Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Стара Загора, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20245500900386 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба ,предявена от Р. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***** чрез адвокат П. К., с адрес за призоваване: **** против „******, ЕИК ***.

Ищцата твърди, че е съпруга на починалия вследствие на ПТП ***, на 50 г.

На 15.03.2024 г., около 18:25 ч., по път II-55, ***, водачът на л.а. марка и модел ** с peг. № **, Ж. Д. З., нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал МПС - „**“ с peг. № **, управляван от К. К.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътника в МПС „**“ - ***.

По случая е образувано ДП № 477/2024 г. по описа на РУ Казанлък, пр.пр.

№ 1053/2024 г. на ОП-Стара Загора, което към настоящия момент не е приключено. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Ж. З. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на З. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на ***.

Посочва, че за увреждащия л.а. ** с pen № **, управляван от Ж. З., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с „****, обективирана в 1 полица № BG/06/123000984353, със срок на валидност от 07.04.2023 г. до 06.04.2024 г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „**** с писмо, получено от застрахователя на дата 27.03.2024 г., към която са приложили всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета № 43072952400082, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. С оглед на изложеното, ищцата счита, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на „****, гр. *** за причинените й неимуществени и имуществени вреди.

Излагат се съображения, че в резултат на инцидента е загинал ***, на 50 години. Загиналият е бил в работоспособна възраст, работещ, деен, активен и в отлично здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив човек, познат и уважаван от всичките си съграждани, който се е грижил всеотдайно за своето семейство. С Р. двамата са създали своето семейство преди повече от двадесет години. Отгледали са сина и дъщеря си с много любов и разбирателство. Никога не са се разделяли, живеели са в изключителен унисон и разбирателство. Споделяли са всичко и когато е трябвало да решават важни неща, решенията са се вземали от цялото семейство. ***, като глава на семейството е бил стожер и опора, на когото всички са разчитали, доверявали и са следвали неговите съвети. Целият им живот е бил обвързан един с друг изключително емоционално, изградили са изключително силна връзка с чувство на обич, уважение, взаимно доверие, привързаност и подкрепа.

Пострадалият *** е бил грижовен и отговорен съпруг и баща, чувствал се е пълноценен и обичан от цялото семейство. Съпругата му Р. остава сама на възраст когато най-много има нужда от издръжка, опора и подкрепа на своя съпруг.

Твърди се, че внезапната смърт на *** - неочаквана и насилствена, е причинила на ищцата неописуема мъка, душевни болки и страдания, които ще я следват през целият й живот, защото загубата на съпруга й е непрежалима.

Несвоевременната смърт се отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищцата. Счита, че моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на *** ще я съпътстват през остатъка от живота й.

2

С оглед на изложеното, счита, че причинените неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани.

В исковата молба се твърди, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача Ж. Д. З., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото „****. Посочено е, че съгласно чл. 432 от КЗ увредените имат право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Твърди, че претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „****, гр. ***, да заплати на Р. С. С., обезщетение в размер на 200 000 лв., частичен иск от 220 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й ***.

Претендира законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 22.03.2024 г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва наличието на действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен относно л.а. ** с peг. № **.

Оспорва твърдението на ищците, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования при ответното дружество водач, респ. договорната отговорност на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД.

Счита, че доколкото във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно 3 производство и същото все още е на етап разследване, то не може категорично да се твърди, че причината за реализираното ПТП и фаталните последици от същото е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. ** с peг. № **.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение, осъществено от страна на водача на л.а. ** Ж. Д. З.. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие от 15.03.2024 г. и смъртта на ***.

Оспорва заявените в исковата молба обстоятелства, при които е настъпило ПТП.

Оспорва твърдението, че лицето *** е бил пътник в л.а. „**“ и е пострадал в резултат на процесното ПТП от 15.03.2024 г.Твърди, че по делото не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка. В представения към исковата молба констативен протокол за ПТП посоченото лице не е вписано като пострадал.

Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява конкретния механизъм на ПТП, причините и обстоятелствата за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици за ищеца. От представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не може да се установи твърдението, че застрахованият в дружеството водач виновно е причинил ПТП. Оспорва цитирания протокол в частта „обстоятелства и причини за ПТП“. Протоколът е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно причините и обстоятелствата за възникване на ПТП. С оглед на това поддържа, че механизмът на настъпване на ПТП е неясен и недоказан, поради което не е възможно да се проследи наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.

Отделно от горното, твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП от 15.03.2024 г. и фаталните последици от него е поведението на водача на т.а. „**“ с pen номер ** К. К., който е предприел изпреварване в момент, когато това не е било безопасно и се е движил със значително превишена скорост за съответния пътен участък. Във връзка с горното прави и възражение за независимо съпричиняване на ПТП и 4 вредоносните последици и от водача на т.а. „**“. С оглед на това твърди, че основната и непосредствена причина за настъпване на ПТП е посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на т.а.

„**“.

Твърди, че изключителният принос на водача на л.а. „**” следва да бъде съобразен при определяне на дължимото от ответното дружество обезщетение, т.к. причиняването на ПТП от две различни физически лица независимо едно от друго предполага възникване на отговорност при условията на разделност, а не солидарна такава. Аргумент за последното е и обстоятелството, че отговорността от вреди от непозволено увреждане на две лица се обезпечава от два различни договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Макар и разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД да предвижда солидарна отговорност на делинквентите, липсва изрична норма, която да указва, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на един от виновните причинители на непозволеното увреждане също отговаря при условията на солидарност спрямо другия делинквент/неговия застраховател.

Съгласно чл. 121 от ЗЗД, солидарността възниква само, когато е уговорена или по силата на закона. С оглед изложеното и доколкото не е налице нито една от двете правни възможности, предвидени в чл. 121 от ЗЗД, намира, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” отговаря само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования при него водач. Не са налице условията на солидарност по чл.121 ЗЗД. Отговорността на застрахователите е разделна.

Посочва, че към датата на настъпване на ПТП л.а. „**“ с peг. номер **, при управлението на който е причинено процесното ПТП, има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ***, обективирана в полица №

117751063. В случая, доколкото е налице независимо съпричиняване на ПТП, то отговорността на ответника следва да бъде ангажирана само за част от застрахователното обезщетение. За останалата част следва да бъде ангажирана отговорността като застраховател на гражданската отговорност на другия причинител на непозволеното увреждане, който има преимуществен принос за настъпване на ПТП. Счита, че искът следва да се уважи за такава част, съответстваща на приноса на извършителите за настъпване на ПТП.

5

Твърди, че посоченото обстоятелство се установява както от отбелязването в съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, така и от справката в информационния регистър на Гаранционен фонд. Ето защо счита, че *** следва да бъде привлечено като трето лице- помагач на страната на ответника.

При условие на евентуалност, в случай, че по делото бъдат установени предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на л.а. **, респективно договорната отговорност на застрахователя твърди, че пострадалият има съществен принос за настъпване на ПТП и получените травматични увреждания, довели до смъртта му. В тази връзка на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ***, като твърди, че смъртта му не би настъпила, ако същият като пътник в МПС, беше използвал обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП. В този смисъл счита, че пострадалият сам се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпилите фатални последици за него.

Твърди, че пострадалият също така се е намирал в състояние на алкохолно опиянение - със съдържание на етилов алкохол в кръвта от 1.055 промила.

Счита, че това състояние се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, съобразителността, вниманието и координацията на движенията, изразяващи се в силно забавяне на реакциите. Посоченото състояние на *** също съществено е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Намира иска за неимуществени вреди за силно завишен и несъответстващ на реално претърпените и доказани от ищцата болки и страдания във връзка със смъртта на ***. Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД от значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди са не субективните възприятия на ищците за търпените от тях болки и страдания, а обективно съществуващите обстоятелства. В този смисъл, твърди, че при определяне на справедливо застрахователно обезщетение следва да бъде отчетено обстоятелството, че ищцата и съпруга й не са живеели заедно към датата на настъпване на ПТП и не са били в отношения на взаимна обич и близост.