Решение № 266 от 18.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 269/2025
- Вид
- Решение № 266
- Подписан
- 18.06.2025
- В сила
- 18.06.2025
- Състав
- Мариана Илиева Димитрова, Иванина Игнатова Иванова, Албена Георгиева Палова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3, предл. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 266 гр. Пазарджик, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Ил. Димитрова
Членове:
Албена Г. Палова
Иванина Игн. И.а при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255200500269 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №11 от 13.01.2025г., постановено по гр.д. № 767/2024г. по описа на Районен съд – Велинград е признато за установено, че Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. - АК Пловдив, ЕГН: ********** с адрес гр. *****, бул. „*****“ № **, ет.*, офис **, сумата в размер 4688, 44 лв. /четири хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и 44 стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград в производството по ч. гр. д. № 1064/2014г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение № 140/13.03.2024 г. на Адвокатски съвет П. по Протокол № 7/13.03.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 08.04.2024г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 234/09.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 430/2024г. по описа на Районен съд - Велинград. С решението са възложени в тежест на Община Велинград направените от Г. Х. Б. разноски в първоинстанционното и в заповедното производство, както и определеното адвокатско възнаграждение за осъществена от адв. С., от АК- П., безплатно 1 адвокатска помощ и съдействие в полза на Г. Х. Б. в първоинстанционното и в заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника Община Велинград, чрез адв. П. Г., АК – Пазарджик, срещу първоинстанционното решение с изложени в жалбата доводи за неговата неправилност и необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Твърди се, че исковата претенция останала недоказана както по основание, така и по размер, доколкото ищецът не успял да докаже надлежно изпълнение на възложената му от ответника работа и по-конкретно – какви процесуални действия са били реално извършени от него като представител на Община Велинград в производството по ЧГД № 1064/2014г. по описа на РС – Велинград и дали те са били предприети в интерес на представлявания. Считат адвокатското възнаграждение, определено с решението на АС – Пловдив, за прекомерно високо и че същото следва да бъде редуцирано от съда, както и че съдът е следвало да извърши съдебен контрол и преценка за нищожност на решението на АС – Пловдив. С тези аргументи се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като на ответника бъдат присъдени направените в производството пред двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност.
Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и се моли да бъде потвърдено, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя не се явява. Представя писмено становище, с което поддържа подадената жалба, изразява становище по съществото на спора, претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция, както и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Процесуалният представител на въззиваемия оспорва въззивната жалба по подробно изложените в отговора съображения. Представя списък по чл. 80 ГПК и претендира разноски.
Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намери, че същото е валидно 2 и допустимо, поради което и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба съображения и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Г. Х. Б. срещу Община Велинград, с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, с която се иска да се признае за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в размер на 4688, 44 лв. /четири хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и 44 стотинки/ - дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 1064/2014 г. по описа на Районен съд - Велинград, определено с Решение № 140/13.03.2023 г. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 7/13.03.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 08.04.2024 г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 234 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2024г. по ч. гр. д. № 430/2024 г. по описа на Районен съд - Велинград, като също така се претендират разноски в заповедното и в исковото производство. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника в заповедното производство, бил предявен настоящия иск. Твърди се в исковата молба, че по ч.гр.д. № 1064/2014 г. на РС – Велинград ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 92-00/384 от 04.02.2019 г. на К.К. в качеството му на Кмет на Община Велинград. За осъщественото представителство договор между страните не бил подписван - нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото, поради което ищецът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл.36 ЗА. С протокол № 7/13.03.2024 г. и решение № 140/13.03.2023 г. на Адвокатски съвет - гр. П. било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела и че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет - гр. П. приел, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗА във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените искания, като определил на адв. Б. възнаграждение в размер на 4688, 44 лв. с ДДС за извършената правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д.№ 1064/2014 г. на РС – Велинград.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Велинград не е депозирала писмен отговор.
3
Настоящият състав, като прецени представените по делото доказателства и доводите на страните, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 234/09.04.2024г., постановена по ч.гр.д. № 430/2024 г. на Районен съд - Велинград, е разпоредено Община Велинград да заплати на Г. Х. Б. сумата от 4688, 44 лв. главница, дължима на основание Протокол № 7 от 13.03.2024 г. и Решение № 140/13.03.2024 г. на Адвокатски съвет-П. за определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 36, ал. 3 ЗА за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. 1064/2014 г. на РС- Велинград, ведно със законна лихва за периода от 08.04.2024г. до изплащане на вземането, както и определената държавна такса и адв.възнаграждение за заповедното производство. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е възразил и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск.
