Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 30.03.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 79/2022
Вид
Решение № 57
Подписан
30.03.2023
В сила
18.04.2023
Състав
Александър Трионджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.178, ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.212 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.54, ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Разлог, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело № 20221240200079 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Б.Т.Г., ЕГН*, против НП №224 от 21.10.2021 г. издадено от н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б. С НП на жалбоподателя е наложена глоба от 500.00 лева, на основание чл.178, ал.1 от ЗОБВВПИ /в сила от 17.09.2010 г./ за извършено нарушение по чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Жалбоподателят навежда доводи, че НП е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени изцяло.

В последното съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като същият се представлява от адвокат М.. Процесуалният представител поддържа жалбата и сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че същата е основателна.

Административно-наказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Депозираната жалба е допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното:

В оспореното НП е отразено, че се издава срещу Б.Т.Г., ЕГН*, за това че „на 21.07.2021 г. около 10 ч. в г.Р. затова, че притежава газ-сигнален пистолет „Е..“ мод.92, кал.9мм, с №* , придобит съгласно удостоверение №438 от 23.07.2007 г. от фирма „Х.-У.М.“-Р., Б.Г. не е спазил изискващият се 14-дневен срок за писмено уведомление за притежание на газсигнално оръжие в МВР. Лицето не притежава надлежно издадено удостоверение за уведомление за притежаваното от него газ-сигнално оръжие, издадено от МВР.“ Поради това и на основание чл.178, ал.1, във вр. чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя е наложена глоба от 500.00 лева.

Подобни фактически твърдения се съдържат и в акта за установяване на адм. нарушение, предхождащ НП.

Актът за установяване на адм. нарушение е документът, който поставя началото на административно-наказателното производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на забранен от закона модел на поведение, следва да бъдат отразени по недвусмислен и ясен начин. Това е необходимо за да може привлеченото към отговорност лице да разбере какво деяние му се вменява /кой, кога, къде и по какъв начин е извършил 1 нарушението/ и да ангажира доказателства в своя защита. Посредством актът за установяване на адм. нарушение се слага началото на обвинителната функция в административно-наказателното производство, а отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива същото и въз основа на които следва да се основава преценката на наказващия орган относно това, налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно.

Трябва се държи сметка и за това, че процедурата по ЗАНН е строго формална. По-голямата част от разписаните в този закон норми са императивни, като такива са и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се приеме като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.

Както в разпоредбата на чл.42, така и в тази на чл.57 от ЗАНН е разписано, че при съставяне на акта за установяване на нарушение и при изготвяне на НП в същите трябва да бъдат описани нарушенията, за които е съставен акта, и обстоятелствата при които е станало това, включително и датата на извършване на нарушението. Трябва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са нарушени.

От доказателствата поделото, в това число и от свидетелските показания на разпитаните свидетели и най-вече от тези на С.К. се установява, че Б.Т.Г. притежава газ-сигнален пистолет, като същият е придобит през 2007 г.

Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е влязъл в сила на 17.09.2010 г.

В чл.54, ал.1 от е посочено, че гражданите и юридическите лица са длъжни в 14-дневен срок след придобиване на предупредително и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула да уведомят писмено или по електронен път началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице. Съгласно нормата на чл.178, ал.1 от ЗОБВВПИ, който не спази срока по чл.54, ал.1, се наказва с глоба от 500.00 лева /за физически лица/ или имуществена санкция от 1`500.00 лева /за юридически лица/.

С пар.11 от преходните и заключителните разпоредби към ЗОБВВПИ е регламентирано, че лицата, придобили неогнестрелни оръжия (предупредително и сигнално оръжие или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула) до влизането в сила на закона, ги декларират пред н-ка на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице в срок до 1 година от влизането му в сила. Тъй като за неспазване на изискването по пар.11 не е предвидена изрична санкционна норма, лицата, придобили неогнестрелно оръжие преди влизане в сила на закона и недекларирали същото в едногодишен срок от влизане в сила на нормативния акт подлежат на санкция по реда на чл.212 от ЗОБВВПИ, където е посочено, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500.00 до 2`000.00 лева или с имуществена санкция от 3`000.00 до 10`000.00 лева.

