Разпореждане № 67539 от 12.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 67539 гр. София, 12.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110124732 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

139495/26.04.2024 г., от М. Д. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр.

*************, притежаващ л.к. № ********* валидна до 29.12.2032 г., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността:

***********, представлявано от Д. М. М. -Управител, e-mail: * ********** срещу ***************, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н *****************, представлявано от **************, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск, с който се иска да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № **********, сключен между М. Д. Д. С ЕГН: ********** и ***************, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н *****************, представлявано от **************, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

1. главен иск, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия

2. евентуален, на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ЗПК, действителният ГПР надвишава законово определения размер ГПР 3. евентуален, да се провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 1 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № **********, сключен между М. Д. Д. С ЕГН: ********** и ***************, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н *****************, представлявано от **************, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum Bank" в полза на ответника

***************, с

ЕИК:

***********, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.Юа, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

2. частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 5 лева от 165.87 лева, с който да се осъди ответника *************, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н *****************, представлявано от **************, да заплати на М. Д. Д. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 165,87 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (26.04.2024 г.) до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № **********/17.12.2020 г. при следните параметри: главница – 800 лева, срок за връщане на заема – 30 дни, с падежна дата 16.01.2021 г., ГЛП – 3.38 %, договорна лихва в размер на 27.04 лева, ГПР – 49.85 %. Общата сума, което ищецът е следвало ва върне е 800 лева главница и 27.04 лева лихва, което се равнявало на 827.04 лева. Твърди, че договорът е следвало да бъде обезпечен с поръчителство. Съгласно чл.5 от договора, страните се договорили, че договорът за поръчителство се сключва не покъсно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Поръчител, гарант бил ********* p.l.c“, базиран в Малта, заемодател *************, а клиентът бил заемополучателят М. Д. Д.. Срещу този договор за поръчителство, клиентът е заплатил такса в размер на 165.87 лева, която се изплаща към договора за заем.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С таксата за поръчителство се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора.

Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави възражения за прекомерност. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Посочва банкова сметка на ищеца: BG83CECB******C6694200, BIC: CECVVGSF 2

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор за паричен заем; 2. Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство).

Моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по договор за предоставяне на потребителски кредит № **********,, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на лицето М.

Д. Д. с ЕГН: ********** по договор за предоставяне на потребителски кредит № **********, включително да предостави копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ

Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е усвоената сума от доверителя ми по договор за предоставяне на потребителски кредит № **********, каква сума е заплатена от доверителя ми по процесния договор, на коя дата и как са осчетоводени сумите, и вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва, както и начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл.5 от договора, използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, какъв е действителният размер на ГПР и как следва да бъдат разпределени направените плащания от страна на ищеца?.

Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред Българска народна банка с код по Булстат ********* със седалище и адрес на управление: ***********, на базата на което да се снабди с информация относно сключените сделки между ***************,, с ЕИК *********** и М.

Д. Д. с ЕГН: **********.

Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред ************ със седалище в гр. София и адрес на управление **********, на база на което да се снабди с информация: 1. Какъв е размерът на извършените посредством ********** парични преводи от М. Д. Д. с ЕГН: ********** /без значение дали е на каса, микро сметка или др. начин/ към ***************, с ЕИК ***********? 2. Какъв е размерът на извършените плащания извършените посредством ********** парични преводи от ***************, с ЕИК 20059Ш6 към М. Д. Д. с ЕГН:

**********?

Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение , което да му послужи пред ******** с ЕИК ********** със седалище в гр. София и адрес на управление ************, на база на което да се снабди с информация: 1.

Какъв е размерът на извършените посредством ******** парични преводи от М. Д. Д. с ЕГН: ********** /без значение дали е на каса, микро сметка или др. начин/ към ***************, с ЕИК ***********?

Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение , което да му послужи пред ************ с ЕИК ********** със седалище в гр. София и адрес на управление гр. ***********, на база на което да се снабди с информация: 1.

Какъв е размерът на извършените посредством ************ парични преводи от М. Д. Д. с ЕГН: ********** /без значение дали е на каса, микро сметка или др. начин/ към ***************, с ЕИК ***********?

3

Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение , което да му послужи пред *********** (*******) с ЕИК ****** със седалище в гр. София и адрес на управление гр. ***********, представлявана от ************* -съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор и което дружество да представи следните данни: 1.

Какъв е размерът на паричните постъпления от М. Д. Д. с ЕГН: **********, без значение по какъв начин /на каса, посредством онлайн банкиране или какъвто и да е друг начин/ по водените банкови сметки на ***************, с ЕИК ***********.

Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение , което да му послужи пред ********** с ЕИК ******** със седалище в гр. София и адрес на управление ************, представлявана от *********** и прокурйста измежду главния изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокурйста, което дружество да представи следната информация: 1. Какъв е размерът на паричните постъпления от М. Д. Д. с ЕГН: **********, без значение по какъв начин /на каса, посредством онлайн банкиране или какъвто и да е друг начин/ по водените банкови сметки на *************** с ЕИК ***********.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, на основание чл.71 ЗА, с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.5 от делото).

Ответникът юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска, чиято стойност е под 1250.00 лева, поради което дължимата държавна такса, на основание чл.72, ал.2 ГПК се събира една минимална такса, в размер на 50.00 лева. Същата не е платена. Липсва реквизита по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на исковата молба и доклада

Исковата молба не съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК.

На този етап съдът приема, че исковата молба е нередовна. Липсват реквизити по чл.128, т.2-3.

Ответникът е изрично депозирал молба до СРС, с която е отказал да му се връчват книжа онлайн. Следователно страната не е задължена по чл.50, ал.5 ГПК. Ето защо исковата молба е нередовна и на основание чл128, т.3 ГПК.

Ето защо искова молба с вх. № 139495/26.04.2024 г. следва да бъде оставена без движение, като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128, т.2-3 ГПК, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, както и в същия срок да представи доказателства за това, следва да отстрани следните нередовности:

1. на основание чл.128, т.2 ГПК да внесе държавна такса по сметка на 4

СРС в размер на 50.00 лева. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

1. на основание чл.128, т.3 ГПК, да внесе държавна такса по сметка на СРС в размер на 0.80 лева или да представи препис от молбата и приложенията към нея за противната страна. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..

Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

Следва да се укаже на ищеца, че ако не отстрани нередовностите на исковата молба, същата ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Едва след отстраняване на нередовности, съдът следва да извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

С оглед характера на предявените искове, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.