Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 20.05.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 227/2025
Вид
Решение № 92
Подписан
20.05.2025
В сила
20.05.2025
Състав
БОРЯНА ПЕТРОВА БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 148, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 413 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. ХАСКОВО, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255600600227 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител С. Л. Я., чрез неговия повереник адв. С. С. Я., против Присъда № 64/19.11.2024 г., постановена по НЧХД № 343/2024 г. по описа на РС - Хасково.

С присъдата съдът е признал подсъдимия Й. П. И., ЕГН **********, за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Съдът е отхвърлил и предявения от частния тъжител С. Я. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу подсъдимия Й. И. за сумата в размер на 5 500 лв.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител С. Я. е бил осъден да заплати на подсъдимия Й. И. сумата в размер на 600 лева – разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба се твърдят неправилност на постановената 1 присъда, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липса на обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност. Частният тъжител излага подробни аргументи за това, че му е приписано позорно обстоятелство от подсъдимия, което последният разпространил публично. Защитава тезата, че е налице престъпление от общ характер – лъжесвидетелстване, инкриминирано в чл. 290 от НК. Наведено е искане въззивният съд да отмени присъдата и алтернативно да осъди подсъдимия или изпрати делото на прокурора. Иска се също така въззивната инстанция да уважи предявения граждански иск. В жалбата не се сочи необходимост от събиране на доказателства.

Постъпило е възражение срещу подадената въззивна жалба от подсъдимия Й. И., чрез защитника му адв. Т.. Излага подробни аргументи в насока неоснователност на въззивната жалба, като намира постановената първоинстанционна присъда за правилна.

В открито съдебно заседание пред настоящия съд частния тъжител се явява лично. Изтъква, че решението по а.н.д. № 608/2023 г. е задължително за съда на основание чл. 413 от НПК. Твърди, че подсъдимия му приписал настъпило ПТП, което въобще не е било налице. Счита постановената присъда за незаконосъобразна и моли да бъде отменена и да му бъдат присъдени разноски.

Защитникът адв. Т. аргументира, че се е доказало по един безспорен начин, че тъжителят е причинил ПТП, като е блъснал с управлявания от него автомобил автомобила на подсъдимия, след което е тръгнал от мястото без да остане, за да се установят щетите. Твърди, че не е налице деяние по чл. 147, ал. 1 от НК, нито квалифицирания състав съгласно чл. 148, ал. 2 от НК. Счита, че не са събрани по предвидения процесуален ред доказателства, подкрепяща обвинителната теза. Моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда, претендира разноски.

Подсъдимият И. поддържа казаното от своя защитник. Твърди, че е невинен.

В последната си дума И. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

ОС - Хасково, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията 2 на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка на правилността на съдебния акт, извърши собствена преценка на доказателствата и стигна до същите фактически констатации, до които е стигнал и районният съд. Събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетата за установена в мотивите на присъдата фактическа обстановка. ОС - Хасково не намира причини за корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

Подсъдимият Й. П. И. е ****** гражданин, ******, ****** с адрес: град Х., ж.к. „О.“, бл. **, ет. *, ап. *.

На 03.12.2022 г., след получен сигнал полицейски служители при ОД на МВР - Хасково посетили мястото на пътно - транспортно произшествие в гр. Хасково - на паркинга на ****** ****** на булевард „Б.“, където установили лек автомобил марка „Дачия“, модел „Д.”, с рег. № *******, с водач подсъдимия Й. П. И.. Констатирано било, че били налице следи от удар и нанесени леки материални щети по посочения лек автомобил - ожулване по бронята на автомобила.

От разговора с подсъдимия Й. П. И. станало ясно, че произшествието било причинено при маневра на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********, извършена при движение назад, а след като двамата водачи влезли в диалог и разменили реплики, този на последния от посочените леки автомобили напуснал мястото, въпреки, че подс. Й. И. го уведомил, че подава сигнал за инцидента на ЕЕН 112. Случаят се развил в присъствието на свид. С.Я. И.а, съпруга на подсъдимия, която възприела водача на другия автомобил да обижда подс. Й. П. И., наричайки го „тулуп“, а след като подсъдимият бил помолен от жена с автомобил и дете да отмести превозното средство, за да премине през бариерата на паркинга, водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ******** използвал момента и напуснал мястото на инцидента, провиквайки се към подсъдимия, че ако му искали пари за паркинг той щял да му го плати.

След като бил установен собственикът на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ******** - „****** ***** “ ООД, с. Б., 3 обл. П., чрез представител на дружеството била установена и самоличността на водача на автомобила - тъжителя С. Л. Я.. На 11.12.2022 г., бил попълнен и подписан от участниците в пътно - транспортното произшествие Протокол за ПТП № 1752975, а срещу тъжителя С. Л. Я. бил съставен на 11.12.2022 г., в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение.

Издадено било Наказателно постановление № 22-1253-002273 от 06.02.2023 г. на Началник - група в СПП при ОД на МВР - Хасково, което било обжалвано от частния тъжител и съответно образувано АНД № 608 по описа на РС Хасково за 2023 г.

