Присъда № 55 от 09.07.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 856/2025
- Вид
- Присъда № 55
- Подписан
- 09.07.2026
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.345, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.58 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39, ал.1 · Конституция на Република България
- чл.39, ал.2 · Конституция на Република България
- чл. 1461 ал.1, предл.1 · Наказателен кодекс
- чл.146, ал.1, предл.1 · Наказателен кодекс
- чл.146, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал.1, предл.2 · Наказателен кодекс
- чл.147, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.148, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.301 · Наказателен кодекс
- чл.308 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.7 · Наказателен кодекс
- чл.16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда №55/09.07.2026г., постановена по нчхд №856/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград :
Производството по делото е образувано по частна тъжба на Г. Н. Ц. с местоживеене в гр.Р. против Вл. Н. Б. с местоживеене в Бл., на когото с тъжбата са вменени две престъпления – обида по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК и клевета по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл. 147, ал.1, предл.2 от НК.
Според тъжителя престъплението по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК се изразява в това, че на 30.04.2025 г. за времето от 11:00 часа до 20:00 часа, в гр.С., в кв. „Ор.“, на ул. „Сл.“ между №. и № ., на публично място, в присъствието на множество лица, подсъдимият е казал унизителни за честта и достойнството на частния тъжител Г. Ц. изрази, а именно „лъжец“, „измамник“, които обидни изрази са разпространени чрез социалната мрежа „Тик ТоК“.
Второто престъпление с правна квалификация по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл. 147, ал.1, предл.2 от НК, според тъжителя се изразява в това, че на 30.04.2025 г. и за времето от 11:00 часа до 20:00 часа в гр.С., в кв. „Ор.“, на ул. „Сл.“ между № . и №., на публично място, в присъствието на множество лица, подсъдимият е приписал извършването на престъпление на тъжителя, чрез изразите: „документите които представя са фалшиви и извършва незаконни действия“, „Колко пари си им дал на М. и К. за да дойдат тука“, „Лъжец със фалшива заповед, която нема нищо тука за мене“, „Защо подкупваш М. и другите. Лъжец"-"Ще дойдеш да ни въвеждаш тука в заблуди и въвеждаш хората от „Б.“ в заблуди“, които изрази отново са разпространени чрез социалната мрежа „Тик Ток“.
В хода на съдебното производството, тъжителят е конституиран и в качеството на граждански ищец, като са допуснати в наказателното производство за разглеждане и негови обективно и субективно съединени граждански искове против подсъдимото лице, както следва:
1.Граждански иск с цена на иска от 14 000 лева, представляващи претендирано обезщетение за причинени на тъжителя Г. Ц. неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и дискомфорт, притеснение и накърняване на професионалния му авторитет, накърняване на честа и достойнството му и добро име, като пряка и непосредствена последица от твърдяното с тъжбата престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 и т. 2, във вр. чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК, като иска е предявен ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2025 година, до окончателното й изплащане.
2.Граждански иск с цена на иска от 14 000.00лв., представляваща претендирано обезщетение за причинените на тъжителя Г. Ц. неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и дискомфорт, притеснение и накърняване на професионалният му авторитет, накърняване на честта и достойнството му и добро име, като пряка и непосредствена последица от вмененото на подсъдимия престъпление с правна квалификация по чл.148, ал.2, във вр. с 1 ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.147, ал.1, предл.2 от НК, като иска е предявен ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2025 година, до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез своят повереник поддържа тъжбата и гражданските си искове и ангажира доказателства в тяхна подкрепа .
Подсъдимият лично и чрез своите защитници оспорва обвинението и застъпва позицията, че не е извършил вменените му престъпления виновно.
Апелира се за оправдателна присъда и отхвърляне на предявените граждански искове срещу подсъдимото лице в процеса.
Районният съд, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, след анализ на ангажираните доказателства и приложимото право, намира за установено по делото следното:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
Между страните е безспорно, че частният тъжител към 30.04.2025г. е имал качеството и изпълнявал длъжността „ч. с. изп.“ /./ с район на действие на територията по компетентност на Окръжен съд –Благоевград, включваща общините в този съдебен район, в това число и Община-Симитли и ОбщинаГърмен.
В това му качество, пред него е било образувано изпълнително дело №429/2025г., въз основа на издаден изпълнителен лист №28505/27.11.2024г. и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№69128/2024г. по описа на Софийски районен съд. С този изпълнителен лист, длъжникът „А. Т.“ООД, със седалище и адрес в с.Г., община С., е осъден да предаде на взискателя „Б. Л.“ЕАД, движими вещи, а именно: 3 бр. влекачи с марка, „Ск.“ и с рег.№., рег.№. и рег.№., с конкретно отразен номер на шаси и номер на двигател и 2 броя полуремаркета с хладилен фургон със същото тяхно конкретно посочено описание. Като основание за връщането на тези вещи било посочено, прекратяването на 2 бр. договори за финансов лизинг, сключени между длъжника и взискателя на 19.09.2022г., което прекратяване на договорите настъпило по вина на длъжника, считано от 11.06.2024г.
Частния тъжител след като получил информация за местонахождението на въпросните вещи на територията на Община С., кв.“Ор.“, от взискателя, решил да пристъпи към принудителното им изземване и насрочил на 30.04.2025г. опис на вещите с вещо лице.
Същевременно, Ч. Г. Ц. изпратил 3 бр. покани за доброволно изпълнение до длъжника в тази процедура „А. тр.“ООД, от дата 28.04.2025г., за връчване им на адреса по седалището му, вписано в ТР, а именно: с.Г., ул.“П. Г.“№, обл.С.. Трите покани обаче не са били връчени на адресата на 29.04.2025г., тъй като той не е намерен на адреса, вписан за негово седалище в ТР, в това число на този адрес не е имало нито обозначение на фирмата, нито табела, нито офис, нито представител, липсвала и пощенска 2 кутия, в която да се остави обявление .
В поканата за доброволно изпълнение било посочено, че „А. Тр.“ООД следва да предаде доброволно въпросните 3бр. влекача и 2бр. полуремаркета, като основание за това предаване и задължаване на дружеството били отразени изпълнителен лист и прекратени 2бр. договори за финансов лизинг. В поканата било посочено също така, че предаването на тези движими вещи на взискателя „Б. Л.“ЕАД, следва да се извърши на 30.04.2025г. в гр.С. и същевременно с това в 2-седмичен срок, считано от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, в противен случай ЧСИ уведомявал, че ще пристъпи към принудително изпълнение по ГПК в този срок, чрез удръжки на дължимата сума по прекратените договори за финансов лизинг от 7 897.28 лева, както и чрез опис и продажба на движимо и недвижимо имущество на длъжника.
Същевременно, тъжителят е изготвил Протокол за призоваване по телефон на лицето Кр. Енч. К., в качеството му на собственик на недвижим имот, представляващ УПИ II , пл.№., УПИ III, пл.№. и УПИ IV, пл.№., всички в кв.20 по плана на кв.“Ор.“, гр.С. по скицата от 2021г. Това лице обаче е уведомено да предаде въпросните вещи на 07.05.2025г. в 11.00 часа.
Не на последно място, с уведомление рег.№./28.04.2025г., тъжителят информирал взискателя „Б. Л.“ЕОД, че на 30.04.2025г. в 11.00 часа, ще премине по искане на това лице, към принудително изпълнение по изп.дело №./2025г.
На определената дата за доброволно изпълнение /за длъжника „А.
Тр.“ООД/ и респ. за принудително изпълнение /за взискателя „Б.
Л.“ЕАД/, а именно 30.04.2025г., около 11.00 часа, частния тъжител тръгнал с автомобила си към посочения в поканите неконкретизиран имот, където се намирали влекачите-предмет на изпълнението /кв. „Ор.“ на гр.С./, заедно със своя помощник –св.Ст., без да знаят административния адрес на имота.
Междувременно докато пътували към мястото, били уведомени от представител на взискателя, че вещите се намират на паркинг на административен адрес в кв.“Ор.“, а именно на ул. „Сл.“ между № . и №.. При пристигане на място, тъжителят и св.Ст. видели, че паркинга на място представлява открита площ, без обозначение, че е паркинг, без ограда и без охрана. Тъжителят идентифицирал по регистрационен номер 3-те бр. влекачи по изпълнителното дело и изпълнителен лист, за които носел със себе си ключове и талони, предоставени му от собственика-взискател, но не видели да се намират на паркинга и 2-те полуремаркета по изпълнението. След което, тъжителят възложил на пристигналото на място и предварително извикано за целта вещо лице, да направи опис на влекачите и да се пристъпи към принудителното им изземване .
