Решение № 90 от 26.11.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. В., 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

В. Й. М.

Г. П. Й. при участието на секретаря А. А. Т. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело № 20211300500363 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 26.05.2021г по гр.д.№233/2020г. на Районен съд-Б. са отхвърлени предявените от Национална Агенция за приходите, гр. С., ул. "К.А.Д.“ № * искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК срещу Б. Ц. Б., с ЕГН **********, с от гр.Б., ул. „Б.И.“ № * с правна квалификация чл. 79, ал.1, предл. предл. ЗЗД във вр. с чл. 17, ал.2 ЗКСД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че Б. Ц. Б., с ЕГН ********** дължи на НАП гр. С. сумата от 2 037.64 лв. - главница и 57.05лв. - редовна лихва върху главница за периода 10.02.2016г. - 03.07.2016г. с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 17 ал.2 ЗКСД, представляващи стойността на неплатени и предсрочно изискуеми вноски по договор за студентски кредит, сключен на 03.02.2011 г. и 570.04лв. - мораторна лихва за периода 10.03.2016г. - 12.12.2018г. с пр. осн. чл.86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 203.29лв. разноски по ч.гр.д. № 270/2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 263/20.05.2019г. по ч. гр. дело № 270/2019г. по описа на БРС.

НАП, гр. С., ул. "К.А.Д.“ № * е осъдена да заплати на Б. Ц. Б., с ЕЕН ********** разноски по делото в размер на 450.00лв. - адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от НАП, гр. С., бул. „К.А.Д.“ № *, 1 представлявана от изпълнителния директор - Р.С. чрез М.М. - ст. експерт по приходите в отдел „Частни държавни вземания“, дирекция „Държавни вземания” против Решение от 26.05.2021г. по гр.д. № 233/2020г. по описа на Районен съд - гр. Б. Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон. Излага се, че БРС неправилно е приел, че клаузите на чл.4.1 и чл.4.2 от процесният договор са нищожни, поради противоречието им на императивните норми на чл.

24, ал.2 и ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД). Поддържа се, че първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените правила и решение е постановено при неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните.

Излага се, че съдът не е указал на Агенцията необходимостта от представяне на доказателства относно продължителността на гратисния период, като в тази насока представя и прави искане за приемане като доказателство по делото Уверение 1429/28.01.2011г. в заверено копие. Поддържа се, че БРС не е взел предвид направеното признание от отвтницата за дължимостта на част от частното държавно вземане за сумата 6 825 лева, произтичащо от неизпълнението на процесният договор от 03.02.2011г., което счита,че представлява признание относно настъпилата изискуемост на дълга.

Иска се, да бъде отменено изцяло обжалбаното решение като неправилно и да бъде уважен предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК. Прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Б. ЦВ. Б., ЕГН: **********, чрез адв.-пълномощник В.С. П., с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано по изложените подробни съображения. Прави искане решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено изцяло. Иска присъждане на разноски за настоящата инстанция.

По делото е постъпил писмен отговор от „Р. /Б./“ ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:гр.С., район „Лозенец“, бул.“Н.В.“№*, ЕПСО 2000, в качеството на трето лице помагач на страната на въззивната страна. Излага се, че поддържа твърденията и исканията на жалбоподателя НАП, поддържа представените от жалбоподателя доказателства. Прави искане за уважаване на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирана страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната 2 власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Не е спорно между страните по делото, че на 03.02.2011г. между третото лицпомагач на въззивната страна „Р. /Б./“ ЕАД и въззиваемата страна Б. Ц. Б. е бил подписан договор за студентски кредит, в който е уговорено, че банката ще предостави на С. А. Ш. сумата от 6825 лв. за заплащане на пет броя такси за обучение, всяка в размер на 1365 лв. като окончателният размер на кредита се определя от усвоената сума до изтичане срока по чл. 4. 2 от договора - 10.02.2016 г., при годишен лихвен процент от 7, 00 %, погасяване на 120 месечни вноски, вносими на 10-то число от месеца, считано от 10.03.2016 г. до 10.02.2026 г. Уговорено е, че при погасяване на кредита кредитополучателя ще ползва 61 месеца гратисен период, считана от датата на сключване на договора до 03.02.2016 г., като през това време не дължи плащане на главницата и лихвата (чл. 4. 2). През гратисния период се начислява лихва върху усвоената част от кредита, съгласно действащия погасителен план, а начислената лихва се капитализира годишно. Съгласно чл. 6.2 от договора при неплащане на три последователни вноски банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

От третото лице помагач е проведено производство по чл. 417 ГПК по ч.гр. № 304/2016г. на БРС, по което длъжника е осъден да плати на Банката 9 387.63лв. - главница, лихви и разноски.

