Решение № 44 от 26.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Благоевград, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20221200500851 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба с вх.№10688/01.07.2022 г. от адв. Г.

Ю., като процесуален представител на И. К. Б. и И. Л. Х., срещу Решение №262 от 18.05.2022 г., постановено по гр.д.№1761/2021 г. по описа на РС-Благоевград. В нея се сочи, че същото е неправилно и са повторени съображенията по съществото на спора, изложени от пълномощника на ищците пред първоинстанционния съд. В жалбата е направен и анализ на доказателствения материал, въз основа на който е застъпено оплакване, че решението е необосновано.

Жалбоподателите искат то да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново по същество, с което исковете им срещу М. Б.а – М. да бъдат уважени изцяло, както и да им се присъдят разноски.

Процесуалният представител на последната е представил отговор на ВЖ, в който излага доводи за заканосъобразност на атакувания съдебен акт и искане за потвърждаването му, както и за 1 присъждане на сторените разноски.

Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

След анализ на събраните писмени и гласни доказателства, решаващият състав прие за установени следните факти :

Видно е от копие на жалба от 29.03.2021 г., адресирана от М. Т.

Б.а до Президента на РБ, до Главния прокурор на РБ, до РПБлагоевград и 01 РУ[1]Благоевград срещу Е.А. Б.а, И. Л. Х., в частност и срещу А. К. Б. и И. К. Б., че с нея е поискала компетентна намеса относно поведението на Е. Б.а и И. Х. и техните постоянни действия – устни заплахи, нецензурни думи, клевети и обиди по отношение на ответника, семейството на нейния брат и родителите й.

В същата жалба са изложени твърдения, че ответникът работи като социален работник в ДСП – Благоевград от 13.08.1992 г., както и че А. и И. Б.и са си позволили четирикратно да изпратят писмени сигнали до работодателя на ответника, в които уронват личния й и професионален авторитет. Последното изложено обстоятелство се установява от приложените електронни писма на ищеца до работодателя на ответницата, а именно писмо от личен характер от 29.12.2020 г. от И. Б., писмо от 14.05.2021 г., отговор от 17.05.2021 г. и писмо от 21.05.2021 г.

Удостоверено е в писмо изх. № 92-00-321/04.10.2021 г., че горепосочената жалба не е депозирана до Президента, въпреки че е посочен като адресат.

Видно е от копие на жалба от 13.05.2021 г. от М. Т. Б.а до Главния прокурор на РБ, до РП- Благоевград и 01 РУ- Благоевград, че отново е поискала вземане на незабавни мерки по отношение на Е.А.

Б.а, И. Л. Х., в частност и срещу А. К. Б. и И. К. Б., поради продължаващото им агресивно поведение, обиди и отправяне на заплахи. Изложени са и конкретни обстоятелства, а именно, че А. Б. по повод Великденските празници отново се превърнал в огромна 2 заплаха за възрастния баща на ответницата. Твърди също, че на 12.05.2021 г. кметският наместник на с. Т., общ. Х. й се е обадил разтревожен по повод смущаващо обаждане по телефона от И. Б., който спешно издирвал лични телефони на ответницата и на съпруг й с мотив „Въпросът е на живот и смърт“. Твърди, че с деянията си Е.

Б.а, синовете й А. и И. и снаха й И. създават постоянно напрежение, тревога и страх в нея и семейството й.

В същата е посочено, че на всички грозни деяния свидетел е малолетното дете на И. – М..

Видно е от копие на сигнал с № 94И-00- 2090/29.12.2020 г. до ДСП, че И. Б. е сигнализирал относно поведението на ответника М.на Б.а към него, към майката му и към семейството му, в която са изложени твърдения за отправяни заплахи от ответницата и закани с убийство. В сигнала е изложено възмущение от поведението на ответника като държавен служител.

От ищеца И. Б. е депозиран и сигнал на 13.03.2021 г. до ДСП[1]Благоевград, в който са изложени твърдения за неправилно получени помощи от БЧК от страна на ответницата и нейния брат.

На 14.05.2021 г. от ищеца е депозиран сигнал вх. № 01-94И-000749/14.05.2021 г., както и коригирана жалба вх. № 01-94И-000749/21.05.2021 г., в която е изложил твърдения относно поведението на служителя на ДСП М. Б.а – М., във връзка с предоставяне на помощи от БЧК. Изложени са подробни факти и обстоятелства относно И. Б. и семейството му. В жалбата се твърди, че М., И., роднините им непрекъснато обиждат и заплашват семейството на жалбоподателя.

С постановление от 07.04.2021 г. на РП[1]Благоевград, по повод депозирана жалба от ответницата М. Б.а, е разпоредено извършването на проверка от 01 РУ[1]Благоевград. Извършена е проверка от полицейски служител, за което е съставена докладна записка. В 3 материалите по тази преписка се съдържа писмено заявление от 31.05.2021г., с което М. Б.а е оттеглила написаното в т. 5, стр. 3 от жалбата, а именно за средата в която живее детето М. Б.а, тъй като сочи, че не е пряк свидетел на тези обстоятелства.

Като свидетели са разпитани майката, съответно свекървата на ищците и братя, съответно девера на същите. Последният установява, че ответницата е дъщеря на техния чичо – брат на баща им К. Б. и поради имотни спорове, започнали още между баща им и чичо им, отношенията между двете семейства от много години са изключително влошени. Твърдят, че между тях непрекъснато има пререкания, скандали и дори физическа саморазправа. Свидетелите Е.

