Решение № 6016 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6016 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100506885 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2801 от 23.02.2023 год. по гр.д. №16093 по описа за 2022 год., 33 – ти състав на СРС са частично уважени предявените от Етажната собственост – сграда СИБОЛЕТ, с адрес гр. София, бул. ****, представлявана от управителя Д.П.П., действащ чрез процесуалния си представител адв. П. К. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.

****, за осъждане на ответника „Д. и партньори“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управленеи: гр. София, ж.к. ****, представлявано от управителя Д.Х.Д., действащ чрез процесуалния си представител адв. В. М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** с правно основание чл. 50 ЗУЕС вр. чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2700,88 лева, представляваща дължими и незаплатени разноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната собственост в периода от м.11.2017 г. до 01.02.2021 г., като е ОТХВЪРЛЕН иска за горницата до пълния предявен размер от 8458,89 лева като неоснователен. Разноските са разпределени съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното определение е постъпила в срок въззивна жалба, подадена от ответника, с която се оспорва решението в уважителната част, като се сочи, че решението в тази му част е необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът твърди, че по делото на практика не е постановен доклад по чл.146 ГПК, тъй като в него 1 липсва каквото и да е разпределение на доказателствената тежест и указание към страните за обстоятелствата, във връзка с които следва да представят доказателства и не е посочена правна квалификация на предявените искове. От една страна, така е нарушено правото на защита, тъй като ответникът е в неизвестност относно обстоятелствата, които следва да доказва и за начина на изграждане на защитата си. От друга страна, делото е останало непопълнено с доказателствен материал, а от там следва и необоснованост на изводите на съда. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба относно липса на активна легитимация на ищеца и недопустимост на иска на това основание. Поддържа твърденията, че решенията на Общото събрание на етажната собственост, на които са определени процесните задължения са отменени от съда в предходно водени искови производства по предявени искове от страна на ответника, поради което и не следва да се дължат. Поддържа твърденията за недостатъчна индивидуализация на вземанията. Поддържа твърденията, че за част от процесната сума отговаря наемателя на самостоятелните обекти, собственост на ответника, тъй като ответника реално не ги ползва. Възразява, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила, като въпреки необходимостта не е назначил по делото съдебно – счетоводна експертиза, като смята за ирелевантно обстоятелсвото, че ответника е направил отказ от исканата експертиза. Оспорва изводите на съда относно давността на вземанията. Оспорва изводите във връзка с осчетоводяване и включване на фактурите в дневниците за покупка на ответника, което не доказвало реално доставяне на услугата или признание за получена услуга. Моли съда, да отмени обжалваното решение в тази му част, като вместо него постанови друго, с което отхвърли изцяло претенциите спрямо нея. Прави изрично искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза във въззивната инстанция и формулира конкретни въпроси, на които вещото лице следва да отговори.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, недоказана и необоснована, а първоинстанционното решение се кредитира като правилно и законосъобразно. Моли се съда да остави жалбата без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Оспорва всички възражения на въззивника във връзка с неправилност на решението, като се аргументира с препращане към установеното в задължителната съдебна практика, приложима по въпроса. Основното възражение на въззиваемата страна спрямо въззивната жалба е, че въззивникът не е наясно със същността на спорния между страните въпрос, който е единствено досежно разходите, свързани с Фонд „Ремонт и обновяване“, поради което са неоснователни и твърденията за неоснователно обогатяване от страна на ищеца от сумите, платени от наемателя на самостоятелния обект, собственост на ответника. Оспорва твърденията за нарушения при постановяване на доклада по делото и разпределение на доказателствената тежест, като се аргументира с конкретни цитати съответно от определението и съдебното решение. Оспорва като нелогични твърденията за незаконосъобразност на взетите решения на Общото събрание на етажната собственост, доколкото ответникът нито лично, нито чрез упълномощено лице изпълнява задължението си за присъствие и участие на общите събрания и именно ответникът е в неизпълнение на 2 задълженията си към етажната собственост. Претендират се разноски.

