Разпореждане № 66853 от 22.07.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 12516/2022
- Вид
- Разпореждане № 66853
- Подписан
- 22.07.2022
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 104 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 66853 гр. София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20221110112516 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ... (с предишна фирма ...), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от управителя М.А.У., чрез пълномощника адв. В.Г., представляваща Адвокатско дружество „Г. и П.“, със съдебен адрес в (АДРЕС). Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение против АЛ. ИСТ. АТ., ЕГН **********, с постоянен адрес в (адрес) и с настоящ адрес в (адрес), за сумата от 156,96 лв. (сто петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки), както и за сумата от 205 лв. (двеста и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16654832001 от 23.05.2017 г., сключен между ... и АЛ. ИСТ. АТ., за осчетоводяването на която е издадена фактура № 1262185877 от 01.03.2019 г. С договор за цесия, сключен на 16.10.2018 г. ... е прехвърлило вземането си към АЛ. ИСТ. АТ. на ..., а с договор от 01.10.2019 г. вземането е придобито от дружеството – заявител.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. Г., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ... (с предишна фирма ...) – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно 1 подсъдността по чл. 411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството „потребител“, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. Г., от която изхожда искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ... (с предишна фирма ...) – София против АЛ. ИСТ. АТ.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ... (с предишна фирма ...), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от управителя М.А.У., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против АЛ. ИСТ. АТ., ЕГН **********, с постоянен адрес в (адрес) и с настоящ адрес в (адрес), за сумата от 156,96 лв. (сто петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) - главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16654832001 от 23.05.2017 г., сключен между ... и АЛ. ИСТ. АТ., за осчетоводяването на която е издадена фактура № 1262185877 от 01.03.2019 г. и договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., както и за сумата от 205 лв.
(двеста и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3