От съпоставката на посочените по-горе разпоредби от ЗОБВВПИ се установява, че законодателят е предвидил 2 отделни хипотези за деклариране на неогнестрелно оръжие.

Първата от тях е, когато оръжието е придобито по време на действие на ЗОБВВПИ /в сила от 17.09.2010 г./, като при подобно придобиване собственикът на оръжието трябва да го декларира в 14-дневен срок от придобиването му – чл.54, ал.1 от закона. Втората хипотеза е, когато такова оръжие е придобито преди влизане в сила на закона, в който случай собственикът следва да го декларира в едногодишен срок от лизане в сила на нормативния акт, тоест до 17.09.2011 г. – пар.11 от закона. В горния смисъл са и част от мотивите към Решение №47 от 19.04.2019 г. на АдмС-Х. по к. а. н. д. №174/2019 г. За неспазване на изискването по чл.54, ал.1 предвиденото наказание за физически лица е глоба от 500.00 лева, а за неспазване на изискването по пар. 11 предвиденото наказание за физически лица е глоба от 500.00 до 2`000.00 лева.

2

В настоящия случай в оспореното НП е записано, че Б.Т.Г. притежава газ-сигнален пистолет „Е.“, мод.92, кал.9мм, с №*, придобит съгласно удостоверение №438 от 23.07.2007 г. от фирма „Х.-У.М.“-Р.. Свидетелят Д. също заявява по време на разпита му, че Г. притежава оръжието от 2007 г. При това положение за Б.Г. е било възникнало задължението по пар.11 от ЗОБВВПИ и е следвало най-късно до 17.09.2011 г. да декларира придобития през 2007 г. газ-сигнален пистолет.

Предвид горното, спрямо деянието на Г. е било приложимо изискването на пар.11 от ЗОБВВПИ, а не разпоредбата на чл.54, ал.1 от същия нормативен акт. Респективно, наказанието е следвало да бъде това, предвидено в чл.212 от ЗОБВВПИ, а не наказанието по чл.178, ал.1. Всичко изложено дотук налага извод, че наказващият орган неправилно е квалифицирал извършеното нарушение и е приложен спрямо жалбоподателя неправилната санкционна норма. Това прави издаденото НП незаконосъобразно.

Следва да се посочи, че в настоящия случай не може да се приложи правилото на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, според което съдът изменя НП, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Това е така, понеже релевантните към нарушението разпоредби на пар.11 и чл.212 от ЗОБВВПИ предвиждат по-тежко наказание глоба /от 500.00 до 2`000.00 лева/ от наказанието глоба, регламентирано с приложената от наказващия орган разпоредба на чл.178, ал.1, във вр. чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ /фиксирана глоба в размер на 500.00 лева/.

За нарушението на пар.11 са изтекли и предвидените в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове. Посредством чл.34 от ЗАНН, законодателят е предвидил, че административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт в 3-месечен срок от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1 година от извършване на нарушението.

Понеже действащият ЗОБВВПИ е влязъл в законна сила на 17.09.2010 г., жалбоподателят е следвало да декларира придобитото от него неогнестрелно оръжие до 17.09.2011 г., а от тази дата до издаването на акта за установяване на нарушението е изминал срок по-дълъг от 1 година /актът е съставен на 21.07.2021 г., като в него дори е посочено нарушение на друга законова разпоредба, а не на пар.11/.

Всичко изложено дотук води до извод, че депозираната жалба е основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление подлежи на отмяна.

Предвид изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски от 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Тази сума трябва да бъде възложена в тежест на наказващия орган.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло НП №224 от 21.10.2021 г., издадено от н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което на Б.Т.Г., ЕГН*, е наложена глоба от 500.00 лева, на основание чл. 178, ал. 1 от ЗОБВВПИ за извършено нарушение по чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на Б.Т.Г., ЕГ*, сумата от 300.00 лева – сторени съдебни разноски.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3