Решение № 263 от 06.08.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 708/2022
- Вид
- Решение № 263
- Подписан
- 06.08.2025
- Състав
- Петя Димитрова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 263 гр. Ботевград, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело №
202218**********0708 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД.
Ищците- Р. М. Н. и Н. М. Н. твърдят, че след смъртта на майка им, през 2016 г. при баща им в жилището му на адрес: гр. Ботевград, ул. ****” No 1, вх. Б, ет.1, ап. 1, се настанила да живее ****** *****, която се държала добре с него и обещавала да се грижи за него. Впоследствие в жилището се нанесла и внучка й – отв. В. Т. ***** заедно със своите деца, а после и други хора. Твърдят, че ****** и В. не ги допуснали да се виждат с баща им. От съседи разбрали, че баща им е заключван в една от стаите на апартамента и е молил за помощ. Бил станал кожа и кости. ****** не му давала да яде, прибирала пенсията му и го пребивала. Баща им бил чут да вика за помощ от съседи и тогава той им казал, че е бил заключен от ******, защото не искал да препише апартамента си, в който живеели, на внучка й В.. След известно време видели баща им на терасата, като той имал видими следи от насилие. Казал, че го бият и държат гладен, за да го накарат да прехвърли апартамента си на В.. Бил много изтормозен. Твърдят, че техен познат е видял как малтретират баща им и са му казвали, че ако не прехвърли жилището на В., ще го пребият и заключат, че ще умре от глад и жажда. Поддържат, че към края на 2018 г. баща им изглеждал много болнав и едвам се движел, имал и заболявания на сърцето, бъбреците и др., при което при неполагане на грижи за него, смъртта му е била лесно предвидима. По**** това и отв.
В. ***** е сключила договор за гледане и издръжка, като заедно с ****** със заплахи, бой, принуда, държане гладен, са принудили баща им да подпише договора. Излагат, че след смъртта на баща им разбрали, че същият е прехвърлил на отв. В. Т. ***** с договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт No ****, том ***, рег.
No ****, дело No 717 от 2018 г. на нотариус ***** с No 371, апартамента си, находящ се на адрес: гр. Ботевград, ул. ****” No 1, вх. Б, ет. 1, aп. 1, с идентификатор *****, с площ от 114.68 кв.м., с прилежащи части: мазе No 7, таван No 4, гараж No 3, *****.99 1
% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж са: ******, над обекта: *****, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: *****. Поддържат, че баща им бил принуден да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх, осъществена е била принуда, изразяваща се отнемане на свободата, употреба на физическа сила, нанасяне на побой и др. Договорът е сключен и без основание, тъй като ответницата е знаела за тежкото здравословно състояние на баща им и е предполагала скорошната му смърт, по**** не полагането на грижи за него, целящи бързото й настъпване. Молят съда да постанови решение, с което да бъде унищожен процесния договор по**** това, че е сключен чрез принуда, и алтернативно и/или кумулативно, като сключен без правно основание, тъй като ответницата е знаела, че баща им ще почине. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- В. Т. Ш. от гр. Ботевград в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска. В съдебно заседание ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди по същество, че написаното в исковата молба не отговаря на истината.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно и от заверено копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане No ****, том ***, рег. No ****, дело No 717 от 2018 г. на Нотариус No 371 по Регистъра на НК - *****, с район на действие PC Ботевград, на 22.11.2018 г. пред нотариуса е било заявено съгласието на *****, като прехвърлител, и ответника В. Т. Ш., като приобретател, за сключване на договор, по силата на който прехвърлителят прехвърля на приобретателя собствеността на следния свой собствен недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***** по КККР на гр. Ботевград, с адрес на имота: гр. Ботевград, ул.
****” No 1, вх. Б, ет. 1, ап. 1, като самостоятелният обект се намира в сграда No 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 114.68 кв. м., заедно с прилежащите му: мазе No 7, таван 4, както и *****.99% идеални части от общите части на сградата и 1/8 идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****; под обекта: *****.1.34, **********, над обекта:
*****, както и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *****.1.33, с предназначение: гараж в сграда, с площ от 20.***** кв.м., заедно с 1.404% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.1.32, *****.1.31, *****.1.34, под обекта: няма, над обекта: *****, срещу задължението на приемателката В. Т. Ш. да поеме изцяло и цялостно, доживотно издръжка и гледането на прехвърлителя *****, като полага грижи за него лично или чрез трети лица, като задоволява всички негови здравни, материални и духовни потребности и му осигури стандарт на живот, съобразно средните европейски критерии, като прехвърлителят си запазва доживотно и безвъзмездно право на ползване върху имотите, предмет на прехвърлянето.
Видно от заверено копие на Удостоверение за наследници изх. No 1575/07.12.2021 г., ***** е починал на 05.03.2020 г., като е оставил законни наследници двете си деца- ищците Н. М. Н. и Р. М. Н..
Видно от заверено копие на Постановление за спиране на ДП No 83/2020 г. по описа на РУ Ботевград, пр.пр. No 777/2020 г. по описа на ОП-София, със същото 2 прокурор в СОП е спрял производството по досъдебното производство No 83/2020 г. по описа на РУ-Ботевград, пр.пр. No 777/2020 по описа на ОП-София, водено за престъпление по чл. 115 от НК. Постановено е препис от същото да се изпрати на наследниците на починалия ***** – ищците в настоящото производство.
