Решение № 28 от 14.01.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Сандански, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200536 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. З. С., ЕГН – **********, с адрес – гр. С. ул.“Св. Св. К. и Д.“ № *****, срещу Наказателно постановление № 24-0339000816/26.09.2024г. на Началник РУ в ОДМВР - Благоевград, РУ – Сандански, с което на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакуваното НП. Иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на 1 атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград – ТО Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства подробно описани в протоколите от съдебни заседания, както и гласни такива.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, постанови следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна.

Съдът, след преценка на събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 16.09.2024 година длъжностно лице при РУ – Сандански – актосъставителят Г. Х., в присъствието на свидетеля Н. П., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1416905, затова, че на същата дата – 13.04.2014г. около 1 7.19 часа в гр.

Сандански по ул.“Свобода“ в посока изход на града в района на дом № 39, управлявал собствения си лек автомобил марка „***** с рег. № ***** без поставен обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, с което нарушил разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Актът е връчен лично на жалбоподателя срещу негов подпис в деня на съставянето му и подписан от него без възражения.

Въз основа на този акт Началник РУ в ОДМВР - Благоевград, РУ – Сандански, е издал атакуваното НП №24-0339-000816/26.09.2024г. с което на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева, като на основание Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 10.10.2024г., видно от отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото.

В законовия срок е депозирана разглежданата в настоящото 2 производство жалба.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Х. и свидетеля по акта – П., които са категорични, че към момента на проверката жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „*****“ с рег. № *****, посочения пътен участък, без поставен обезопасителен колан. Доводът на жалбоподателя за отмяна на НП е, че е налице хипотезата на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП, освобождаваща го от това задължение, в подкрепа на което представя писмени доказателства – медицински документи.

Разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП императивно повелява, че водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Това, на което се протИ.поставя жалбоподателят, е обстоятелството, че въпреки че причината, поради която не е спазил предвиденото в закона задължение да шофира с колан е неговото здравословно състояние, като в тази насока са представени доказателства в с.з.

– експертно решение за ТЕЛК за общи заболявания.

Нормата на чл.137а ал. 2 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС, поради което задължението вменено на водачите на МПС, не е безусловно. Съгласно чл.137 ал.2 т.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на такъв. Видно е от представените и приети от с ъ д а писмени доказателства, че жалбоподателят е с установена 76%

3 неработоспособност поради проведени хирургични интервенции във връзка със заболявания, както и други диагностицирани заболявания. Същият е със счупвания, обхващащи няколко области от горен/-ни/ и долен/-ни/ крайник/ци/, вследствие на преживяно ПТП; с хроничен остеомиелитет, с анкилоза в ЛТС под флексия и др. – за срок пожизнен, съгласно чл.69, ал.4. С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства може да бъде направен извод, че физическото състояние на жалбоподателя предвид претърпените операции е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране. Издадените медицински документи представени в съдебното произвоство

Експертно решение

№1753/18.06.2014г., не се оспорва от насрещната страна. Задължение на органа, налагащ административни наказания, е да събере всички необходими доказателства във връзка с констатираното нарушение и едва след това да пристъпи към преценка дали да издаде наказателно постановление, правило изрично предвидено в чл.52, ал. 4 от ЗАНН.

С оглед тези доказателства съдът счита, че жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП, т.е. физическото му състояние не е позволявало използването на обезопасителен колан, поради което не е бил задължено лице по чл.137а ал.1 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че не е извършил виновно вмененото му административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Материалният закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия орган, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 600 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.

Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е основателно.

Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в 4 действащата към сключване на договора за правна помощ редакция.

Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер. В случая договора е сключен на 03.11.2024 г.

Съгласно чл.18, ал.2, вр чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата /в приложимата редакция/ за защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 са 400 лв. Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление глоба в размер на 50 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 400. 00 лева.

Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в съдебното производство са проведени две открити съдебни заседания, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 400 лв, като над уважения размер следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Съгласно § 1, т.6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-0339-000816/26.09.2024г. на Началник РУ в ОДМВР - Благоевград, РУ – Сандански, с което на жалбоподателя И. З. С., ЕГН – **********, с адрес – гр.

С. ул.“Св. Св. К. и Д.“ № ****, за извършено от него нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

5

ОСЪЖДА ОДМВР – Благоевград, да заплати на И. З. С., ЕГН – **********, с адрес – гр. С., ул.“Св. Св. К. и Д.“ № *****, сторени от жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 400 лв., като в останалата част отхвърля искането като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 6