Определение № 21937 от 28.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21937 гр. София, 28.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело № 20241110101520 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.

Образувано е по следните предявени от Е. Д. П. срещу „********* обективно съединени искове:

I. Инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 12, ал. 1 от сключено между страните по делото допълнително споразумение от ***г., като противоречаща на нормите на чл. 118, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 КТ;

II. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ***.***г. на управителя на „*********;

III. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност;

IV. Искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 1276.00 лева за м. октомври 2023г. и в размер на 4678.60 лв. за м. ноември 2023г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от ***г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

V. Иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за сумата от 1701.40 лева – обезщетение за недопускане до работа за времето от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се сочи, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника „*********, съгласно сключен безсрочен Трудов договор № *******г. на длъжност „П.“ (Код по *********), с месечно брутно трудово възнаграждение от 1

9357,41 лв., и с дата на постъпване на служителя на работа - ***г. С Допълнително споразумение към трудовия договор, сключено на ***г. страните се споразумели, че служителят има право да извършва възложената му работа от разстояние, на място различно от помещенията на работодателя, като за целта използва информационни технологии, както и че работата ще бъде извършвана на адреса на местоживеене на ищеца, а именно: гр. С*********.

След постъпване на работа на ***г. ищецът изпълнявал съвестно и точно трудовите си задължения. Работата му се изразявала основно в писане на програмни кодове за различни клиенти на дружеството - работодател. Ищецът работел в екип с още няколко програмисти с пряк ръководител О. Ч., технически ръководител А. М. и ръръководител проект П. Л.. Всеки работен ден екипът правел работна онлайн-видеосреща в Г. М. и членовете на екипа комуникирали помежду си в групов чат в платформата “С.” с .ролиран от работодателя достъп на всеки служител до груповия чат в платформата. Извършената работа се отчитала в брой отработени часове от всеки служител в специална отчетна форма пред работодателя за съответния работен ден в системата „***“, като работодателят одобрявал изработените часове. Изпитателният 6месечен срок на ищеца след постъпване на работа при работодателя преминал успешно и договорът му продължил като безсрочен.

На ***г. ищецът получил с електронна поща Заповед № ***г. на управителя на дружеството-работодател К. В.. Съгласно заповедта, считано от ***г., на основание „Правилник за вътрешния трудов ред и чл. 12 от Допълнително споразумение от ***г. към Трудов договор № *******г.“, работодателят едностранно „прекратил действието“ на подписаното между страните допълнително споразумение от ***г., с което едностранно „прекратил“ договореното със същото споразумение извършване на работа от разстояние и „връща“ служителя „в режим на работа в предприятието на работодателя на обичайното му работно място в помещенията на работодателя“. Освен посочените „правни основания“ за издаване на заповедта, в нея нямало нито посочени мотиви, нито посочени фактически основания за издаването й.

На ***г. ищецът изпратил с електронна поща писмо до работодателя, с което го уведомил, че клаузата на чл. 12 от Допълнителното споразумение е недействителна, защото работодателят, съгласно чл. 118 от КТ, не може едностранно да прекрати същото, и че ищецът продължава да изпълнява възложената му по договора работа „от разстояние“ по адреса си на местоживеене, съгласно договореното между страните с Допълнителното споразумение.

В следващите работни дни ищецът продължил да изпълнява трудовите си задължения, както обикновено, пишел и публикувал програмни кодове за клиент на работодателя в системата „***“ (***.***), участвал в онлайн срещи на екипа в “Г. м.”, на които се обсъждала работата на членовете на екипа по възложените задачи и се 2 решавали в движение възникнали проблеми или се свеждали нови задачи, отчитал работата си в системата “***“ за отчитане на работата и отчетите му се одобрявали от работодателя.

На ***. обаче работодателят спрял достъпа на ищеца до чат платформата „С.“, чрез която се осъществявала ежедневната чат-комуникация на работния екип, на който той бил член. Ищецът веднага уведомил преките си ръководители за спрения достъп, като получил отговор от ръководителя на проекта П. Л., че няма информация какво се случва и ще направи проверка, като едновременно с това предложил на ищеца да продължи работа по възложените задачи с комуникация с мейли и онлайн Г.-срещи.

Ищецът продължил работата си, като поддържал комуникация с екипа чрез интернет и участвал на онлайн- срещите, в които успявал да се включи без използване на „С.“ платформата. За проблемите с комуникацията и за затрудняването на работата му, поради спрения достъп до системата, ищецът ежедневно уведомявал преките си ръководители.

На ***. ищецът получил с пратка по „Е.“ от работодателя „Искане задаване на обяснения“ в 3-дневен срок. В искането се твърдяло, че работодателят установил неявяване на работа на ищеца в помещенията на работодателя в гр. С********** за дните *********г„ като искал писмени обяснения от ищеца защо не изпълнява Заповед №***г. и защо не се е явявал на „работното си място“ на посочените дати.

На ***г. ищецът получир с пратка по „Е.“ второ искане за писмени обяснения от работодателя. Този път в искането се твърдяло, че куриери били направили неуспешни опити да доставят пощенски пратки на настоящия адрес на ищеца в гр.

