликв. преписка, ответникът е уведомил застрахования, че намалява обезщетението с 50 процента на осн. т. 92 ОУ. При определена стойност на имуществото към датата на събитието 41 023,53 лв. е заплатена на ищеца сумата от 20 511,76 лв., която ищецът е получил.

Ищецът претендира горницата, като твърди, че действителната стойност на имуществото към датата на събитието е 44 998,76 лв.; търси разликата между тази сума и заплатеното, което е 24 487 лв.

Съгласно полицата застрахователната сума е 23008 евро или 44 999,73 лв.

Според САТЕ, заключението на която съдът напълно кредитира, към датата на събитието средната пазарната стойност на МПС с първоначална регистрация от 01.07.2013 г. , е 43 498 лв. Съдът възприема именно тази стойност, която не надвишава застрахователната сума.

Видно от приложените по ликвидационната преписка ищецът неколкократно е направил извънсъдебно признание на неблагоприятния факт, че в МПС по време на противозаконното му отнемане са останали част втора от свидетелството за регистрация на МПС.

Според чл. 78,8 на ОУ застрахованият е длъжен да не оставя в МПС която и да е част от свидетелството за регистрация. Според т. 88,4,1 ОУ при кражба на цялото МПС застрахованият е длъжен за представи в оригинал двете части на свидетелството за регистрация.

Съгласно 92 ОУ, на който се е позовал ответникът, то при настъпило събитие кражба ако застрахованият не представи „всички комплекти устройства за достъп и стартиране на двигателя“, както и „двете части“ на свидетелството за регистрация, то обезщетението се намалява с 50 процента.

Своевременно ищецът е навел твърдения за нищожност на чл. 92 ОУ – с исковата молба и уточнено в първо с.з., като възраженията за нищожност не се преклудират до първо с.з. според настоящия състав.

Съобразно разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. В чл. 189, ал.4, чл.191, ал.2, чл. 206, ал. 3 и чл. 207, ал. 2 КЗ /отм./ изрично са предвидени хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователното събитие, тъй като е налице неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед интереса на застрахователя. По-конкретно, според чл. 207, ал. 1 КЗ /отм./ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Съгласно ал. 2 на същия член ако застрахователното събитие е настъпило и е налице неизпълнение на това задължение от страна на застрахования, то застрахователят може да откаже плащане само ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от 4 неизпълнение на задължението и това изрично е предвидено в договора. Ето защо по аргумент на цитираните разпоредби на чл. 189, ал. 4, чл. 191, ал. 2, чл. 206, ал. 3 и чл.