Решение № 322 от 13.12.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. гр. Добрич, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500566 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ЗП П.Н.П. от с.Н.К.,общ.Т.,обл.Д. срещу решение №604/15.07.2024 г. по гр.д.№810/2022 г. на Добричкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Н. **** Бг“ ООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.Д., жк „***,представлявано от управителите Р.К.А. и И.Д.И. /първоначално исковата молба е депозирана срещу „Н. **** Бг“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., жк „***,представлявано от управителя Н. Р.К.,но в хода на делото е извършена трансформация в правната форма на дружеството/,искове за приемане на установено в отношенията между страните,че ответникът „Н.

**** Бг“ ООД, ЕИК ***, дължи на ищеца ЗП П.Н.П., ЕГН **********,сумите,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***/10.02.2022 г. по ч.гр.д.№381/2022 г. по описа на ДРС,а именно:4073,76 лева,представляваща неплатена услуга по договор за поръчка,сключен между страните през 2021 г. за извършване от ищеца на следните селскостопански дейности върху земеделски земи на ответника,находящи се в землището на с.К.,община Т.,а именно:оран на 130 1 дка; чизелуване на 130 дка; торене с Трейнер – листен тор за лавандула; торене с Мир бор – листен тор за лавандула, за което е издадена фактура №***/20.12.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението-08.02.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,и 10646,40 лева,представляваща неплатена услуга по договор за поръчка,сключен между страните през 2021 г. за извършване от ищеца на следните селскостопански дейности върху земеделски земи на ответника,находящи се в землището на с.К.,община Т.,а именно:извършване на продълбочаване на 379 дка пролетници; торене пшеница на 323 дка; торене пшеница на 323 дка, култивиране на пролетници-два пъти,торене на пролетници-379 дка,за което е издадена фактура №***/20.12.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението-08.02.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,като погасени ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане,заявено от ответното дружество по реда на чл.298 ал.4 от ГПК в размер на 27652,80 лв.,произтичащо от издадена фактура №***/03.10.2019 г.,до размера на 6 361 лв.,а над този размер от 6 361 лв до претендираните 14720,16 лв като недоказани;въззивникът е осъден да заплати на „Н. **** Бг“ ООД направените по делото съдебни разноски в размер на 1300 лв /хиляда и триста лева/ съобразно изхода от спора на осн. чл.78 ал.3 от ГПК,от която сума: 1050 лв - адв. възнаграждение и депозит за вещо лице по ССчЕ-250 лв.Според въззивника първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,немотивирано и необосновано.Не било ясно защо въпреки установеното от вещото лице по ССЕ плащане от страна на ищеца на сума от 20 900 лв извършеното прихващане било за значително по-малка сума.Действително експертът констатирал,че не било ясно за какво е платена горната сума поради изписване във фактурата единствено „закупуване на стока“,но в същото време нямало друга закупена от ищеца стока освен въпросните 98,76 т. пшеница.Неясно било също така защо въпреки събраните свидетелски показания в насока,че ищецът със собствени семена,торове,препарати и гориво обработвал земите на ответното дружество,било прието,че тези обработки са само толкова,колкото е признал ответникът.В същото време липсвали доказателства ответното дружество да е закупувало торове,семена и препарати.Горните факти обосновавали извод,че всички разходи за обработката били сторени от ищеца.Не било ясно защо ДРС приел,че е налице 2 договор за поръчка само по отношение на това,което било признато от ответника.Необосновано бил обсъждан договор за съвместна дейност между страните от 01.10.2021 г.,който бил и прекратен,докато процесните правоотношения касаели периода януари-септември 2021 г.Районният съд приел безрезервно показанията на свидетеля А.-бивш управител и баща на сегашния управител,а не приел показанията на свидетеля П.-син на ищеца.Горните констатации сочели на необоснованост и неправилност на атакуваното решение,поради което се настоява за отмяната му и за уважаване на предявените искове,както и за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата страна „Н. **** БГ“ ООД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,както и за присъждане на сторените от страната разноски в настоящата инстанция.Подробно обсъжда събраните доказателства и обосновава извод за неоснователност на възраженията на въззивника срещу първоинстанционното решение.Сочи,че извършеното от съда съдебно прихващане е правилно и обосновано.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 19.07.2024 г.,а жалбата срещу решението на ДРС е подадена на 02.08.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 02.08.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими установителни искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№810/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№4539/17.03.2022 г.,уточнена с молба вх.№4573/18.03.2022 г. и молба вх.

3

№15865/15.09.2022 г. по описа на ДРС,както и в съдебно заседание на 19.01.2023 г. пред ДРС,с която са предявени от ЗП П.Н.П. с ЕГН ********** от с.Н.К.,общ.Т.,обл.Д. срещу „Н. **** БГ“ ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,жк „***,преобразувано в хода на производството по делото в „Н. **** БГ“ ООД,установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване в отношенията между страните,че ответното дружество дължи на ищеца следните вземания-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***/10.02.2022 г.,издадена по ч.гр.д.№381/2022 г. на ДРС,а именно сума в размер на 4 073,76 лв,представляваща неплатено възнаграждение по договор между страните от 2021 г. за извършване на селскостопански дейности върху земеделски земи,находящи се в землището на с.К.,община Т.-оран на 130 дка-септември 2021 г.;чизелуване на 130 дка-септември 2021 г.;торене с „Трейнер“-листен тор за лавандула-май 2021 г.;торене с „Мир бор“-листен тор за лавандулааприл 2021 г.,за които дейности е издадена фактура №***/20.12.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението-08.02.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,както и сума в размер на 10 646,40 лв,представляваща неплатено възнаграждение по договор между страните от 2021 г. за извършване на селскостопански дейности върху земеделски земи,находящи се в землището на с.К.,община Т.-продълбочаване на 379 дка пролетници-януари 2021 г.;торене на пшеница 323 дка-между 1-10 март 2021 г.;торене на пшеница 323 дка-около 20 март 2021 г.;култивиране на пролетници 379 дка-2 пъти-март и април 2021 г.;торене на пролетници-379 дка-април 2021 г.,за които дейности е издадена фактура №***/20.12.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението-08.02.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.Претендира се присъждане и на сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

Изложено е в исковата молба,че страните по делото били обвързани през 2021 г. от договор,по силата на който ищецът като земеделски производител,притежаващ земеделска техника,следвало да извърши описаните по-горе операции на обработка върху собствени и наети от ответното дружество земеделски земи.Ищецът осъществил през различни периоди от време,когато било необходимо,посочените операции и издал 4 цитираните фактури №*** и ***/20.12.2021 г.Дължимите от ответника суми не били платени,поради което се наложило ищецът да подаде заявление по чл.410 от ГПК,въз основа на което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№381/2022 г. на ДРС.Срещу заповедта било подадено възражение от длъжника,което обосновало правния интерес на ищеца да предяви настоящите установителни искове.

В писмен отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни.Твърди,че изложените в исковата молба обстоятелства са неверни.Действително между страните бил сключен договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.01.2021 г.,по силата на който ищецът следвало да извърши определени дейности по обработка на земеделски земи,стопанисвани от ответното дружество.Договорът обаче не включвал обработване на насаждения от лавандула и ищецът не бил извършвал такива обработки.Ищецът не разполагал с техника за извършване на всички обработки,а ползвал прикачен инвентар на ответника.Ищецът извършил само част от селскостопанските дейности и то след 01.10.2021 г.,а не в сроковете,посочени в исковата молба.Всички посочени в исковата молба мероприятия с изключение на оранта,която се извършвала в късна есен,се осъществявали през пролетта преди сеитбата на пролетниците.Ищецът не бил извършил торене на лавандула,не торил пшеница 323 дка два пъти,а само един път,не култивирал два пъти пролетници от 379 дка и не ги торил.От всичко описано същият извършил само оран на 130 дка през октомври 2021 г.,продъблочаване на 379 дка пролетници,торене на 323 дка пшеницаеднократно и култивиране на 379 дка пролетници-еднократно.Оспорва се между страните да са били уговорени цени на обработките,както са посочени в исковата молба.Между страните не бил сключван договор за поръчка.Сключеният договор за сътрудничество бил прекратен едностранно от ответното дружество с писмо,изпратено на 20.12.2021 г.Ищецът твърдял,че е извършил дейностите преди 31.12.2021 г.,поради което същите били осъществени на основание договора за сътрудничество,а не на основание договор за поръчка.По тази причина издадените от ищеца две фактури не били осчетоводени в счетоводството на ответника.Наведено е при условията на евентуалност /да се разгледа,ако исковите претенции се приемат за основателни/ съдебно възражение за прихващане между вземанията на ищеца с насрещно вземане на ответното дружество по фактура №***/03.10.2019 г. с 5 цена 27 652,80 лв,представляващо неплатена от ищеца на ответника цена за доставка на 98,76 тона пшеница-реколта 2019 г. при единична цена от 280 лв/тон.Настоява се за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и евентуално поради прихващане с вземането на ответното дружество.

Настоящото исково производство се предхожда от заповедно производство.Подадено е било заявление вх.№2151/08.02.2022 г. от ЗП П.Н.П. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Н.

**** БГ“ ЕООД-гр.Д. за парични вземания в размер на 4 073,76 лв и 10 646,40 лв,ведно със законната лихва върху тях,считано от датата на подаване на заявлението,до окончателното им изплащане,произтичащи от договорни отношения по повод оран,торене,култивиране,продълбочаване на земеделски земи,обективирани в двете процесни фактури №*** и ***/20.12.2021 г.,по което заявление е образувано ч.гр.д.№381/2022 г. на ДРС.Заявлението е уважено,като е издадена заповед за изпълнение №***/10.02.2022 г.Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника,поради което заповедният съд е указал на заявителя П. да предяви иск за установяване съществуването на вземането му в едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК /разпореждане №1273/01.03.2022 г. по ч.гр.д.№381/2022 г. на ДРС/.За указанието на съда заявителят е уведомен на 08.03.2022 г. и в рамките на срока по чл.415 ал.4 от ГПК,изтекъл на 08.04.2022 г.,са предявени на 17.03.2022 г. настоящите установителни искове.Исковете са допустими като изхождащи от заявителя в заповедното производство и насочени срещу длъжника в същото,респ. като предявени в законоустановения срок и с предмет вземания,идентични на вземанията-предмет на заповедта за изпълнение.