Решение № 129 от 15.07.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Харманли, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20265630200164 по описа за 2026 година

Производството е по глава III раздел V чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателката Р. П. Г. ЕГН ********** от гр.Харманли, чрез адв.В.А. обжалва наказателно постановление № 24-0271-000574/22.VІІ.2024г. на Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Харманли, като незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и издаването му в противоречие с административнонаказателните правила. Твърди се,че жалбоподателят не бил извършил описаното в НП административно нарушение, както и че при издаването му били допуснати и административнопроцесуални нарушение.

Моли съда на постанови решение, с което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, не се представлява. От процесуалния представител – адв.В.А. е депозирана молба, с която моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. На първо място посочва, че не била посочена възрастта на водача, както и не било ясно по какъв начин жалбоподателката е допуснала управлението на електрическото ПС. Посочва, че законът – чл.10 от ЗАНН предвиждал допустителството да бъде доказвано само когато това било предвидено в закона, както и че към момента на връчване на НП административнонаказателната отговорност била отпаднала от закона, а чл.183 ал.4 т.13 от ЗДвП регламентирал друга хипотеза. Претендира разноски.

Административно наказващия орган-Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Харманли – редовно призован, не се представлява. В придружително писмо към административно наказателната преписка моли в случай, че НП бъде отменено да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличие на адвокатски хонорар, като при възможност същият да бъде определен в минимален размер.

Районна прокуратура Хасково, Териториално отделение - гр. Харманли – редовно призована не изпраща представител и не вземат становище по жалбата.

1

Факти от съдебното дирене

С наказателно постановление № 24-0271-000574/22.VІІ.2024г. на Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Харманли, издадено въз основа акт серия GA № 1244038/ 25.VІ.2024г. на Р. П. Г. ЕГН ********** от гр.Харманли, на основание: чл. 183, ал.4, т.13 от ЗДвП й е наложено наказание Глоба в размер на 50лв. (25.56евро) за това, че:

"На 25.VІ.2024г. в 12.15ч. в гр. Харманли на ул."Б", като нарушител, държава България при обстоятелства: В гр.Харманли на ул."Б" до дюнери „Пронто“, допуска управлението на водач под посочената в чл.80 ал.3 т.1 минимална възраст управлява индивидуално електрическо ПС по пътищата и улиците с максимално разрешена скорост от 50км/ч, а именно синът СС К. с ЕГН **********, е извършил: водач под посочената в чл.80а ал.3 т.1 минимална възраст управлява индивидуално електрическо ПС по пътищата и улиците с максимално разрешена скорост до 50км/ч с което виновно е нарушил чл. 80а ал.3 т.1 от ЗДвП."

В Акт за установяване на административно нарушение GA № 1244038/ 25.VІ.2024г. са отразени идентични обстоятелства.

В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели Д. Б. К. актосъставител и М. Н. А. – свидетел по акта.

От показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели се установяват, фактите и обстоятелствата описани в процесния АУАН, като уточняват, че съставили акта на майката на детето за това, че му предоставила електрическо превозно средство.

Правни съображения

Обжалваното постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

Връчено е на жалбоподателя на 07.ІV.2026г., а жалбата е депозирана пред Районен съд – Харманли и входирана с вх.№2965/08.IV.2026г. Като подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.

Актът е издаден от компетентно длъжностно лице- Д. К., в качеството му на полицай при РУ Харманли и в рамките на правомощията предоставени от Закона за МВР и МЗ № 8121з-1632/02.XII.2021г. Актът е подписан от жалбоподателката.

Издаденото въз основа на АУАН Наказателното постановление № 24-0271000574/22.VІІ.2024г. на Началник на група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, е издадено от компетентен орган, предвид МЗ №8121з-1632/02.XII.2021г. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в Глава III на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до отмяната му. Актът за установяване на административно нарушение е съставен както в присъствието на нарушителя, а така също и в присъствието на свидетел - служител на РУ Харманли.

При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество.

Чл. 150 от ЗДвП означава, че само правоспособни водачи могат да управляват МПС по обществените пътища.

Изключение от това правило са индивидуалните електрически превозни средства.

