Акт от 04.11.2020, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Велико Търново, 04.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при участието на секретаря В.Г. разгледа докладваното от съдията адм. дело

№ 230/2020г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба вх. № 1244/14.04.2020г., подадена от името на търговско дружество с фирма „ДЖАМБО 33”ООД, с ЕИК ***със седалище гр. Велико Търново, действащо чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1275-000207/07.04.2020г., издадена от Началник Сектор“Пътна полиция“ към ОДМВР Велико Търново.

По повод искането за спиране на предварителното изпълнение на мярката, инкорпорирано в жалбата, е образувано частно АД №

227/2020г. Същото е разгледано от дежурен съдия по време на извънредното положение и с Определение №

138/14.04.2020г. е оставено без уважение.

Жалбоподателят определя оспорената Заповед като незаконосъобразна. Сочи, че същата не съдържа фактически и правни основания, в противоречие с чл.59, ал.2 ,т.4 от АПК. Не били изложени обстоятелствата относно датата и времето на извършване на нарушението. Собственият на дружеството товарен автомобил е излязъл от черен път на главния, при което водачът не е възприел наличието на забранителни знаци. Освен това, дружеството е собственик на МПС, но не е извършител на нарушението. Няма данни собственикът да е „допуснал“ управлението на автомобила при наличието на забрана. Отнемането на СРМПС пряко рефлектира върху правната сфера на дружеството, без да са доказани основания за това. При това има характер на санкция, а не на превантивна мярка. По тези съображения ПП на оспорващото дружество моли съда да отмени оспорената Заповед за ПАМ.

В съдебно заседание оспорващата страна се представлява от упълномощения адвокат, който пледира за основателност на жалбата по съображения, отразени в протокола от о.с.з. Претендират разноски за производството по представен списък.

Ответникът по жалбата – началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Велико Търново не се явява и не се представлява в о.с.з. Не ангажира писмено становище по спора. В съпроводително писмо към АП възразява за прекомерност на АВ на страната жалбоподател.

Проверката на съда установи, че оспорването е направено от лице притежаващо правен интерес от същото. Правната сфера на дружеството, макар да не е собственик на МПС е засегната неблагоприятно от ПАМ. Автомобилът е лизингов и се ползва от дружеството, а ПАМ има за съдържание временното спиране от движение на МПС и се изпълнява чрез отнемане на СРМПС. Тоест дружеството е адресат на разпоредените с оспорения акт правни последици. Жалбата е депозирана в 14-дневния срока за обжалване. От външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Насочена е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Обжалването е осъществено пред родово и местно компетентния съд. Предвид посоченото, оспорването е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

С предварителния доклад по делото съдът указа на ответника, че негова е тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число, следва да докаже компетентността си да налага ПАМ от вида на процесната, както и това, че са се осъществили фактите, предпоставили издаването на ПАМ, а именно: установена временна забрана за движение, която е нарушена от жалбоподателя.

От страна на АО по делото е представено заверено копие от административната преписка. Допълнително е представено копие от Заповед №РД-11-ВТ-19/26.03.2020г. на директора на Областно пътно управление В. Търново/вж. л.73/ и Схема на организацията на движението в участъка/вж. л.79 и сл./, посочен в обжалваната заповед.

В хода на съдебното следствие посочените писмени доказателства не са оспорени. Не са четени нарочни определения за безспорни между страните факти или служебно известни такива на съда. Изслушани са показанията на един свидетел, воден от оспорващата страна, които ще бъдат обсъдени по-долу.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

1.

На 06.04.2020г. служители на Сектор ПП при ОДМВР В. Търново са съставили акт за установяване на административна нарушение срещу Т.П.Дс

ЕГН ********** за това, че на същата дата в 17:50 часа на територията на община Велико Търново на пътя Дебелец-Плакова-Средни колиби-Елена на км.8 в посока на движение към с. Плаково управлява товарен автомобил като навлиза и се движи в зоната на действие на пътен знак В2 при въведена временна забрана за движение със Заповед № РД-11-ВТ-19/26.03.2020г. на директора на ОПУ В. Търново, с което нарушил виновно чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП е предвидено наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС.

2.

Не е спорно между страните, че товарният автомобил, а именно: „Фолксваген Амарок“ с рег. № *** е собственост на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, а Т.П.Де представляващ дружеството „ДЖАМБО 33”ООД, с ЕИК ***, което е с качеството на лизингополучател, т.е. ползва същия автомобил.

3.

Потвърждава се от представената Заповед № РД-11-ВТ-19/26.03.2020г. на директора на ОПУ В. Търново, че действително след 26.03.2020г. е въведена временна забрана за движение на всички пътни превозни средства в двете посоки на републикански път III-551 „Дебелец – Средни колиби - Елена“ в участъка при км.9+200. От мотивите на заповедта е видно, че забраната е проява на мерките за ограничаване на разпространението на епидемията от КОВИД -19. Пандемията от този вирус е общоизвестен факт както впрочем и въведеното с Решение на НС от 13.03.2020г./ДВ бр.22 от 13.03.2020г./ извънредно положение на територията на страната.

4.

Във връзка с горното и видно от приложената схема на пътния участък/л.81/ е, че при км.

9+200 е кръстопът/разклон на пътя от Дебелец към Килифарево, Велчево и Плаково.

Тоест смисълът на забраната за движение на МПС е да се ограничи преминаването на хората от и към областния център.

5.

Това обстоятелство кореспондира със Заповед № РД -01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, макар същата да не е посочена в заповедта на ОПУ.

Заповедта на МЗ е достъпна в сайта на ведомството и т.2 от същата предписва органите на МВР да организират контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове и да извършват проверка за целта на пътуването на гражданите.

Обстоятелство общоизвестно и ненуждаещо се от доказване поради това.

6.

Пак от същата схема на пътния участък, предоставен от ОПУ е видно, че схемата на пътните знаци представя обичайната организация на движението в посочения участък и не отразява наличието на забранителен знак, в т.ч. В2 по чл.47, ал.3 от ППЗДвП, действал в периода на временната забрана.

7. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е основана на факта, че законният представител на оспорващото дружество е управлявал товарния автомобил в нарушение на установената с посочената Заповед от 26.03.2020г. ОПУ времена забрана за движение.

Съдържанието на същата ПАМ е отнемане на свидетелството за регистрация на същото МПС. В резултата дружеството не може да се възползва от лизинговия автомобил за изпълнение на бизнес начинанията си, за което прилага копия на 2 броя договори по ЗОП за ремонт на железен път.

8. Заповедта за налагане на ПАМ с посоченото съдържание е предмет на настоящото съдебно производство.

При така установените факти съдът направи следните изводи от правна страна:

По своята правна същност

ПАМ са вид индивидуални административни актове и поради това приложим процесуален закон при издаване и обжалването им е АПК. Аргумент за това е и нормата на чл.172, ал.5 от ЗДвП. Приложим материален такъв са Законът за движението по пътищата и Законът за пътищата.

Съдът дължи цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган, в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е с целта, която преследва закона. Според ал. 2 на чл. 168 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори и да липсва искане за това.

Провеждайки такава проверка съдът установи следното:

Оспорената Заповед е издадена от лице назначено на длъжността „началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР В. Търново, съгласно представеното удостоверение на л.74. В това си качество същият АО е оправомощен да издава заповеди като процесната със Заповед на директора на ОД на МВР УРИ: 366з-2141/27.07.2017г./л.46/, съгласно т.1.2. от раздел I от същата. Процесната ПАМ е издадена с правно основание чл.171, т.2, б“н“ от ЗДвП/отм. понастоящем/ и попада в този раздел на Заповедта на директора.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят ѝ се е позовал на Заповед № 366з-2141/27.07.2017г- на Директора на ОДМВР - Велико Търново. С последната директорът на ОД на МВР-Велико Търново, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил длъжностите лица от ОД на МВР - Велико Търново компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Между тях е и „Началник сектор „Пътна полиция”. Служебно известни на съда са Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на МВР – за определяне на служби за контрол по ЗДвП и тази с рег. № 8121з-952/20.07.2017г.

– за определяне на длъжностни лица в МВР да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. Не се спори, че авторът на ЗНПАМ е началник сектор „Пътна полиция” ОДМВР В. Търново. Поради това изводът на съда е, че Заповедта е издадена от компетентен административен орган. По тези съображения съдът прие, че не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК, а оспорената Заповед е валиден административен акт.

Заповедта за налагане на ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са факти и обстоятелства обосновали приетото от административния орган решение. Данни относно мястото и времето на извършване на проверката и констатиране на нарушението се съдържат в приложеният в административната преписка АУАН бланков № 122800/вж. л.44/. В Заповедта и в съпровождащата издаването й административна преписка се съдържат данни, възприето от органа и послужили му като фактически основания за издаването ѝ. Видно от съдържанието на процесната Заповед същата съдържа конкретно описание на обстоятелствата, на които е издадена. Трайно установената съдебна практика приема за допустимо част от мотивите на АА да се съдържат в предхождащо издадени документи, част от административната преписка. Поради това съдът прие за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви.

ЗПАМ има посочени фактически и правни основания. Дали същите са се осъществили в действителност и следват ли се разпоредените с акта последици е въпрос на доказване, т.е. по същество. По тези съображения съдът прие, че не е налице основание на отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Не се твърди в жалбата, а и настоящият състав на съда не установи да са допуснати от АО съществени процесуални нарушения при издаване на Заповедта за прилагане на ПАМ.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са сочените от компетентния адм.орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.