Решение № 457 от 14.12.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. гр. Червен бряг, 14.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440100560 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 222, ал. 3 от КТ.

В Районен съд – Червен бряг е постъпила искова молба на К. И. Д., с ЕГН ********** от гр....., подадена чрез адв. Д. Т. от ПлАК, със съдебен адрес: ........ против ЦСМП – ПЛЕВЕН, с ЕИК/БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представляван М. Ц. Х. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 16 008,00 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и направените съдебно деловодни разноски. В условията на евентуалност претендира обезщетение на същото правно основание в размер на 5336.00 лв.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е работила на длъжност лекар по трудово правоотношение, обективирано в трудов договор № РД-10-54/31.10.2024 г., при ответника. Целият й трудов стаж от 45 г. е минал в сферата на здравеопазването в една и съща група предприятия, а при ответника през последните 20 години има 10 години трудов стаж. Във връзка с това твърди, че има право на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 6 месеца на основание чл. 222, ал.3 КТ, т.нар. обезщетение при пенсиониране. Сочи се още и, че от работодателят не било съобразено, че преди да започне работа при него е придобила по см. на КТ - при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години, поради което й се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ в размер на брутното възнаграждение за шест месеца. Подчертава се, че законодателят е дал дефиниция на понятието „същата група предприятия“ и именно в обхвата на същото попадат и двете заведение, в които е полагала труд, доколкото и двете са под управлението на Министерството на здравеопазването. Ето 1 защо моли съда да уважи претенцията й в пълен размер.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни, като основния довод който излага е, че преди прекратяване на трудовото й правоотношение с предходния работодател на 01.10.2024 г. ищцата вече е била придобила право на пенсиониране и да получи от него, а не от ответника в настоящето производство полагащото й се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Счита, че доколкото ищцата е полагала труд при ответника за срок от 0 години, 4 месеца и 29 дни, то дължимото й обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на две брутни трудови възнаграждения, а именно и тази сума не е изплатена. Поддържа се, че от доказателства е видно, че ищцата е полагала труд в ЦСМП – Плевен на длъжност “лекар“ за срок от 10 години и 0 месеца и 30 дни.

С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не съществува спор, че са били обвързани с валидно трудово правоотношение, което е било прекратено със Заповед № РД-13-14/01.04.2025 г. за прекратяване на трудов договор на основание чл. 326, ал.1 от КТ, считано от 01.04.2025 г.

Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото трудов договор № РД-1054/31.10.2024 г., сключен между ищцата и ответника, по силата на който ищцата е била назначена на длъжност „лекар“. Следователно ищцата е била в трудово правоотношение с ответника на посочената длъжност в периода от 02.11.2024 г. до 01.04.2025 г., т.е за период от 0 години, 4 месеца и 29 дни.

По делото е установено от приложените по делото трудови книжки на ищцата, че е работила при същия работодател - ЦСМП - Плевен на длъжност „лекар“, като е заемала тази длъжност за срок от 10 години и 0 месеца и 30 дни.

По делото са приложени писмени доказателства установяващи горепосочените обстоятелства. Прието е и заключение по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец при ответника е било 2776.68 лева, което следва да послужи и за изчисляване на дължимото й обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

Районен съд – Червен бряг кредитира на основание чл. 202 от ГПК изцяло заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза, като изготвена от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, и съобразено с представените по делото доказателства и извършена проверка в счетоводството на ответника.

С оглед приетите факти по делото съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважен иска по чл. 222, ал. 3 от КТ следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните в настоящото производство е съществувало трудово правоотношение за твърдения период, което е било прекратено на съответното основание, както и че ищцата е работила при ответника не по-малко от 10 години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. На доказване подлежи и размера на 2 брутното трудово възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 ГПК при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през 10 години от трудовия му стаж или в същата група предприятия - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, като обезщетението следва да се изплати само веднъж.

Въз основа на така посоченото може да се достигне до извод, че за осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 222, ал.3 КТ е необходимо установяването на два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и един негативен - плащането се дължи само веднъж, т.е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерий работникът или служителят да е придобил 10 години трудов стаж при един и същ работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение, или в същата група предприятия. Преценката за наличие на предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на съдебен контрол.

В правната доктрина се приема, че паричната сума, която получават работниците и служителите, отговарящи на конкретните законови изисквания при прекратяване на правоотношението, не представлява същинско обезщетение, тъй като не възстановява на работника или служителя вреди от работодателя. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е едно правно задължение за работодателя, респ. субективно право на работника или служителя, то не предпоставя вреда и се дължи при наличието на предвидените в закона предпоставки.

Вредата не е между тези предпоставки и съответното плащане не представлява форма на обезвреда и по същината си не представлява обезщетение. То е от категорията на плащанията, наречени „гратификационни”, т.е. изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника или служителя за това „че е приключил професионалния си път по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и отива в пенсия“. А при наличие на работа повече от 10 години при един и същи работодател това плащане е и в по-голям размер, защото изразява и признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговата лоялност, която му е засвидетелствал с продължителната си работа и принос в дейността на предприятието. Гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ е превърната в задължителна за изплащане от работодателя, когато всички законови изисквания са налице, т.е. не зависи от неговата субективна преценка и е въздигната в субективно право на работника или служителя, което на общо основание може да се защитава и по съдебен ред.

Това благодарствено плащане, отчитайки неговото социално предназначение, е замислено и уредено като еднократно плащане при прекратяване на трудовия договор, съответно на служебно правоотношение в изпълнение на публична дейност в изпълнителната власт или в изпълнение на публична дейност в съдебната власт.

В този смисъл е Решение № 17/2018 г. по к.д. № 9/2018 г. на Конституционния съд на 3

Република.

При съобразяване на така посоченото настоящият състав намира, че между страните не се спори, а и се установява и от всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, че са налице общите предпоставки на чл. 222, ал. 3 от КТ предвиждащи заплащането на обезщетение, а именно правоотношението на ищцата е прекратено и ищцата не е получавала друга гратификация.

Предвид това настоящият съдебен състав приема, че спорът по делото е концентриран върху въпроса дали по отношение на ищцата е налице допълнителната предпоставка от фактическия състав на чл.222, ал. 3 от КТ даваща право на служителя да получи гратификациинно плащане в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. За да има право на това ищцата, следва да бъде установено, че същата е придобила 10 години трудов стаж при един и същ работодател, преди прекратяване на трудовото и правоотношение.

Във връзка с това следва да се посочи, че съгласно §1, т. 1 ДР на КТ „работодател“ е всяко физическо и юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Следователно ответника ЦСМП-Плевен, доколкото самостоятелно наема служители по трудово правоотношение, се явява работодател по смисъла на §1, т. 1 ДР на КТ.

Същевременно от ищцата не се спори, че тя е полагала труд при ответника-работодател в период от 02.11.2024 г. до 01.04.2025 г., т.е 0 години, 4 месеца и 29 дни, т.е по-малко от 10 години.

Това обстоятелство налага изследването на въпроса дали е налице втората хипотеза на чл.

222, ал. 3 от КТ – положеният трудов стаж от ищцата да е в „група предприятия“, доколкото преди ищцата да сключи трудов договор с ответника е полагала труд в ЦСМП – Плевен филиал Червен бряг, повече от 10 години без прекъсване до 01.10.2024 г.

Понятието „група предприятия“ има и легална дефиниция, дадена в § 1, т. 2а ДР на КТ и препраща към дефиницията, дадена в § 1, т. 5 ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Съгласно същата „група от предприятия“ са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.

С Постановление № 31/ 11.02.1994 г. на МС за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ са уредени хипотези, при които въпреки, че лицата през последните 10 години от трудовия си стаж са работили при различни работодатели, размерът на обезщетенията също се изплаща в увеличения размер за 6 месеца. Целта на законодателното разрешение е съобразяване на обстоятелството, че причините, поради които лицата не са работили при един и същ работодател през тези години поначало са обективни 4 и независещи от волята им - преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка (чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от ПМС №.№ 31/ 11.02.1994 г.). Така съгласно чл.1, ал. 1 от Постановление № 31/11.02.1994 г. на МС при прекратяване на трудовото правоотношение след 1.01.1993 г. на работник или служител от организациите на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяване, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 КТ се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществените преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните 10 години от трудовия си стаж в една и съща по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. Звено на бюджетна издръжка по своята същност съответства към днешна дата на понятието „бюджетна организация“, което има легална дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на Закона за публичните финанси а именно всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл. 171 ЗПФ“.