Определение № 4728 от 12.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4728 гр. София, 12.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно гражданско дело № 20231100504038 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „И.К.“ ЕООД срещу въвод във владение, извършен на 30.01.2023 г. по изпълнително дело № 1765/2022 г. по описа на ЧСИ Г.К..

Жалбоподателят твърди, че е трето лице, по смисъла на чл.435, ал.5 ГПК, тъй като по силата на постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 3414/1994 г. е собственик на едноетажна масивна сграда – търговски комплекс „И.“, находяща се в гр.

София, кв. Лозенец, бул.****, с площ от 507 кв. м., построена върху УПИ XVIII-65,566, CO от квартал 229 по плана на гр.София, местност „Лозенец – 1“, която сграда попада върху присъдения на взискателите имот, и като такъв е титуляр на правото на строеж, поради което има право да обжалва въвода, макар и да е длъжник по изпълнението върху имота.

Счита, че въводът е незаконосъобразен, тъй като върху имота, върху който се изпълнява е построена сграда, за премахване на която не е предявен и уважен иск с правно основание чл.109 ЗС, поради което решението, с което се уважава ревандикационният иск за предаване владението върху имота, в който е построена, не може да се изпълни. Отделно от това твърди, че при извършване на въвода не са поставени никакви репери или обозначителни знаци, поради което предаваните идеални части не са описани с границите си не е ясно в какъв обем се предава владението.

С отговора взискателите твърдят, че жалбата е недопустима, поради това, че дружеството жалбоподател е длъжник по изпълнението, тъй като изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по решение, с което на основание чл.108 ЗС жалбоподателят е осъден да предаде на взискателите владението върху имота. Отделно от това твърдят, че сградата има временен статут, което дава право само за ползването й до настъпване на предпоставките за премахване като собственикът на терена запазва правото на строеж, поради което дружеството няма качеството на суперфициар, а чл.64 ЗС е неприложима към настоящия случай.

В становището си съдебният изпълнител счита жалбата за недопустима, тъй като жалбоподателя е страна – длъжник по изпълнителното производство, а не трето лице, тъй като съгласно изпълнителния титул по делото , на основание чл. 108 от ЗС е установено, че именно взискателите са собственици на процесните идеални части от поземлен имот с планоснимачен номер 65, и парцел II-16 с площ от 734.00 кв.м. и ХХ-16 с площ 284.00 кв.м., квартал 228 по плана от 1951 г., одобрен със Заповед № 591/15.02.1951г., целият, с площ от 1

1020.00 кв. м., находящ се в гр. София, който имот е част от УПИ-Х с отреждане „за Общ.

Строителство“, кв. 230А, по застроителен, регулационен и кадастрален план за района, одобрен със Заповед № 549/31.12.1980г., а към настоящия момент попада в УПИ XVIII65.566, СО от кв. 229 м.„Лозенец-1 част“, съобразно действащия план - ЧИПРЗ за кв. 229, одобрен със Заповед № РД-09-05 от 03.12.2001г., който УПИ е с площ от 1490 кв. м. като съгласно становището, изразено от вещото лице инж. Б.П., обективирано в Протокол за въвод във владение от 30.01.2023 г. по делото, гореописаният поземлен имот попада в границите на ПИ с идентификатор № ***. Поради това процесните идеални части могат да попадат както в незастроената част от ПИ с идентификатор № ***, така и в застроената. Именно поради това, не е извършвано трасиране на имота с обозначителни колчета и временна ограда, като е осигурен само достъп на взискателите до незастроената част от терена, без да бъдат въвеждани във владение по отношение сграда с идентификатор № *** и без да бъде ограничен достъпът до сградата и незастроената част от ПИ с идентификатор № *** по отношение на длъжника „И. – Ко“ ЕООД и съсобственика Столична община. Отделно от това не на последно място, твърдението на жалбоподателя, че бил във владение на присъдения имот на взискателите, посредством построената сграда в имота преди датата на предявяване на иска — 13.02.2013 г. по гр.д. № 2000/2013 г., СГС, решение по което се изпълнява е невярно, тъй като именно с това решение съдът е отхвърлил възражението на длъжника „И.-КО“ ЕООД за придобиване на собствеността върху процесния имот с непрекъснато владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Съдът след като разгледа наведените от страните доводи и възражения намира следното:

Съгласно чл.435, ал.5 ГПК въводът във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота, преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.

Въводът във владение е изпълнителен способ със субективни и обективни предели, посочени в изпълнителния титул – изпълнителен лист, установяващ предмета на въвода и страните по правоотношението, и изключенията на чл.429, ал.2 и ал.3 ГПК. При извършването му съдебният изпълнител отстранява длъжника, членовете на неговото семейство, работници и служители от имота и въвежда взискателя във владение на същия.

Изпълнително дело № 1765/2022 г., извършеният въвод, по което се обжалва, е образувано във основа на изпълнителен лист, издаден на 24.02.2020 г. по решение №323/06.02.2018 г. на по в. гр. д. № 2773/2017 г. по описа на САС и решение № 8688/30.11.2016 г. по гр. д. № 2000/2013 г. по описа на СГС, с които „И.К.“ ЕООД е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на взискателите владението на 252.57/1020 ид. части от поземлен имот с планоснимачен номер 65, бивш парцел II-16 с площ от 734.00 кв. м. и ХХ16 с площ 284.00 кв. м., квартал 228 по плана от 1951 г., одобрен със Заповед № 591/15.02.1951г., целият, с площ от 1020.00 кв. м., находящ се в гр. София, който имот е част от УПИ-Х с отреждане „за Общ. Строителство“, кв. 230А, по застроителен, регулационен и кадастрален план за района, одобрен със Заповед № 549/31.12.1980 г., а към настоящия момент попада в УПИ XVIII- 65.566, СО от кв. 229, м.„Лозенец-1 част“, съобразно действащия план - ЧИПРЗ за кв. 229, одобрен със Заповед № РД-09-50 от 03.12.2001г., който УПИ е с площ от 1490 кв. м.

С оглед посочените субективни и обективни предели на изпълнителния лист жалбоподателя се явява длъжник, а не трето лице по изпълнението, осъществявано чрез въвода във владение на недвижимия имот, предмет на изпълнителния лист. Жалбата е обоснова с твърдения за незаконосъобразност на въвода, именно в посочения в листа имот, а не в сградата, на която жалбоподателят твърди да е собственик и която не е обект на изпълнителния лист.

2

Законът изключва разширява субективните предели на изпълнителния титул в хипотеза на намерено в имота трето лице, което владее имота преди подаване на исковата молба, решението по която се изпълнява като санкция за пропуск, да се насочи искът срещу действителния владелец. Искът по чл.108 ЗС, решението по което се изпълнява, е насочен именно срещу дружеството жалбоподател, което е във владение на имота, въводът в който се осъществява, и в това производство са обсъдени всички възражения на ответника, във връзка с владението на имота, опосредено чрез ползването на построената в него сграда.

Предвид изложеното жалбоподателят е длъжник, а не трето лице за изпълнението, поради което няма право на жалба срещу извършения въвод, поради което подадената е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „И.К.“ ЕООД, ЕИК **** срещу въвод във владение, извършен на 30.01.2023 г. по изпълнително дело № 1765/2022 г. по описа на ЧСИ Г.К..

Определението може да се обжалва от жалбоподателя пред САС в едноседмичен срок от връчване на преписа на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3