Софийският градски съд, ГО, II- Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в частната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Предявен е иск по чл. 50 ЗУЕС във вр. с чл. 6, ал.1, т.9 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати разноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за сграда ЕС, находяща се в гр. София, бул. ****. Ищците твърдят, че ответникът „Д. и партньори“ ЕООД е собственик на самостоятелни обекти – офиси №2 и №3 и магазин №1 в Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ****. Посочва, че с решение на общото събрание на Етажната собственост от 16.04.2021г. Даниела Панайотова е избрана за управител на процесната ЕС. Твърди, че ответното дружество в качеството си на собственик на самостоятелни обекти в етажната собственост не е заплащал редовно дължими суми, поради което дължи на ищеца общо сумата от 8458,89 лева, представляващи дължими суми за фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за периода от м.11.2017 г. до 01.02.2021 г. Твърди, че за всяка от дължимите суми е взето надлежно решение на общото събрание на ЕС. Посочва, че етажната собственост на 28.04.2021г. е изпратила нотариална покана чрез нотариус В.К. на ответницата за доброволно заплащане на сумите, като същите не са погасени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д. и партньори“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло основателността на предявения иск. Оспорва активната легитимация на ищеца като посочва, че издадените фактури посочват като титуляр на вземането „СЕС център“ ООД, а не етажната собственост. Посочва, че със „СЕС център“ ООД на 01.05.2012г. е бил сключен рамков договор, сключен със собствениците на самостоятелни обекти в сградата ЕС за поддържане на общите части. Посочва, че на 30.05.2018 г. ответникът е прекратил договора за поддръжка на общите части, а на 26.06.2019 г. на проведено общо събрание на ЕС е взето решение за прекратяване от името на ЕС на договора със „СЕС център“ ООД. Посочва, че по заведени от ответното дружество искове по чл.40 ЗУЕС, с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №21548/2017г, СРС, 140 св, по гр.д. №43564/2019г., СРС, 24. с-в и по гр.д. №18753/2021г., СРС, 165 с-в, са били отменени 3 бр. решения на ОС на ЕС, с които са определени разходи за управление и поддръжка на общи части. Оспорва иска и по размер с твърденията, че не става ясно по какъв начин е определен размерът на претендираните задължения. Посочва също така, че магазин №1 и офис №2 са отдадени под наем на трети дружества, които през годините са заплащали дължимите разходи към етажната собственост, за което представя и доказателства. Посочва, че ответното дружество не ползва чилър и асансьор, поради което не дължи и разходите за поддържането им. Посочва че вземанията в периода 2015-1017г. са погасени по давност. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира, че въззивната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество същата е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с неговата правилност, съдът намира следното.

При очертания предмет на спора, в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че: 1) че ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост и притежаваните от нея идеални части от общите части от сградата; 2) валидно взети решения от ОС на ЕС, с които в тежест на ответника са възложени конкретни по вид и размер задължения за управление и поддържане на общите части на сградата, за фонд "Ремонт и обновяване", както и за направата на разходи за ремонт в посочените размери и действителното им извършване. По наведеното възражение за 3 изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

По първото възражение на въззивника относно нарушения на процесуалния закон при изготвяне на доклад по делото, съдът намира следното.

Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Регламентацията на доклада по делото и указанията на съда /чл. 146 ГПК/ е отражение на съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес служебно начало, /чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК/; състезателно начало /чл. 8 ГПК/; осигуряване на равенство на страните при упражняване на тези им процесуални права /чл. 9 ГПК/; създаване на предпоставки за установяване на истината относно фактите, които са от значение за решаването на делото /чл. 10 ГПК/.

Докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права.

Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като докладването на делото по реда на чл. 146 ГПК не е насочено към обезпечаване на неговата валидност, нито е свързано с наличието на процесуалните предпоставки относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск.