Решение № 2132 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2132 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110207570 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„***” ЕООД, представлявано от управителя А. К. П. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №23-2600076/17.04.2026г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ /ДИТ/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно.

Сочи, че дружеството било в пълна обективна невъзможност да изпълни задълженията си и да изплати трудовите възнаграждения в срок, тъй като сметките били изцяло блокирани от органите на НАП чрез запор заради публични задължения. При това положение, дружеството нямало вина и съответно не можело да носи административнонаказателна отговорност. Моли случаят да бъде оценен като маловажен по чл.28 от ЗАНН. Излага и съображения, че по случая били издадени общо 31 броя НП за едно и също нарушение и произтичащи именно от лошото финансово състояние, представляващо прекомерна административна репресия, предвид и игнориране на депозираното писмено възражение. Несъобразено с имотното и финансовото състояние на дружеството и в нарушение на принципа на чл.27, ал.2 от ЗАНН била определена санкцията.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. Управителят на дружеството е депозирал писмено становище с вх.№184005/09.06.2026г., в което поддържа жалбата и изложените в същата съображения за отмяна на НП.

Наказващият орган, чрез юрк. Г. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че при издаване на НП са 1 спазени изискванията за форма и съдържание, като правото на защита на дружеството не е било ограничено. При спазване на материалния закон, правилно е квалифицирано административното нарушение, което категорично се установило от събраните доказателства. Противопоставя се на приложението на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като не са били налице основания да се приеме, че случая е маловажен, предвид че били настъпили значителни редни последици за служителят, който не бил си получил трудовото възнаграждение за платен отпуск, начислено във фиш за заплати от м.08.2025г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на „***” ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер на 800 евро, за това, че при извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство по документи на 18.02.2026г., е установено, че работодателят не е изпълнил задължително предписание, дадено на осн. чл.404, ал.1, т.12 от КТ с протокол за извършена проверка №ПР2545436 от 25.11.2025г., връчен на 26.11.2025г. под №10, а именно: „Работодателят да изплати на Л. М. И. на длъжност „***“ възнаграждение за платен годишен отпуск в размер на 1551.26 лева, съгласно чл.177, ал.1 от КТ“, със срок за изпълнение 22.12.2025г., като не е представил платежни документи, удостоверяващи изплащане – нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

НП е издадено въз основа на АУАН №23-2600076/18.02.2026г., протоколи за извършена проверка №ПР2545436/25.11.2025г. и №ПР2604016/18.02.2026г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП и приложени към жалбата писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите Р. И. С. – актосъставител и Д. Н. Н. – присъствала при установяване на нарушението и съставянето на акта, според които при извършена последваща проверка по документи, установили, че дружеството в качеството на работодател не е изпълнило в срок, дадено задължително предписание с протокол за извършена проверка от 25.11.2025г., връчен на 26.11.2025г. по т.10 в срок до 22.12.2025г., да изплати възнаграждения на Любомир Иванов като директор за платен годишен отпуск, което е било начислено. Към датата на проверката и при приключването й, със съставянето на акта, работодателят не представител доказателства да е изплатил това възнаграждение. За нарушението на чл.415, ал.1 от КТ съставили АУАН в присъствието на упълномощено лице, на което го предявили.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

2

Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на акта и същият е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице – служител на ДИТ Софийска област на длъжност „инспектор“, според въведени в длъжностната характеристика функции.

При издаване на НП са спазени законовите изисквания за форма и съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед №30864/17.10.2022г. на Изп. директор на ИА ГИТ.

Касаещо възражението за издаване на 31 броя НП срещу дружеството, при последващата проверка за неизпълнение на дадени предписания и упражняване на административнонаказателна репресия, съдът не може да се съгласи. Трябва да се има предвид, че става въпрос за дадени различни предписания за изплащане на възнаграждения и обезщетения за различни месеци, а задължението на работодателя е да изплаща месечно трудово възнаграждение, както и отделните обезщетения, когато има основания за това, т.е. при всяко неизплащане на начисленото възнаграждение или обезщетение, работодателят реализира състав на отделно административно нарушение.