С определение на съда, постановено по цитираното по - горе дело в качеството на свидетели са допуснати В.Ж.Д. и К.М.М., както и подсъдимия Й. П. И..

Видно от съставения Протокол № 81 от 25.01.2024 г., в проведено публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвъртата година пред Районен съд - Хасково по АНД № 608/2024 г. по описа на същия съд, подс. Й. И. бил разпитан в качеството на свидетел, като в показанията си, след разясняване на правата, задълженията и отговорността за лъжесвидетелстване, посочил, че бил ударен на паркинга на ******* ****** в град Х., като заявил:

„При излизането си от паркинга, беше съботен ден имаше много хора и автомобилите бяха наредени на опашка за излизане от паркинга. Аз наближих бариерата. Пред мен имаше коли и аз бях спрял и в следващия момент колата ми се отмести. Излязох за да видя какво става и видях че бях ударен. Водачът на другия автомобил излезе и аз го попитах „какво направи приятел, а той ми се развика „Какъв приятел съм ти аз? Защо ме удари?“.

Започна да се държи арогантно. Другият водач бе с лек автомобил марка „Фолксваген“. Аз му записах регистрационния номер и се обадих на тел. 112, защото другият водач се държеше много арогантно. Виждам го днес в залата /сочи жалбоподателя С. Л. Я./ и като разбрах, че няма да се разберем се обадих на тел. 112 и една жена ми каза да се разберем, но аз казах, че не можем да се разберем. След това една жена ме помоли да си преместя автомобила, защото беше с малко дете и водачът на другата кола си запали автомобила и напусна местопроизшествието и ехидно ми викаше от портала „сега, ако ми искат пари за паркинга ти ще ми го платиш“. Аз изчаках момчетата от КАТ и им разказах 4 всичко това“.

С Решение № 45 от 11.03.2024 г., постановено по АНД № 608 по описа на РС - Хасково за 2023 г., влязло в законна сила на 29.03.2024 г., е отменено Наказателно постановление № 22-1253-002273 от 06.02.2023 г., на Началник - група в СПП при ОД на МВР - Хасково.

Правилно контролираният съд е приел, че фактологията, описана от него и възприета от настоящата инстанция, се подкрепя от събраните по делото доказателства – показанията на св. С. И.а, обясненията на подсъдимия и представените и приети по делото писмени доказателства. Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства, които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция, последователност и вътрешно логична връзка. Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя направения от първостепенния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви.

Безспорно се установява, че подсъдимият е разпитан като свидетел по АНД № 608/2023 г. на 25.01.2024 г. В показанията си същият е посочил, че другият водач (частният тъжител Я.) се държал арогантно и му говорил ехидно при напускането на паркинга на ****** ****** на булевард „Б.“ в гр. Х. Тези твърдения обаче съдържат единствено личните възприятия и оценка на И. във връзка с инцидента на 03.12.2022 г. и конкретно поведението на Я., пречупено през гледната точка на И..

Следва да се посочи, че безспорно се установява по делото и реализирано на тази дата ПТП, като отмяната на крайния акт по ЗАНН в образуваното в тази връзка административнонаказателно производство Наказателно постановление № 22-1253-002273 от 06.02.2023 г., не води до извод за липса на ПТП и контакт между двата автомобила въобще, тоест за съзнателно и целенасочено излагане на неверни обстоятелства от страна на подсъдимия.

В този смисъл не се споделят доводите, изложени във въззивната жалба, в която се прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подс. И. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Не се установява и деяние по чл.

290 от НК, което да обоснове отмяна на първоинстанционната присъда и 5 изпращане на делото на прокурора.

В отговор на възраженията, изложени в жалбата, както и тези в съдебно заседание, относно неправилност на изводите на контролирания съд, настоящият състав се съгласява със съществения за изхода на делото извод на първата инстанция, че от доказателствената съвкупност по делото се установява по категоричен и несъмнен начин, че инкриминираното деяние е несъставомерно, като изказването от подсъдимия на мнение и оценка за поведението на тъжителя не реализира състав на престъпление по НК.

Спорен по делото въпрос е дали така инкриминираните изрази осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК /клевета/. За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК е необходимо да бъде разгласено неистинско позорно обстоятелство за дадено лице или да му се припише конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. В съдебната практика и в правната доктрина се приема, че предмет на престъплението „клевета“ могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. То следва да е позорно, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или в частност - да приписва извършването на престъпление. И в двата случая целта на дееца е злепоставяне на личността на оклеветения пред обществото чрез засягане на неговата чест и достойнство.

От субективна страна престъплението клевета се извършва само умишлено - с пряк или евентуален умисъл. Деецът трябва да съзнава, че разгласените от него обстоятелства са позорни или че приписваното от него деяние има престъпен характер. Същевременно той трябва да съзнава и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление, т. е. че разгласеното от него не отговаря на истината.