Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 165 от 10.06.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 387/2025
Вид
Решение № 165
Подписан
10.06.2025
В сила
10.06.2025
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. ХАСКОВО, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500387 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр.

Пловдив против Решение №934/10.12.2024г., постановено по гр.д.№144/2024г. на Районен съд-Хасково, с което „Електроразпределение Юг“ЕАД е осъдено да заплати К. П. Ж. сумата от 2 948,80лв. представляваща получена без основание сума по фактура №8299079218/25.07.2023г.. за допълнително начислена електрическа енергия за периода от 08.03.2023г. до 08.06.2023г. по партида с клиентски №***, отнасяща се до обект на потребление в гр.***, с ИТН ***, както и направените по делото разноски в общ размер на 713лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.

Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, което довело и до постановяването на едно неправилно решение. Жалбоподателят сочи още, че ирелевантен за спора бил въпросът кой бил конкретният извършител на манипулациите по измервателния уред, тъй като единственото условие за упражняване правото на оператор да извърши едностранна корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Чл. 82 от ЗЗД бил неприложим на плоскостта на обществени отношения като процесните, като в подкрепа на доводите си, 1 жалбоподателят сочи съдебна практика. Предвид изложените съображения, намира, че процесната сума била основателно начислена и моли съда да отмени атакуваното решение, респ. да отхвърли предявения иск. Претендира се още заплащането на разноски за двете инстанции. Релевира и възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. П.Ж. не е депозирала писмен отговор на подадената въззивна жалба. В съдебно заседание чрез пълномощника си депозира писмен отговор на постъпилата въззивна жалба, с който оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково и претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца К. П. Ж., с искова молба, с която срещу ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190 – гр. Пловдив е бил предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД. Ищецът излага твърдения, бил клиент на ответното дружество, по силата на договор и ОУ, като последният му доставял електрическа енергия на обект с ИТН ***,с клиентски №***. На 08.06.2023г. служители на ответника извършили проверка на меренето на ел. енергия на обект находящ са в гр.***, за което бил съставен констативен протокол, в който било отразено, че се сваля електромера,който е бил предоставен за експертиза. Експертизата установила манипулация, поради което за периода 03.08.2023г.-08.06.2023г. била начислена допълнителна ел. енергия, за която била издадена и корекционна фактура №8299079218/25.07.2023г. За случващото се разбрал, когато токът на обекта бил спрян и за възстановяването му бил принуден да заплати допълнително начислената сума от 2 948,80лв. Претендирал е от съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 2 948,80лв., представляваща получена без основание сума по фактура№8299079218/25.07.2023г., за допълнително начислена електрическа енергия за периода от 08.03.2023г. до 08.06.2023г. по партида с клиентски №***, отнасяща се до обект на потребление в гр.****, с ИТН ***, както и направените по делото разноски В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил исковата претенция като неоснователна. Изложил е своите доводи по отношение на релевантните за спора факти, като посочил, че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за преизчисление, оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху електромера. Съгласно сега действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството електроенергия се извършвало от операторите на съответните мрежи. Предвид изложеното, ответникът е претендирал отхвърляне на предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД като неоснователен, както и присъждане на направените по делото разноски.

2

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е била и съдебно – техническа експертиза.

Във въззивното производство не се ангажират нови доказателства.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.

Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване на количеството електроенергия /ПИКЕЕ/ регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.

Между страните няма спор, че е извършена проверка на 08.06.2023г., констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № *** за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. Действията по проверката са извършени в отсъствие на ищеца.

Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора, въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд фактология. Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали са спазени нормативните изисквания при извършване на проверката от страна на ответното дружество.

При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.

Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).

От посочените разпоредби не може да се извлече уредена в закон безвиновна отговорност на потребителя. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, 3 и/или установяване на неизмерената такава ел. енергия, с възможността за корекция в сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока.

С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.

Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до пониско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи , че именно потребителят е осъществил въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.

Съобразно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ средството за търговско измерване на електроенергия е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.

Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и предоставен на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката, 4 изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни задължения.

Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така и при завишено отчитане на същата.