Установителният иск е надлежно и своевременно предявен.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото доказателства, че на 04.02.2019 г. Кметът на Община Велинград е упълномощил адв. Г. Х. Б.-АК П., да го представлява по ч.гр.д. № 1064/2014 г. по описа на Районен съд-Велинград, за което е съставено пълномощно в писмена форма. Процесуалното представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК - да преупълномощава други адвокати, да сключва спогодба, да намалява иска, да оттегля или да са отказва от иска, да признава искания на другата страна, да получава пари или други ценности, да получава депозирани разноски.
Установява се от представените доказателства, че преди датата на упълномощаването, по процесното ч.гр.д.№ 1064/2014 г. по описа на РС [1]Велинград е била издадена по реда на заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с №548 от 05.12.2014г., с която заповедният съд е разпоредил длъжникът Община Велинград да заплати на кредитора “Еко-Титан“ ЕООД клон София, сумата /главница/ от 233042,54лв., представляваща неплатена дължима сума по нотариално заверен договор между страните за обществена поръчка от 16.02.2009г. и издадени 8бр. фактури за периода 01.10.2014г. до 31.10.2014г., законна лихва върху главницата от 04.12.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски от 4660,85лв. за внесена държавна такса.
Разпоредено е незабавно изпълнение на заповедта, както и да се издаде въз основа на нея изпълнителен лист.
Три дни след упълномощаването, пълномощникът на длъжника Община Велинград - адв.Г. Б. и по силата на учредената му представителна власт, е 4 депозирал по делото писмена молба с вх. № 690/07.02.2019 г. по ч. гр. д.№ 1064/2014 г. на РС- Велинград, с която е поискал да бъдат обезсилени издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 548/05.12.2014 г. и изпълнителен лист от 05.12.2014 г. по ч.г.д.№ 1064/2014 г. на РС- Велинград, издадени в полза на „Еко Титан“ ЕООД - клон София, като издадени срещу неправосубектна страна. По молбата съдът се е произнесъл с Разпореждане от 20.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1064/2014 г., с което на молителя са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности. В изпълнение на указанията на съда, адв. Б. своевременно е предприел процесуални действия и е подал молба вх. № 1427/21.03.2019г. Съдът обаче е приел, че с нея нередовностите не са отстранени и с Разпореждане № 762/24.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1064/2014 г. на РС- Велинград е оставил без разглеждане молба вх.
№ 690/07.02.2019 г. Процесуалният представител е обжалвал това разпореждане и същото е било отменено с Определение от 09.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 461/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик и на първоинстанционния съд са дадени указания да се произнесе по подадената молба за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. С определение № 566/11.07.2019 г. по ч. гр. д.№ 1064/2014 г. на РС-Велинград, молбата с вх. № 690/07.02.2019 г. за обезсилване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК № 548/05.12.2014 г. и изпълнителен лист от 05.12.2014 г. по ч.г.д.№ 1064/2014 г. на РС- Велинград е отхвърлена. Определението е обжалвано от процесуалния представител на ответника пред Окръжен съд - Пазарджик.
Подадената частна жалба вх. № 4457 от 12.09.2019 г. е върната на осн. чл. 275, ал. 2, във вр. чл. 262, ал. 2 ГПК с Разпореждане № 1733/26.09.2019 г. по ч.гр.д.
№ 1064/2014 г. на РС- Велинград. Съдът е намерил, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваният акт не е преграждащ. Срещу разпореждането в срока по чл. 274, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба вх. № 5008/10.10.2019г. С молба вх. № 11078/04.12.2019 г. до ОС-Пазарджик, подадена лично от кмета на Община Велинград К.К., частна жалба вх. № 5008/10.10.2019 г. срещу разпореждане № 1733/26.09.2019 г. по ч.гр.д № 1064/2014 г. на РС-Велинград е оттеглена в следствие на постигнато между Община Велинград и „Еко Титан“ ЕООД споразумение от 10.12.2019 г., в § 1 от което е предвидено задължение за Община Велинград да оттегли подадените жалби с произтичащите от това последици. С определение № 663/05.12.2019 г. по в.ч.гр.д. № 856/2019г. на ОС- Пазарджик частна жалба вх.