Определение № 941 от 25.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 941 гр. Велико Търново, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20264100500618 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. Ц. Р., EГH: **********, гр.

София, ул. „Искър“, № 8 ет.5, чрез процесуален представител - адвокат Х.

Маджарова от САК против Определение № 460/06.03.2026г., постановено по гр. дело № 20264110100107 по описа за 2026 година на Районен съд - Велико Търново, с което е прекратено производството по гр.д. № 20264110100107/2026г. по описа на Районен съд Велико Търново и е изпратено делото за разглеждането му по подсъдност на Окръжен съд Велико Търново. В жалбата са заявени съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят сочи, че съдът при постановяване на определението, не е съобразил относимите факти и обстоятелства, изложени в исковата му молбата. Моли за отмяна на атакуваното определение.

Ответната страна К. Н. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Велико Търново, ул.“ Х. Донев“ № 9, ет.4, ап.8 заема позиция, че частната жалба е неоснователна.

ВТОС след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

1

Производството пред ВТРС е образувано по искова молба на Х. Ц. Р. срещу К. Н. К., с която е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 12 500,00 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета и доброто име на ищеца, причинили промяна на общественото мнение за него, силен емоционален стрес и тежко нервно напрежение и емоционален дискомфорт, съчетано с чувство на унижения, като за вредите във видеото „НА ЖИВО!

ПРОСТАЖКИ И РУДИ ГЕЛА ИСКАТ ВОЙНА!“ – публикувано на 14.11.2025 година претендираното обезщетение е 10 000,00 евро, за видеото „НА ЖИВО” (в канала на И. М.) – публикувано на 31.10.2025 година претендираното обезщетение е 1 500,00 евро, а за видеото „ЩЕ СЕ КЪПЯ В БАНЯТА НА КООПЕРАЦИЯТА!“ – публикувано на 03.11.2025 година претендираното обезщетение е 1 000,00 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на задължението. С Определение № 384 от 25.02.2026 година по гр. д. № 108/2026г., Определение № 380/25.02.2026г. по гр.д.№ 109/2026г. и Определение № 386/25.02.2026г. по гр.д.№ 111/2026г. всички по описа на ВТРС, делата са съединени за общо разглеждане и произнасяне в производството по гр.д. № 20264110100107/2026г. на основание чл.213 от ГПК.

ВТРС е преценил, че и в четирите искови молби се твърди, че след като ответникът К. многократно определя ищеца Р. като измамник са започнали множество коментари, публикации и в кантората му са получени обаждания с обидни квалификации, определящи ищеца като измамник и питащи за апартаменти и телефонни измами. В тази връзка ВТРС е съобразил, че твърдяното непозволено увреждане се сочи да е осъществено с поредица от деяния, свързани обективно, логически и смислово помежду си, поради което трябва да определи общо, глобално по размер обезщетение, защото следва да се отчете натрупаният негативен ефект на всички деяния. Според ВТРС в конкретния случай от самите твърдения, изложени в исковите молби е видно, че се касае за цялостно поведение, насочено към уронване авторитета на ищеца, осъществено чрез 11 видеоклипа, т.е. че претендираните вреди са причинени от няколко публикации с идентично 2 съдържание, осъществени в определен период от време.

Ето защо следва ВТРС е приел, че се касае за един деликт, осъществен чрез поредица от действия, които в съвкупност водят до вредоносния резултат. Позовал се, е че според разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева. Приел е, че вземането, за което е образувано производството е едно, и че същото произтича от твърдения за осъществено от страна на ответника непозволено увреждане спрямо ищеца, и за което се претендира обезщетение в размер общо на 59 500 евро, с равностойност 116 371,89 лева.

Така ВТРС е прекратил производството по гр.д. №

20264110100107/2026г. по описа на Районен съд Велико Търново и го е изпратил за разглеждането му по подсъдност на Окръжен съд Велико Търново.

Според ВТОС: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че предявената претенция представлява един общ иск с общ размер, надхвърлящ родовата подсъдност на районния съд. В исковата молба ясно е изразена волята на ищеца, който самоопределя цената на своите претенции. В случая са предявени няколко отделни, самостоятелни иска, които са обективно съединени за съвместно разглеждане в едно производство.

Налице е нарушение на правилата за родова подсъдност.

Всеки един от обективно съединените искове е с цена под законовия праг от 25 000,00лв., което съгласно чл.103 от ГПК ги прави родово подсъдни на районния съд. Законодателят не предвижда сумиране на цената на отделните искове с цел изкуствено променяне на родовата подсъдност към по-горен съд. Съдът няма право служебно да променя или преквалифицира волята на ищеца, като слива отделни претенции в една обща.

3

Налице е нарушение на принципа на диспозитивното начало и волята на ищеца - съгласно чл.6, ал.2 от ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят изцяло от ищеца. В исковите молби ищецът ясно е разграничил и индивидуализирал няколко отделни, самостоятелни искови претенции. Съдът няма право служебно да променя или преквалифицира волята на страната, като трансформира множество обективно съединени искове в един общ иск с общ размер.

Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на правилата за родова подсъдност, като механично е сумирал цените на отделните претенции, за да обоснове компетентност на окръжния съд.

Съгласно консистентната и задължителна практика на ВКС, в т.ч.

Определение № 446 от 11.07.2014г. по ч. гр. д. № 3833/2014 г., IV г.о. на ВКС;

Определение № 350 от 16.06.2015г. по ч. гр. д. № 2548/2015г., IV г.о. на ВКС, при обективно съединяване на искове родовата подсъдност се определя самостоятелно за всеки един от тях съобразно критериите на чл.103 и чл.104 от ГПК.

Законодателят не предвижда събиране на цените на отделните искове с цел изкуствено изменение на родовата подсъдност нагоре по степен. Тъй като цената на всеки един от предявените от ищеца искове е под законовия праг от 25 000,00лв., родово компетентен да ги разгледа в едно производство е единствено Районният съд.

Следва да се отмени определението на ВТРС и делото да му се върне обратно за продължаване на следващите се съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 460/06.03.2026г. постановено по гр. дело № 20264110100107 по описа за 2026 година на Районен съд - Велико Търново.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Велико Търново за продължаване на следващите се съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5