Съгл. § 6, т. 18б от ПЗР на ЗДвП "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства и инвалидните колички, обслужващи лица с 2 увреждания.

В конкретния случай не се спори, че водачът на индивидуалното електрическо превозно средство – СС К. – е бил на 12 години (към датата на нарушението 25.VI.2024г.) и че е син на жалбоподателката. Следователно при установяване на административно нарушение, извършено от малолетно лице, административно-наказващият орган е следвало да докаже наличието на "съзнателно" допускане на това нарушение от страна на родителя.

Постановление № 10 на Пленума на ВС от 28.IX.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. Това означава, че за ангажиране на отговорността на родителя е необходимо да са налице доказателства, от които да се направи извод, че последният е знаел за извършването на нарушението и въпреки това умишлено е допуснал то да бъде осъществено. В случая липсват данни, които да установяват наличието на умисъл у жалбоподателката. По делото няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателката е знаела за поведението на малолетния си син, нито че е била наясно с обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не са ангажирани доказателства относно знанието или волята на родителя да допусне нарушението. Липсата на доказателства в тази връзка води до извода за недоказаност на процесното нарушение от субективна страна.

На следващо място следва да се отбележи, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление са изложени фактически данни или обстоятелства, които да установяват елементите на "съзнателно допускане" по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН. Както вече бе посочено, за да бъде обосновано наличието на "съзнателно допускане" на извършване на административно нарушение от малолетно лице, следва да бъдат изложени конкретни факти, които указват знание на родителя и волята му да допусне или да не предотврати административното нарушение. Липсата на подобни данни представлява съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на жалбоподателката. Освен това възможността за съдебен контрол предполага детайлно и пълно описание на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават, както и правната квалификация, не могат да се извеждат по пътя на формалната или правна логика, а следва да се основават на конкретни твърдения, които да позволят индивидуализация на отговорността. Съответно непълнотата на фактите не само накърнява правото на защита на жалбоподателя, но и препятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, поради което представлява основание за отмяна на наказателното постановление.

Следва да се посочи, при налагане на санкция на родител за нарушение, извършено от малолетно лице, административнонаказващият орган е длъжен да посочи изрично правната норма на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН в наказателното постановление. Тази разпоредба има специален характер и представлява основание за реализиране на административно-наказателната отговорност на родителите. В случая обаче в обжалваното наказателно постановление липсва позоваване на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Подобно нарушение несъмнено е от категорията на съществените и винаги води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а оттам и до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

По изложените съображения съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, поради което същото подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН в тежест на издателя на наказателното постановление, следва да бъдат присъдени разноските за адвокатска защита. Такава претенция е своевременно направена с депозираната жалба от процесуалния представител на жалбоподателя. С оглед фактическата и правна сложност на 3 делото и предвид представения Договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 240271-000574/22.VІІ.2024г. на Началник Група в ОДМВР Хасково РУ Харманли, издадено въз основа акт GA № 1244038/ 25.VІ.2024г., с което на Р. П. Г. ЕГН ********** от гр.Харманли, на основание: чл. 183, ал.4, т.13 от ЗДвП й е наложено наказание Глоба в размер на 50лв.

(25.56евро) за това, че:

"На 25.VІ.2024г. в 12.15ч. в гр. Харманли на ул."Б", като нарушител, държава България при обстоятелства: В гр.Харманли на ул."Б" до дюнери „Пронто“, допуска управлението на водач под посочената в чл.80 ал.3 т.1 минимална възраст управлява индивидуално електрическо ПС по пътищата и улиците с максимално разрешена скорост от 50км/ч, а именно синът СС К. с ЕГН **********, е извършил: водач под посочената в чл.80а ал.3 т.1 минимална възраст управлява индивидуално електрическо ПС по пътищата и улиците с максимално разрешена скорост до 50км/ч с което виновно е нарушил чл. 80а ал.3 т.1 от ЗДвП."

ОСЪЖДА ОД МВР Хасково, да заплати на Р. П. Г. ЕГН ********** от гр.Харманли, разноски по делото в размер на 200евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението за произнасянето му пред Административен съд-Хасково по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

4