Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 07.12.2020, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 307/2020
Вид
Решение № 131
Подписан
07.12.2020
В сила
19.03.2021
Състав
ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 275, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 415в · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
  • § 1 · Кодекс на труда
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. гр.Велинград , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА

ДОНКА Е. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20205210200307 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Ресайкъл Компани" ЕООД, ЕИК 1204680834, представлявано от управителя Й. Д. Г., чрез адв. Г.-САК, против Наказателно постановление № 13-002162/03.08.2020 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Пазарджик, с което на дружеството жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000 лева на основание чл. 416, ал. 5 , във вр. чл. 413, ал. 2 КТ, за нарушение по чл. 275, ал. 1 КТ, във вр. чл.

173, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. , т. 5 ЗАНН, изразяващо се непълно и не достатъчно ясно описание на извършеното нарушение и доказателствата, които го потвърждават. Счита, че за съставомерността на нарушението е необходимо по несъмнен начин да е налице знание, известност у работодателя за констатираната неизправност, каквото не било установено от контролните органи.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Ш. оспорва жалбата. Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, 1 поради което следва да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 06.08.2020г. с обратна разписка, , а жалбата е подадена на 13.08.2020г. по пощата/, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2020 г. служителите на Дирекция "Инспекция на труда" Пазарджик актосъставителя гл. инспектор в ДИТ Пазарджик Р. И. М. и ст. инспектор Р. Н. Т. извършили проверка за спазване на трудовото и осигурителното законодателство в обект, стопанисван от „Ресайкъл Компани“ ЕООД в гр. Велинград, ул. „Иван Клинчаров“ № 6. Обектът представлявал складово помещение-навес, в база, собственост на „Бул Лес“ ЕООД, което жалбоподателят ползвал под наем, за извършване на дейност по сепариране на излезли от употреба тонер касети. На място в обекта заварили три лица. Едно от тях Б.Т. управлявал мотокар „ ROMEX CAR“ , model RD 3533, Serial № 207326, с който премествал чували с тонер касети. При движение на мотокара назад, служителите на ДИТ установили, че не светят левите задни светлини, които били без крушки и че звуковата сигнализация не работи. Уведомили устно водача на мотокара, който им казал, че не е работник в дружеството, а е дошъл да поправя мотокара. Заради констатираните неизправности по мотокара, на същата дата бил съставен акт за спиране на използването му в обекта до отстраняване на неизправностите.

Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството-Д.Б.Т., който пристигнал на мястото на проверката, след като бил уведомен за нея. В присъствието на контролните органи им заявил, че „Ресайкъл Компани“ ЕООД е наемател на мотокара и че Б.Т. не е работник на дружеството. При извършване на проверката не били представени документи собственост или право на ползване на мотокара, нито за техническа изправност. В последствие бил представен документ за наем на мотокара.

Констатациите при проверката били обективирани в констативен протокол за извършена проверка № ПР2008010/09.04.2020г. Протоколът, заедно с покана да се яви на 28.04.2020г., в 10,00 часа в сградата на ДИТ Пазарджик за съставяне на АУАН, бил изпратен на адреса на „Ресайкъл Компани“ ЕООД и получен от него на 13.04.2020г.

На посочената в поканата дата и място не се явил представител на „Ресайкъл Компани“ ЕООД. На следващия ден- 29.04.2020г. на дружеството бил съставен АУАН № 13-002162, след преценка, че са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. В него актосъставителят гл. инспектор Р.М. е посочил, че в обект на контрол, находящ се в гр. Ракитово, ул. „Иван 2

Клинчаров“ № 6, стопанисван от Ресайкъл Компани“ ЕООД, дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на § 1 КТ, е допуснал използването на мотокар марка „ROMEX CAT “, модел RD 3523, сериен номер 207326, с неизправна звукова и светлинна сигнализация-без стъкло на леви задни светлини, с липсващи крушки и без звукова сигнализация“. Приел е, че е налице нарушение на чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване. Посочил е, че нарушението е извършено на 18.03.2020г. и констатирано на същата дата в обекта на контрол. Актът за установяване на административното нарушение е връчен на жалбоподателя на 04.05.2020г. На 12.05.2020г. в ТД ИА „Инспекция по труда“ Пазарджик са постъпили писмени възражения срещу нарушението, идентични с тези в жалбата.