Б.а и А. Б. установяват, че тези конфликти причиняват на И. Б. и на И.

Х. притеснения, безпокойство и страх от ескалация на конфликтите и от срещите с представители на различни институции, които последната сезира с жалби.

От разпитания по делегация свид. Ж.Л.П., който е кметски наместник на с. Т. се установява, че с него се е свързал и разговарял мъж, който не познава и същият е търсил информация за И.н М..

Сочи, че е информирал М. М. за този разговор, както и че не познава И. Б. и И. Х..

От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява, че към момента на изготвянето на експертното заключение в психо - емоционалното състояние на ищците И. К. Б. и И. Л. Х. преобладават емоции на безпокойство, напрегнатост, тревога за развитието на конфликтната ситуация с ответничката и нейните брат и баща. Вещото лице застъпва, че данните от психологическото обследване, както и резултатите от тестовите методики потвърждават връзката между стресогенните събития в резултат на действията на М.

Т. Б.-М. и актуалното психо-емоционално състояние на И. К. Б. и И.

Л. Х.. Приложената методика за оценка на посттравматнчните стресови симптоми не установява наличие на посттравматичен стрес 4 при ищците. Експертът сочи, че към момента на изследването отсъстват данни за посттравматично стресово разстройство при И. К.

Б. и И. Л. Х., но са налице резултати (подскала ситуативна тревожност от Самооценъчата скала за тревожност на Чарлс Спилбърг), които потвърждават преживяна остра стресова реакция в резултат на действията на Б.а и нейните баща и брат. В с.з. експертът разяснява, че състоянието на ищците е в следствие на комплексното въздействие от жалбите на ответника и семейството, като най-тежко психологически е изнесеното в жалбата по отношение на полаганите грижи за малолетното дете М..

Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема, следните правни изводи :

Предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативна даденост на следните елементи на същия – деяние(във формата на действие или бездействие), противоправност на същото, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина. Последната като субективен елемент на деликта е уредена с оборимата презумпция на чл. 45, ал.2 от ЗЗД.

От обсъдените във фактическата обстановка писмени доказателства се установи, че ответницата е депозирала посочените в ИМ жалби до Главния прокурор на РБ, до Райнна прокуратура Благоевград и до 01 РУ на МВР Благоевград, в които е изложила твърдения за конфликти, заплахи, наблюдение от прозорците на фамилната къща и заснемане с телефон, и въз основа на тях е поискала съдействие от тези органи за защита на семейството й и за преценка на здравословното състояние и необходимостта от лечение на ищците. Ето защо следва да се приеме за доказана първата предпоставка, а именно извършените действия изразяващи се в депозиране на жалба от М. Б.а – М. в различни органи срещу ищците.

Следва да се посочи, че както гореописаните жалби, така и 5 всички взаимоотношения между ищците и ответницата са причинили на същите психологическо безпокойство, емоционален стрес и притеснения. За същите съдът прави извод от свидетелските показания и от заключението на съдебно-психологичната експертиза на вещото лице д-р Д.И.. Въз основа на тях счита, че са установени вредите, твърдени в ИМ и причинно – следствената връзка между тях и деянието на М. Б.а – М..

Въззивният състав обаче прие, че не е установен елементът от ФС на непозволеното увреждане – противоправност на деянието. В българското законодателство не съществува правна норма, която да забранява на правните субекти да сезират административни или други орган, с цел да защитят свои права и/или интереси. С процесните жалби М. Б.а – М. е направила именно това, искала е съдействие и преценка от съответните компетентни, според нея органи, за разрешаване на конфликтите й с ищците. В такива хипотези съдебната практика на ВКС приема, че дори изнесените в жалбите факти да не се докажат, жалбоподателят е винаги добросъвестен, освен ако не се установи, че ги депозира едниствено с цел да увредят лицата срещу, които са депозирани.

Като едно от основните права на правните субекти в чл.39, ал.1 от българската Конституция е предвидено, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Това означава, че фактът на подаване на жалба не е противоправно поведение. В ал. 2 на същата конституционна разпоредба обаче е предвидено, че това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.

В Решение от 11.02.2011г. по гр.д. №1243/2009г., 4г.о. на ВКС е прието, че очевидно подаването на жалба не е обида, а съдържащите се в жалба позорни обстоятелства за другиго не се разгласяват, ако жалбата е подадена до надлежен орган (те се разгласяват, ако копие от 6 жалбата е подадена до друго лице). Мотивирано е също, че гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, като жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподатлят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че процесните жалби, чрез които е реализирано деянието от ответницата, са следствие на подавани преди това т.нар. писма от личен характер(сигнали) до работодателя на ответницата. Това показва, че тя е започнала да търси защита срещу поведението на ищците.

В настоящия казус ответницата няма как да знае и тя не твърди, че знае със сигурност всички обстоятелства, изложени от нея в жалбите й - като напр., че имат нужда от специализиран преглед и лечение, а иска да се проведе компетентната намеса от Прокуратурата и МВР. Изрично в процесните си жалби тя заявява, че иска фактите да се проверят от компетентните органи и да ги установят.

Категорично в казуса не може да се приеме, че ответницата е реализирала състав на обида по отношение на двамата ищци, защото обида е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а твърдението на ищците е че е направено пред административни и съдебни органи.