С*********, на ***г. в *** и *** часа, на ***г. в *** и *** часа и на ***г. в *** часа и се искало от ищеца да даде обяснения по каква причина не се е намирал „на адреса си в гр. С**********, от който е следвало да работи от разстояние“, както и по каква причина на ***г. в *** часа не се намирал на същия адрес, а е приел пощенска пратка на постоянния си адрес в ж.к. Л..

На ***г. сутринта (още преди ищецът да е изпратил отговора си по първото искане за писмени обяснения от ***.), работодателят спрял Г. акаунта и Г. (системата за публикуване на програмен код) достъпа на ищеца, като с това си действие окончателно (след предходното спиране на достъпа му до платформата „С.“) преустановил комуникационните канали, чрез които ищецът осъществява връзка, както с работодателя, така и с членовете на екипа, в който работи. Чрез това си действие, работодателят направил обективно невъзможно ищецът да изпълнява задълженията си по трудовия си договор, като фактически и формално преустановил достъпа му до средствата на труда и системите, с помощта на които и чрез които ищецът изпълнявал трудовите си задължения. Със спирането на служебния интернет акаунт на ищеца от страна на работодателя, чрез който ищецът изпълнявал задълженията си по трудовия 3 си договор, и спиране на достъпа му до системата „Г.“, в която публикувал създадените от него програмни кодове, работодателят започнал да осъществява фактическия състав на „незаконно недопускане до работа“ на ищеца по смисъла на чл.

213, ал. 2 КТ и продължил това незаконно недопускане до работа до деня, в който връчил на ищеца заповед за дисциплинарно уволнение (***г.).

На ***г. следобяд ищецът изпратил с електронна поща на работодателя обясненията си по първото искане на работодателя, а на ***г. – обясненията си и по второто искане за писмени обяснения.

На ***г. на ищеца на работното му място съгласно споразумението в гр.

С*********, е връчена от служители на работодателя срещу подпис Заповед № ***г. на управителя на „********* за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и за прекратяване на трудовото му правоотношение.

Работодателят не е изплатил и дължими трудови възнаграждения на ищеца, въпреки че съгласно т. 5.2. от Трудовия му договор, работодателят има задължение да му изплаща трудовото възнаграждение в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се плаща.

Към ***г. и до момента ответникът не е изплатил на ищеца част от дължимото му трудовото му възнаграждение за месец октомври 2023г„ а именно 1276.00 лева. Във фиша за заплата на ищеца за м. ***г. работодателят е отразил 3 дни самоотлъчка.

Ищецът сочи, че е работил и изпълнявал трудовите си задължения за целия месец октомври и няма, поради което работодателят му дължи трудово възнаграждение в пълен размер.

Към ***г. и до момента ответникът не е заплатил на ищеца и дължимото трудово възнаграждение за периода от ***. до ***г. включително в размер на 4678,60 лева, за който период ищецът също е изпълнявал трудовите си задължения, а във фиша му за заплата за месеца е отразена самоотлъчка, този път за цели 15 дни.

Ищецът релевира, че работодателят дължи на ищеца, на основание чл. 213, ал. 2 КТ и обезщетение в размер на 1701,40 лева за незаконно недопускане на ищеца на работа за периода от ***г. до ***г. включително (4 работни дни).

С оглед изложените съображения ищецът счита, че предявените искове са основателни и доказани.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения инцидентен установителен иск като недопустим, поради липсата на правен интерес от предявяването му. Същевременно оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани поради следните съображения: след заповедта от *** г. и прекратяването на допълнителното споразумение настъпва рязка промяна в отношението на ищеца към работодателя и работата като цяло; оспорва твърдението, че след въпросната заповед и по-конкретно в периода *** г. - *** г. ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения;

4 оспорва обстоятелството, че работодателят е приемал и одобрявал извършваната от ищеца в този период работа; заявява, че ищецът не се е явил на работа в помещенията на работодателя на *** г., както и в следващите дни до уволнението му, като не е извършвал никаква работа и не са му били разпределяни задачи от проектния мениджър; от представените от ищеца екранни снимки от различни платформи не се установява ищецът да е предоставял работна сила, съгласно изискванията на трудовия договор по задачи, които са му били разпредел ени от ръководителите на екипа; релевира, че по отношение на екранните снимки от платформата за отчитане на работните часове („А.“), които влизат в отчета към крайния клиент и му се фактурират ежемесечно, всеки член на екипа индивидуално и сам въвежда работата си в часове ежедневно и седмично, без това да се проверява или контролира от работодателя, като едва в края на месеца проектният ръководител на екипа преглежда отчетите с часовете на всеки отделен член и потвърждава дали те съответстват на реално свършена за клиента работа, която да е годна да бъде фактурирана за съответния месец; заявява, че от представената справка се установява, че макар и ищецът да е въвеждал часове в периода от *** г. — *** п, те са отхвърлени от проектния ръководител и са отпаднали от отчета, защото не са били свързани с реално извършена за клиента работа. С оглед изложените съображения намира предявените искове за неоснователни.

С оглед горното и на основание чл.140 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА следните предявени от Е. Д. П. срещу „********* обективно съединени искове:

I. Инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 12, ал. 1 от сключено между страните по делото допълнително споразумение от ***г., като противоречаща на нормите на чл. 118, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 КТ;