Затова, за всяко неизпълнено предписание, правилно е да се съставя отделен АУАН и отделно НП.

Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани.

Показанията се потвърдиха от приобщените писмени доказателства – част от АНП.

Жалбоподателят не оспорва тези констатации, както и не ангажира доказателства, че е изпълнил даденото предписание с протокол за извършена проверка

№ПР2545436/25.11.2025г. под №10 – да изплати на Л. М. И. на длъжност „***“ възнаграждение за платен годишен отпуск в размер на 1551.26 лева, съгласно чл.177, ал.1 от КТ“, със срок за изпълнение 22.12.2025г., чрез представяне на платежни документи (разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и др.), удостоверяващи изплащане. Така, категорично се доказа, изхождайки от начислението във фиш за заплати за м.08.2025г. от АНП, че възнаграждение на директора за платен годишен отпуск не е изплатено в срока на предписанието – 22.12.2025г., в това число и към съставяне на АУАН и датата на подаване на жалбата срещу процесното НП, т.е. безсъмнено дружеството в качеството на работодател е извършило нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, тъй като в дадени срок до 22.12.2025г. не е изпълнило задължително предписание на контролния орган.

Протоколът, с който е дадено

3 задължителното предписание

№ПР2545436/25.11.2025г., видно от същия е подписан за работодател с подпис и печат от лицето А. В. Г., в чиято полза е налично пълномощно към АНП, издадено от управителя на дружеството. Така, протоколът, с дадените задължителни предписания е редовно връчен на 26.11.2025г. на упълномощено лице за работодателя и от тази дата, дружеството се счита за уведомено, като липсват данни и това не се твърди от жалбоподателя да са оспорени предписанията, в частност под №10.

По отношение на изложените възражения за обективна невъзможност да се изпълнят предписанията, с оглед на наложен запор на сметките на дружеството от НАП и липса на вина за неизпълнение на задължителните предписания, съдът не може да се съгласи. Видно от извлечението от банковите сметки към АНП, дружеството не е разполагало със значителни средства, даже да плати вземането на директора за платен годишен отпуск още към датата на приключване на последващата проверка, а предписанията са дадени около седмица след налагане на запора в полза на НАП, т.е. не е проблем на наложен запор неизпълнение на задължението на работодателя.

Проблемът е лошото финансово състояние на дружеството, което обаче не може да се квалифицира като обективна невъзможност. Що се отнася до вината, следва да се има предвид, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Не са налице основания случаят да бъде квалифициран като маловажен по чл.415в, ал.1 от КТ, която е специална разпоредба в КТ и не се прилага общата за маловажност по чл.28 от ЗАНН – нарушението, трябва да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което да не са произтекли вредни последици за работника. В тежест на работодателя е да докаже, че е отстранил нарушението веднага след установяването, което не е сторил, а от самото нарушение са произтекли вредни последици за служителят – не е получил дължимото възнаграждение в срок от близо една година. Освен това, работодателят не е пристъпил дори към сключване на споразумение със служителя, за начина и срока за изпълнение на това задължение, за да може да се тълкува в полза на дружеството като форма на изпълнение.

Правилно наказващият орган е определил размера на санкцията около минималния от 1500 лева, а именно 800 евро (1564.66 лева), като е съобразил обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

При изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП – ИА „ГИТ“, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган е представляван от юрисконсулт. При определяне на размера, съдът изходи от разпоредбите на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за 4 заплащането на правната помощ. Съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключилото разглеждане в едно съдебно заседание и извършената от юрк. Г. работа, поради което, намира че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66.47 евро (130 лева).

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-2600076/17.04.2026г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя „***” ЕООД с ЕИК *** да заплати на

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66.47 евро (130 лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдСофия град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5