По искане на Банката до Министерството на образованието, младежта и науката/МОНМ/ на основание издадена държавна гаранция по Споразумение № Д 01610/08.11.2010г. и Типов договор № Д 01- 530/29.06.2010г., сключен между МОНМ и Банката задължението на ответника - 9 706.08лв. е погасено от Държавата чрез МОНМ. По проведено производство по чл. 417 ГПК по ч.гр. № 304/2016г. на БРС е постъпило възражение от ответника и поради непредявен иск от Банката след уведомяването и издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени за сумата 2 037.64лв. част от дължимата главница, ведно с начислените върху нея лихви. В същото възражение ответницата е признала дължимостта на останалата част от вземането в размер 6 825.00лв.

Съгл. чл. 14 ал.4 ЗКСД вземанията на Държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане на тяхното задължение към банките са частни държавни вземания /ЧДВ/ и се събират от НАП.

С Акт № 3/12.12.2018г. за установяване на ЧДВ е констатирано, че към 12.12.2018г.

Държавата има изискуемо вземане към ответника в размер на 2 664.73лв.

От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че ответника дължи на ищеца главница 2037.64 лв., редовната лихва за периода 3 от 10.02.2016г. до 03.07.2016г. - 56.66 лв. и наказателна лихва от 10.02.2016г. до 03.07.2016г.- 81.02 лв.

За твърдяната от въззивника настъпила предсрочна изикуемост на кредита и обявяването на ответника от Банката до въззиваемата/ответника/ е изпратено с писмо изх. № ИЗХ-001-67483/10.06.2016г., получено - на 04.07.2016г., за което е приложено като доказателство известие за доставяне от „Б.П“ЕАД. Известието за доставяне своевременно е оспорено от ответника, за което е открито производство по реда на чл.193 от ГПК.

От заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза,неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована се установява, че подписа в известие за доставяне от 04.07.2016г./приложено към иск. молба/ срещу името на ответника-Б. Ц. Б. не е идентичн със сравнителния подпис на ответника, поради което известието за доставяне се изключва от доказателрственият материал по делото.

По делото пред въззивната инстанция е представено и прието като доказателство Уверение изх.№1429/28.01.2011г., издадено от Нов български университет на Б.Ц.Б., от което се установява че последният държавен изпит/защита на дипломна работа е на 20.02.2015г.

По делото към отговора на искова молба от трето лице помагач „Р./Б.“ ЕАД-С. е приложено Уверение №1989/18.01.2013г от Нов български университет за ответницата от което се установява, че в същото е посочена датат на последен изпит/дипломна работа 20.02.2014г.

При така установената фактическа обстановка, ВОС, прие за установено следното от правна страна :

Създалите се правоотношения по повод сключения договор за студентски кредит от 03.02.2011 г. попадат в предметния обхват на Закон за кредитиране на студенти и докторанти (ДВ. бр. 69 от 05.10.2008 г.), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД).

ВОС намира за частично основателни оплакванията във въззивната жалба, но във своята съвкупност и като краен резултата не обосновават неправилност на обжалваното решение.

Нормите на ЗКСД настоящият състав намира за императивни, поради което счита, че не е допустимо отклонение от тях по уговорка на страните.

Макар и специален и изключващ общата уредба на ЗПК, самият ЗКСД препраща към ЗЗП в частта относно потребителската закрила срещу неравноправни клаузи, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно, включително и за нищожност на договора или отделни негови клаузи. Това е естествено законодателно решение с оглед съществуващата неравнопоставеност между банката и студента/докторанта от гледна точка на икономическо положение, степен на информираност и други, поради което и съдът приема, че 4 въззивамата/ответника/ е потребител.

Настоящият състав споделя, като правилни и законосъобразни, констатациите и изводите на РС-Белоградчик, че клаузата на чл. 4.2 от договора за кредит е нищожна поради противоречие с чл. 23 ал.2 ЗКСД, тъй като е уговорен начален срок на гратисния период, респ. и срок за погасяване на кредита различен от установените в закона. Чийто размер е строго регламентиран в посочената разпоредба и оклонението от същата представлява закононарушение. Общото основание за нищожност на договорите поради противоречие със закона, регламентирано в чл. 26, ал.1, пр. първо ЗЗД, е несъобразяване с предписанията на императивна правна норма и се отнася до всички видове сделки, включително и уредените в специален закон договори, сключени по реда на ЗКСД.

В разпоредбата на чл. 23,ал.1 е регламентирано, че кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период, като в ал.2 е визирано, че гратисният период е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата.

От представения по делото договор за студентски кредит се установява началната дата, от която започва да тече гратисния период - датата на сключването на договора /03.02.2011г., а от приетото пред настоящата инстанция Уверение изх.№1429/28.01.2011г., издадено от Нов български университет издадено на Б.Ц.Б., се установява че последният държавен изпит/защита на дипломна работа е на 20.02.2015г. Следователно клаузата на чл.4.2 от договора като противоречаща на закона е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради несъответствието на договорения гратисен период до 10.02.2016г. с императивната норма на чл.23, ал.2 от ЗКСД, като началото на погасяване на кредита следвало да е от 20.03.2016г..