Решение № 5402 от 12.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5402 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от К. Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100503435 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №11574 от 13.06.2024г., поправено с решение №1397 от 28.01.2025г. по гр.дело №31202/2023г. по описа на СРС, ГО, 159 с-в, жалбоподателят и ответник Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъден да заплати на ищеца К. Д. Д., ЕГН:**********, сумата от 7587,66 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Мазда 3“ с ДК№****, във връзка с настъпило на 12.02.2023г. ПТП на автомагистрала „Тракия“, около 7-ми километър, в платното за движение в посока София-Пловдив, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 27.03.2023г. до окончателното плащане. Отхвърлен е предявения от АПИ срещу привлеченото от ответника трето лице- помагач „АВТОМАГИСТРАЛИ“ЕАД с ЕИК:831646048, обратен иск за сумата от 7624,39лв.стойност на нанесени щети на л.а.с ДКН№****, в резултат на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ответникът АПИ е осъден да заплати на ищеца К. Д. 1812,65 лева направени по делото разноски. Решението е постановено при участието на трето лицепомагач на страната на ответника- „АВТОМАГИСТРАЛИ“ЕАД с ЕИК:831646048.

С определение №4708 от 28.01.2025г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника АПИ за допълване на постановеното по делото решение чрез постановяване на изричен отхвърлителен диспозитив за разликата между първоначално предявения иск в размер на 7624,39 лева и уважения размер от 7587,66 лева.

1

С определение №4709/28.01.2025г. по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото решение №11574 от 13.06.2024г. в частта за разноските, като ответникът АПИ е осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1767,26 лева.

Срещу решение решение №11574 от 13.06.2024г., включително в частта, с която е отхвърлен предявения обратен иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице безспорни доказателства и конкретни факти, при наличието на които е настъпило ПТП. Заявява, че представеният екземпляр от протокол за ПТП №1826266 от 12.02.2023г. е нечетлив и не отговаря на изискванията на чл.179, ал.2 от ГПК, вр.чл.183 от ГПК, поради което следва да се изключи от доказателствата по делото. Не била приложена и поискана по служебен път преписка. Протоколът за ПТП бил непълен, неточен и противоречив, не описвал пълно и ясно механизма на настъпилото ПТП, на цялата пътна обстановка и конкретното място. Твърди също така, че протоколът бил съставен на 12.02.2023г., без местопроизшествието да е посетено на място от служители на МВР и не е изготвен от служители на КАТ-Пътна полиция, поради което няма материална доказателствена сила относно механизма на настъпване на процесното ПТП и вредите по МПС. Длъжностното лице, отразило произшествието, не направило снимков материал, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.З от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства и чл.2, ал.2 от Наредба № 13-41/12.01.2009 г., за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, което от своя страна възпрепятствало установяването на действителната причина за възникване на евентуалното ПТП. Твърди, че водачът е управлявал МПС със скорост над посочената от него и е била несъобразена по смисъла на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Твърди, че описаната в исковата молба щета е с възможен механизъм за ПТП при напускане на МПС на пътното платно и навлизането му в отводнителна канавка, като съоръжение на пътя; от бордюр или друга твърда неравност повисока от терена; преминаване през отводнителна шахта на пътя и др. Излага, че съгласно Договор за обществена поръчка № РД-37-49 от 10.10.2022г, сключен между АПИ и ТЛП „АВТОМАГИСТРАЛИ“ЕАД, с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на дейности по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни ситуации на 2

АМ”Хемус”; АМ”ТРАКИЯ”; АМ”Марица” и АМ „Струма” за обособена позиция № 3 АМ”ТРАКИЯ”, процесният пътен участък да се поддържа от ТЛП и ответник по обратния иск, поради което е налице договорно неизпълнение от страна на последния и обратният иск следва да бъде уважен изцяло. Моли обжалваното решение бъде отменено и предявеният срещу него иск- отхвърлен, евентуално да бъде уважен обратния иск. Позовава се и на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Ищецът К. Д. Д., в подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорва същата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно, а доводите на жалбоподателя- бланкетни и неотносими към конкретния казус. ПТП било посетено на място от компетентни по ЗДвП служители на МВР, Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, което било надлежно изписано в самия протокол с ясна дата, час и съставител, в рамките на правомощията им по чл.165, ал.1, т.4 от ЗДвП, чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I — 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, както и чл.2, ал.1, т.2, чл.4 от Наредба № 1з-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествие и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционен фонд. Излага, че съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор, при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба / Наредба № 1з-41 от 12 януари 2009 г. (Загл. Изм. - ДВ, БР. 19 ОТ 2017г.), протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. В случая представения по делото Протокол за ПТП, макар изготвен след настъпване на произшествието, обективирал пряко установените от съответното длъжностно лице факти и обстоятелства, а доколкото процесният случай касае настъпване на произшествие с материални щети, съставянето на Протокол на мястото на настъпване на произшествието е било задължително, като неговото по-късно изготвяне /според самия Протокол същия е 3 съставен на 12.02.2023 г. около 07.32 часа, а самото ПТП е настъпило на същата дата, около 06.00 часа/, не води до извод за липса на доказателствена стойност на представения по делото протокол. Подчертава, че в хода на производството и по негово искане била изискана цялата административна преписка във връзка с настъпилото ПТП, заедно с наличния снимков материал, четлив екземпляр на Протокола за ПТП и докладна записка от служителя, посетил ПТП. Автоконтрольора от Отдел „Пътна полиция“ посетил на място ПТП и изпробвал водача за употреба на алкохол /пробата отрицателна/. Описани били изрядно видимите щети по МПС. Оспорва твърденията на жалбоподателя относно несъобразената скорост и предвидимостта на препятствието, особено в тъмната част на денонощието.

Претендира отхвърляне на жалбата, хотвърждаване на решението на СРС и разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице- помагач и ответник по обратния иск „АВТОМАГИСТРАЛИ“ЕАД не оспорва наличието на посочения от ответника по главния иск АПИ договор за възлагане на обществена поръчка №РД-37-49/10.10.2022г., но твърди, че в договора няма клауза, която да предвижда задължение за изпълнителя да осигурява екип, който да следи за наличието или възникването на „непредвидени обстоятелства“. Съгласно чл.12, ал.8 от договора изпълнителят е длъжен да поддържа в готовност екипи, които при необходимост да осигуряват безопасност на движението при пътно-транспортни произшествия, аварии и други извънредни случаи, възникнали по републиканските пътища, но в конкретния случай липсват твърдения, а и доказателства такива дейности да са възлагани от възложителя по договора. Поради това поддържа, че не е налице неизпълнение на договорно или друго задължение на „Автомагистрали“ ЕАД, което да е довело до възникване на твърдените от ищеца вреди. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

На първо място настоящият състав намира за необходимо да посочи, че с протоколно определение, постановено в проведеното последно о.с.з. в първата инстанция на 03.06.2024г. е допуснато по искане на ищеца изменение на петитума на предявения иск, като размерът на претенцията е намален от първоначално предявения 7624,39лв. на 7587,66 лева. По тази причина е оставена без уважение и молбата на ответника за допълване на постановеното по 4 делото решение с отхвърлителен диспозитив за разликата между предявения и уважения размер.

В същото последно открито съдебно заседание от 03.06.2024г. е прието постъпилото от СДВР писмо с приложена цялата преписка по случая, ведно с четливо копие на подробно обсъждания във въззивната жалба протокол за ПТП. Представител на ответника не се е явил в това открито съдебно заседание и документите не са оспорени по предвидения в ГПК ред.