При започване на тези действия, на място пристигнали и вече се намирали и представители на взискателя „Б. Л.“ЕАД-св. В. Д., в качеството му на юрисконсулт.
3
Подсъдимият към този момент не се намирал в имота, но след като му се обадили съседи на имоти до паркинга, че ви имота има хора /св.Ем. Ел./, той също пристигнал с автомобила си там около 11.00 часа. След него в имота пристигнали и извиканите от тъжителя негови адвокати- адв.Сп. В. и адв.Б. Н.
.
На мястото за изпълнението пристигнали и множество полицейски служители, работещи във 02 РУ на ОДМВР-Благоевград и ПУ-С., в това число първо отишли свидетелите Г. К., Ем. Д., Т. М., Анг. Анг. и Ант. Р., изпратени за съдействие на ЧСИ Г. Ц. от св.Ст. М., като началник на ПУ-С., до който орган тъжителят бил изпратил нарочно писмо с рег.№./28.04.2025г. за такова съдействие. В последствие на място пристигнал и св.М. .
След пристигането си на паркинга, подсъдимия попитал частния тъжител какво прави там и защо се намира в имота, като заявил, че това е негов имот и той е управител на паркинга по пълномощно и Ц. следва да го напусне.
Частният тъжител го информирал, че е там в качеството си на ЧСИ, като представил и служебна карта, във връзка с насрочено принудително изземване на 3-те броя влекачи и 2бр. полуремаркета, собственост на „А. тр.“ООД по образувано изпълнително дело №/25г. и издаден изпълнителен лист срещу това дружество в полза на собственика на автомобилите „Б. Л.“ЕАД.
Тъжителят показал на подсъдимото лице изпълнителния лист, въз основа на който организирал принудителното изпълнение и заповедта за изпълнение, обосновала издаването му, издадени от СРС по чгд №./2024г. по описа на този съд . Подсъдимият от своя страна заявил, че тези влекачи са оставени на паркинг при него и на отговорно пазене от представители на фирмата „А. тр.“ООД, срещу заплащане, като това дружество дължи на представляваната от него фирма такса за престой на паркинга по договор със собственика на имота, около 14 000лв., които настоял да му бъдат заплатени преди изземването на влекачите. Тъжителят му отговорил, че това са отношения, които не могат да му препятстват изпълнението и могат да се уредят с длъжника и след вземането на влекачите. Подсъдимият отново възразил за изземване на влекачите, намиращи се на паркинга, поискал тъжителя да напусне имота и му казал, че след като той стопанисва паркинга като управител на фирма по пълномощно и въз основа на договор за наем със собственика на паркинга, а не е уведомен предварително за това насрочено изпълнение в стопанисвания от него паркинг, за него това изпълнение е незаконно. След като видял съдържанието на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист към нея, издадени от СРС, в които не фигурирало името на фирмата, която представлява „Сп. е. тр.“ООД, както и, че в тях не е вписан паркинга, който стопанисвал,а седалище на „А. тр.“ООД в с.Г., Б. казал на тъжителя, че „тези документи, които му представя са фалшиви и извършва незаконни действия“, както и, че е „лъжец с фалшива заповед, която няма нищо за мене“/ в смисъл за подсъдимия Б., защото той не е адресат на заповедта и респ. не фигурира в нея/.
Подсъдимият представил на тъжителя с помощта на адвокатите си 4
/адв.В./ договор за наем за паркинг от 30.10.2023г., сключен между „Сп. Е.
Тр.“ООД, като наемател и „Ел.-М“ЕООД като наемодател, с предмет на договора- имот от 1000 кв.м., предназначен за паркоместа, намиращ се в гр.С., кв.“Ор.“, ул.“Сл.“№. /В хода на процеса защитата представи и нотариално заверено генерално Пълномощно от дата 07.11.2023г., с което законните представители на фирма „Сп. Е. Тр.“ООД, Ел. Ив. и Р. Б., му делегират правомощия да представлява и управлява това дружество от тяхно име и за тяхна сметка.Представен бе и Трудов Договор№ . от 02.11.2020г. и Допълнително споразумение към него от 13.05.2021г., сключени между работодателя „Сп. Е. тр.“ЕООД и подсъдимия Б., в качеството му на служител в дружеството, назначен и на длъжността “спедитор“, като договорът се констатира, че е безсрочен./