По делото са събрани гласни доказателства, съдържащи се показанията на свидетеля ***, от които се установява, че същата познава **** от много отдавна, както и бившата му съпруга и синовете им - ищците Р. и Н.. През 2016 година разбрали, че при него ще живее жена, която да го гледа, като това било ****. В началото ****** се грижела за него. След 3, 4 или 5 месеца и внучката й - ответницата по делото, отишла и се настанила при тях. Свидетелят сочи, че два пъти ходили с внучката на ****, да види дядо си, но те не ги пускали да влязат. Един път с **** минавали по ул. ****” и един от комшиите там се спрял и попитал **** защо не потърси дядо си, да види какво става, че той се оплаквал, че го тормозят. **** му казала, че са ходили, но те не са ги пуснали да влязат вътре. Това се случило може би през 2017 година. Имало един случай, когато двама мъже от входа на блока се обадили на ****, дъщерята на Р., и когато те отишли в блока, **** бил заключен в гаража, а те не искали да го пуснат.
Била го заключила ****, за да го принуди да й препише апартамента, държали са го гладен и тя не искала да го пусне. Съседите на **** стояли пред гаража, който е откъм улицата, и те казали, че **** не иска да го пусне. **** викал и тропал по вратата. Той бил станал кожа и кокали и тя го пуснала тогава. Бил слаб, мръсен и мизерен. **** им казал, че ****** го държи заключен и го принуждава да препише апартамента на тях и че не му дават да яде. Доколкото знае и горе, където е бил заключван, е оставян без хляб, а долу в гаража му е давана пластмасова кофа да ходи до тоалетна. Свидетелят ***** ходила един път и с Р., синът на ****, и **** казвала, че ще извика полиция, че ги притесняват, като не му дала да види баща си. Излага, че **** имал и сърдечно заболяване и два-три пъти е влизал в болницата за**** това. Твърди, че **** и Н. не успявали да се видят с баща си, те не им давали да се видят изобщо, не ги допускали.
Сочи, че не знае някой да е викал полиция, а **** ги заплашвала с полиция, да не ходят там, че ги притесняват и нямат работа там. Излага, че в началото е виждала **** с **** в магазина на “Чеканица” и по центъра, но след това той не излизал никъде и не го е виждала. Свидетелят ***** заявява, че не знае дали **** е търсил полиция. След случая, когато бил заключен в гаража, ****** си го прибрала горе, а те с **** си тръгнали. След този случай тя не е виждала **** и не знае дали **** е казала на баща си за него.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля ***** в частта им относно твърдените обстоятелства, че **** бил заключен в гаража и ответницата и майка й **** не искали да го пуснат, а след като го пуснали, **** им казал, че ****** го държи заключен и го принуждава да препише апартамента на тях и че не му дават да яде; че е бил заключван и оставян без хляб, а в гаража му била давана пластмасова кофа да ходи до тоалетна, като намира същите за напълно недостоверни и нелогични.
Свидетелят твърди, че тя и **** - внучката на ****, дъщеря на ищеца Р. Н., са станали свидетели на случката, при която **** е бил заключен в гаража, и че той им е казал за поведението на **** и ответницата, както и че е ходила един път и с Р. да види баща си ****, но не успели, като ищците Р. и Н. не били допускани да се видят с баща си **** от ответницата и ******. Така описаните ситуации са абсурдни и житейски несъстоятелни, доколкото липсва каквато и да било логика, с която би могло да се обясни отсъствието на реакция от страна на най-близките роднини на ****, неговите синове и ищци по делото, и неговата внучка, при наличие на знание от тяхна страна, 3 след като лично им е съобщено от ****, че ответницата и майка й го заключват, държат без храна и принуждават да им прехвърли апартамента, респективно, след като двете жени не допускат синовете Р. и Н. да се видят с баща си. Така изложените от свидетеля ***** твърдения не могат да бъдат възприети за достоверни, а напротив, за напълно лишени от правдоподобност, по**** което и съдът не кредитира показанията й.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 26, ал. 2, изр.
1, предл. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 22.11.2018 г., сключен между наследодателя на ищците и ответника, по**** липса на основание.
Между наследодателя на ищците – *****, от една страна, и ответника В. Т. Ш., от друга страна, на 22.11.2018 г. е бил сключен алеаторен договор, с който ***** е прехвърлил на ответницата правото на собственост върху притежавани от него недвижими имоти, а именно Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. Ботевград, с площ 114.68 кв.м., с адрес на имота: гр. Ботевград, ул. ****” No 1, вх. Б, ет. 1, ап. 1, заедно с прилежащите му мазе No 7, таван 4, както и *****.99% идеални части от общите части на сградата и 1/8 идеални части от правото на строеж върху мястото, както и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.1.33, с предназначение: гараж в сграда, с площ от 20.***** кв.м., заедно с 1.404% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу задължението на приемателката В. Т. Ш. да поеме изцяло и цялостно, доживотно издръжка и гледането на прехвърлителя *****, като полага грижи за него лично или чрез трети лица, като задоволява всички негови здравни, материални и духовни потребности и му осигури стандарт на живот, съобразно средните европейски критерии, като прехвърлителят си запазва доживотно и безвъзмездно право на ползване върху имотите, предмет на прехвърлянето.
Исковете са допустими, тъй като ищците са наследници на прехвърлителя по договора, по**** което същите имат правен интерес от предявяване на исковете доколкото при уважаването правото на собственост върху имота би се върнало в наследството. По същество съдът намира така предявените искове за неоснователни.