Решение № 3155 от 28.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3155 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110174454 по описа за 2021 година

Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен иск с правно основание чл.

74 от ЗЧСИ, във вр с чл. 441 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът Л. Е. М., действащ като частен съдебен изпълнител, дължи на ищеца Е. П., ЕИК ..., със старо фирмено наименование „Ч. Е. Б.“ АД, сумата от 226 лева, представляваща незаконосъобразно изтеглени при изпълнение на запор и невъзстановени суми за разноски по изпълнителни дела както следва: 72 лева по № 20207850400199, 48 лева по изпълнително дело № 20217850400346, 48 лева по изпълнително дело № 20217850400347 и 48 лева по изпълнително дело № 20217850400348, с което на дружеството е причинена имуществена вреда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.08.2021 г. по ч.гр.д. № 44653/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.

Ищецът твърди, че срещу него са били образувани описаните изпълнителни дела при ЧСИ Л. М. като по тях с постановление на съдебния изпълнител са приети и събрани разноски в изпълнителното производство, които впоследствие са намалени като прекомерни с акт на съда. Независимо от постановеното намаляване на разноските, разликата над дължимите суми и действително събраните суми по запорните съобщение по изпълнително дело № 20207850400199, изпълнително дело № 20217850400346, изпълнително дело № 20217850400347 и изпълнително дело № 20217850400348, незаконосъобразно не е възстановена. При тези твърдения прави искане предявеният иск да бъде уважен.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК в молбата от 26.05.2022 г.

Оспорва, че са налице основанията по чл. 38 от ЗАдв.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от 1 ответника чрез адв. Б. (с пълномощно към отговора), в който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага твърдения, че действията на съдебния изпълнител по четирите дела са законосъобразни. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за заповедното и исковото производство. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа правна страна следното:

Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е иск с правно основание чл. 441 от ГПК (чл. 74 от ЗЧСИ) във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника, действащ като частен съдебен изпълнител, да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането.

В тежест на ищцата по иска е да докаже, че е претърпял твърдените имуществени вреди в претендирания размер, настъпили в причинна връзка с противоправно поведение на ответника при изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Отговорността на частният съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна - чл. 441 от ГПК. Тя може да бъде ангажирана доколкото са налице предпоставките, установени в нормата на чл.

45, ал. 1 от ЗЗД, т .е. освен установяване на процесуалната незаконосъобразност на действията /или бездействията/ на съдебния изпълнител, трябва да бъде установено, че в причинна връзка от тях са настъпили претендираните от ищеца вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес (така Решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр. дело № 1124/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г., на IV ГО на ВКС).

Между страните не спорно, поради което и отделни като безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че срещу ищеца са били образувани описаните 4 изпълнителни дела, като сумите посочени в исковата молба са изтеглени на твърдените в исковата молба дати 27.10.2020 г и 14.06.2021 г. в изпълнение на наложен запор, като ищецът твърди да са му причинени вреди от незаконосъобразно събрани такси, които излага, че не може да конкретизира доколкото не му е известно на 2 какво основание съдебният изпълнител ги е изтеглил от сметките му.

Според общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на визираните в т. 1 - 3 хипотези, а именно: когато изпълнителното дело се прекрати при условията на чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за: 1. извършването на изпълнителни действия; 2. извършването на други действия, а в ал. 2 е предвидено, че размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. В Раздел IV „Авансови такси” от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е посочено, че взискателят внася авансово в размерите, определени в тарифата за съответното действие: а) обикновените такси; б) пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26; в) допълнителната такса; и г) допълнителните разноски. Видовете допълнителните разноски са изброени в чл. 31 от Тарифата, където в забележка е изрично регламентирано, че са дължими от длъжника, когато за тях е издаден документ по ЗСч.

По изпълнително дело 2020785040400199 ищецът развива съображения, че са му причинени вреди в размер на 72 лева, като излага, че това дело е образувано по молба на „Дюс Адвантидж“ ЕООД, като в ПДИ било обективирано постановление, с което съдебният изпълнител приел 400 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу приетото адв. възнаграждение, ищецът направил възражение за размера над 200 лв., което не било уважено от ЧСИ, поради което и срещу постановлението била подадена частна жалба. С решение от 31.05.2021 г. по ч.гр.д. 12880/2020 г. на СГС, постановлението било отменено и адв. възнаграждение намалено до 200 лв., като вместо ЧСИ да върне пълната сума от 200 лв., която била изтеглена преди да изтече срокът за възражение, ЧСИ върнал по-ниски суми, т.е. възстановил само 128 лв., вместо 200 лв. или с 72 лв. по-малко.

По настоящото дело е прието и приложено копие от изпълнително дело 20207850400199, от което се установява, че делото е образувано с молба от 12.10.2020 г., в която е обективирано искане за извършване на изпълнителни действия и събиране на сумите по изпълнителния лист, както и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Видно от платежно нареждане, взискателят е заплатил авансово такси в размер на 72 лева, като е заплатил и 3 лева такса за банковия превод. С молба от 15.10.2020 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банкови сметки на длъжника в „С. Е.“ АД, клон Б.. Съдебният изпълнител е издал сметка № 0000010223 от 19.10.2020 г. за следните такси: по т.1 – 20 лв. за образуване на изпълнително дело; т. 3 – 5 лв. за извършване на справка за длъжника и неговото имущество; т. 5 – 20 лв. изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и ал.3 от ГПК; т.9 – 15 лв. за налагане на запор без извършване на опис, вкл. върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал.1 ГПК или общо 3 за сумата от 72 лв. с ДДС. До длъжника по изпълнителното дело, видно от разписка /л. 57 по делото/ е изпратена ПДИ, получена на 20.10.2020 г. Наложен е запор върху банковите сметки /л.58/. По делото е постъпило възражение от длъжника /л.59/, изпратено до взискателя за становище /л.65/. Постъпило е удостоверение от НАП относно публичните задължения на длъжника /л.70/. С постановление от 29.10.2020 г. ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника /л.71/. Издадена е сметка № 0000010276 от 29.10.2020 г. за следните такси: т.5 – 2 бр. 40 лв. изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и ал.3 от ГПК, или за сумата от 48 лв. с вкл. ДДС. С оглед изложеното съдебният изпълнител е издал сметки и фактури за действително извършени изпълнителни действия, както и за изпращане на съобщения във връзка с постъпилото от длъжника възражение, респ. действията на ЧСИ Л. М. по начисляването и събирането на горепосочените такси са законосъобразни.

От приетите като писмени доказателства по делото се установява, че длъжника е подал частна жалба /л.73/, изпратена до взискателя за становище /л.77/, след което администрирана до СГС, ведно с мотивите на съдебния изпълнител и копие на изпълнителното дело /л.87/. С решение по ч.гр.д. 12880/2020 г. от 31.05.2021 г. по описа на СГС, е отменено постановлението на ЧСИ и е намален размерът на адв. възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.. С решение от 21.04.2022 г. по ч.гр.д. 12880/2020 г. СГС, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е намалена до размер на сумата от 50 лв. без ДДС, с оглед което ЧСИ е издал сметка № 0000011620 от 02.07.2021 г., за следните такси: т.26 – 50,89 лв.; т. 5 – 2 бр. 40 лв.; т.5 – 2бр. 40 лв.; т. 5 – 1бр. 20 лв. / изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и ал.3 от ГПК/ и т.8 /копие от изпълнително дело/ ТТРЗЧСИ – 20 лв. или общо за сумата от 205,07 лв. с вкл. ДДС. ЧСИ съобразно задълженията си, както и съгласно ТТРЗЧСИ е начислил таксите за следното: т.26 ТТРЗЧСИ – пропорционална такса /която се явява възнаграждение за реализирана от частния съдебен изпълнител дейност по събиране на паричното вземане на взискателя, съответно на присъединените в изпълнителния процес кредитори/; 1 бр. т. 5 за изпратена фактура до длъжника от 02.07.2021 г., за което по делото е приложена разписка от 05.07.2021 г. /л. 90/; 2 бр. по т.5 – във връзка с постъпилата частна жалба и по-конкретно за изпращане на съобщения до взискател и до СГС; 2 бр. по т. 5 за съобщения до длъжника и взискателя относно приключване на изпълнителното производство /л.102 и л.103/.

Тъй като с решенията на СГС е прието, че действията на съдебния изпълнител по начисляване на част от таксите по изпълнителното дело са незаконосъобразни, поради което са отменени постановленията на съдебния изпълнител, таксите по ТТРЗЧСИ /2 бр. по т.5 и т.8/ са заплатени във връзка с обжалване действията на органа по изпълнение, част от които са приети за незаконосъобразни и представляват имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с тях. Доколкото, обаче, не всички действия на съдебния изпълнител са приети за незаконосъобразни, ответникът не дължи обезщетение за целия размер на таксите, 4 а пропорционално на тези, които са неправомерно начислени, чийто размер възлиза на сумата от 62,07 лева, поради което и ответникът следва да обезщети ищеца.