На 03.08.2020г. е издадено обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване и е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 КТ. Наложил е имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Фактическата обстановка съдът установи от показаният на свидетелите Р.М. , Р.Т. и А.Г., които кредитира като непротиворечиви, взаимно допълващи се, обективни, безпристрастни, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на спора лица. Показанията на свидетелите се подкрепят от представените и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл.

21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Описанието на фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението се посочени в тях по идентичен начин.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на производството по установяване на нарушението и в това по налагане на санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи самостоятелни основания за цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на АУАН, предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.

Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН в 3 отсъствието на нарушителя.

От представените от административнонаказващия орган доказателства се установява, че покана за съставяне на АУАН е връчена на жалбоподателя, като в нея е посочена датата, мястото и часа на явяването му. Установи се и че поканата е била своевременно получена, като разписката за нейното връчване носи подписа на лице, чието качество на длъжностно лице, натоварено да приема книжа, не се оспорва от жалбоподателя.

На посочената в поканата дата и час представител на жалбоподателя не се е явил, поради което са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН в негово отсъствие. Макар че АУАН е съставен в деня, следващ посочения в поканата ден, не може да се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение.

За датата на съставяне на акта, нарушителят е надлежно уведомен, а съставянето му на следващия ден не налага връчване на нова покана, предвид че актосъставителят е предприел действия за съставянето му незабавно след изтичане на срока за явяване. Съставянето на АУАН на следващия ден не препятства правото на участие на жалбоподателя в производството по установяване на нарушението. Действително, след като в поканата е посочен часът, в който нарушителя да се яви, актосъставителят е следвало при неявяването му, в посочения час да пристъпи към съставяне на АУАН в същия ден, но в настоящата хипотеза с изчакване на нарушителя да се яви до края на работното време на контролните органи, правото му на участие в производството е гарантирано в допълнителна степен.

Следователно жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставянето на АУАН и въпреки адресираната до него покана, не е изпратил свой представител. Това от една страна се установява от приложените писмени доказателства и свидетелските показания на контролните органи, а от друга не се и оспорва от жалбоподателя.

С оглед изложеното, със съставянето на

АУАН в отсъствието на нарушителя не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено, тъй като не е лишило наказаното лице от правото му, при съставяне на акта да направи възражения и да сочи доказателства в своя защита. Същият е бил съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН при наличието на законовите предпоставки за това.

Спазени са разпоредбите на чл.43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на нарушението и на чл.57 от ЗАНН при издаване на НП. Нарушението е подробно описано – посочени са обективните обстоятелства от неговия състав- датата и място на извършването му, деянието, с което е осъществен съставът на нарушението, чрез описание на установените при проверката факти, посочена е нарушената разпоредба.

В акта и наказателното постановление по идентичен начин е посочено, че с поведението си работодателят, при осъществяване на дейността на предприятието, е допуснал използването на работно оборудване с неизправна светлинна и звукова сигнализация. В АУАН са посочени лицето актосъставител, свидетелите по акта, индивидуализиран е и нарушителя. В случая фактическите и правни основания за ангажиране на админинстративнонаказателната отговорност на 4 субекта са посочени по начин по който същият да разбере за какво нарушение се счита обвинен и да организира защитата си. В този смисъл възраженията за допуснати нарушения на процесуалния закон са неоснователни Съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано.

С чл. 275, ал. 1 КТ е въведено задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване вменява в задължение да не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че към датата на проверката – 18.03.2020 г. в обект, стопанисван от жалбоподателя, по време на осъществяване на дейността на дружеството, се е използвал, мотокар с неизправна звукова и светлинна сигнализация. Че дейността по сепариране на излезли от употреба тонер касети се е извършвала от дружеството, следователно е организирана от него и е под негов контрол, не е оспорва по делото. Не се спори, а и от показанията на свидетелите М. и Т. се установява, че обектът, където се е извършвала тази дейност е стопанисван от „Ресайкъл Компани“ ЕООД. Към датата на извършване на проверката, в обекта се е работело. Следователно дружеството има качеството на работодател и му е вменено задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като използва технически изправно работно оборудване.