Решение № 218 от 18.06.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Севлиево, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230100880 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЛЪЧ КОРПОРЕЙШЪН ЛЕД” ЕООД срещу „ЛЕО 2017” ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 от ЗЗД.

С искова молба ищцата поддържа, че на 15.04.2022 г. между страните е сключен устен договор за изработка на ел. инсталация в имот, стопанисван от ответното дружество, находящ се в *****, на обща стойност 7149,65 лв. с ДДС.

Според уговорката, ищецът трябвало да осигури всички необходими материали и труд. Уговорено било и авансово плащане в размер на 3040 лв. Твърди се също, че на 27.04.2022 г. ел. инсталацията била напълно изградена, а на ответника представена работна карта с подробно описание на количествата материали и видовете работи. Ищецът поканил ответника да заплати разликата между уговорената и авансовата заплатена сума, но законният представител на ответника категорично отказал.

На 05.07.2022 г. ищецът изпратил нот. покана на ответника, заедно с която била изпратена и съответно връчена фактура № 9/05.07.2022 г. за авансово платената сума от 3040 лв., както и фактура № 10/05.07.2022 г. за разликата в размер на 4109,65 лв. На 08.07.2022 г. законният представител на ответника се явил в нот. кантора на нотариус Т. T. и приел първата фактура, но заявил, че не е съгласен със сумата по втората фактура. За това бил изготвен констативен 1 протокол.

Претендира се в исковата молба да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4109,65 лв. с вкл. ДДС, представляваща разликата между договорената сума от 7149,65 лв. и авансово заплатената сума в размер на 3040,00 лв. - за изработка на ел. инсталация, ведно със законната лихва от момента на предявяване на иска до окончателно погасяване на сумата.

Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва, че страните са били в облигационни отношения по сключен договор за изработка на ел. инсталация в стопанисван от ответното дружество недвижим имот, но твърди, че стойността на уговореното възнаграждение за поставяне на ел. инсталацията е, не в размер на 7149,65 лв., а в размер на сумата от 3040 лв. Твърди се също, че тази сума е била заплатена на ищеца в началото на месец май 2022 г., след изпълнение на работата от страна на ищеца. Заявява, че издадените фактури на стойност 3040 лв. и на стойност 4109,65 лв., съответно първата е осчетоводена в счетоводството му, а по отношение на втората липсва осчетоводяване. Претендира се в писмения отговор изцяло отхвърляне на предявения по делото иск.

В о.с.з. ищцовата страна моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В о.с.з. ответната страна моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а с протоколното определение, в което е инкорпориран докладът по делото в о.с.з., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между тях са възникнали облигационни отношения по сключен договор за изработка на ел. инсталация в стопанисван от ответното дружество имот, находящ се в ****, както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 3040 лв. Няма спор също, че за сумата от 3040 лв. и за сумата от 4109,65 лв. ищецът е издал два броя фактури, като тази за сумата от 3040 лв. е осчетоводена и от двете страни по делото, а сумата от 4109,65 лв. не е осчетоводена от ответника.

Спорът по настоящото дело е относно размера на уговореното възнаграждение по договора за изработка.

За изясняване на посочените спорни въпроси и правно релевантни факти 2 страните са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит на свидететлите С.Г.Н. и П.Н.К., които съдът кредитира, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

От показанията на свидетеля С.Г.Н. /**** на *** на *** на управителя на ищцовото дружество, като *** на свидетелката е и *** на управителя на ответното дружество/ се установява, че същата е председател на потребителска кооперация „Видима” в **** и ремонтираният обект е собственост на кооперацията и отдаден под наем на ответното дружество. Свидетелката сочи, че е трябвало да се направи ремонт на магазина, тъй като е имало стена, която била опасна от падане, като управителя на ответното дружество решил да разшири обекта, като свидетелката посочва, че споразумението им било следното: наемателят щял да поеме част от стойността на ремонта, както и кооперацията. Свидетелката дава сведения, че стойността на целия имот - разширението с гипсокартон и други СМР, е струвало 7200 лв., за което тя била заплатила, като управителят на ищцовото дружество й е казал, че стойността на ел. ремонта и ел. инсталацията, ще струва около 6000 лв.

Свидетелката сочи, че ремонтът е бил извършен, включително и на ел. инсталацията. Свидетелката сочи още, че кооперацията е взела участие за тази ел. инсталация, като е заплатила на ищеца 540 лв. с ДДС за ел. инсталация, в края на април.

Свидетелят П.Н.К. /управителят на ответното дружество е **** на свидетеля/ сочи, че е присъствал на преговори между страните, като цената била 3500 лв. - най-много. Свидетелят твърди, ел. инсталацията е монтирана от него и от управителя на ищцовото дружество, други работници не е имало. Свидетелят дава сведения, че управителят на ищцовото дружество е донесъл материали и е навързал таблата, главните - където са бушоните. Свидетелят твърди, че е извършвал следните дейности: полагане СВТ 3 по 2,5; СВТ 2 по 1,5, шина профил, СВТ 5 на 6; 4 по 2,5, контакт двоен бял, ключ, контакт единичен, рамка двойна, луничка, шина, профил, прав конектор, захранващ конектор, ъглов конвектор супера 3, супера 4, конзола, кутийка, ПВА 2 на 1,4, кабелен канал, прожектор висящ, прожектор 100 вата /няма го в магазина положен има само сензора, не е монтиран, ползван е докато са работили/, контакти гумени, коаксиален кабел, камери, камерата не монтирана, конзолна двойка и конзола четворка. Съдът кредитира показанията на свидетеля относно кои дейности е извършвал, доколкото същите съвпадат с признатите от ищеца /съгласно работната карта и изявлението на процесуалния представител на ищеца в с.з. от 19.04.2023 г./. По делото не се представиха доказателства свидетелят да притежава 3 необходимите знания и квалификация за извършване на възложената работа.

Освен това е лишено от житейска логика, ако свидетелят, който е син на управителя на ответното дружество, е могъл да изпълни възложената на ищцовото дружество работа, то ответното дружество да сключва договор с ищцовото дружество за изпълнението на договора за изработка.

По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза, вх. № 2850/23.06.2023 г., /оспорена от ищцовата страна/. По делото е допусната, изготвена и приета, като неоспорена от страните по делото, повторна съдебнотехническа експертиза, вх. № 2595/09.05.2024 г. Съгласно и двете заключения са изпълнени СМР, изразяващи се в рехабилитация и изграждане на нова ел. инсталация на ***** в ****, общ. Севлиево, както и са вложени описаните в работната карта материали, като някои са завишени. В заключението от 09.05.2024 г. изрично е посочено, че когато проводник се прокарва зад гипсокартон действителната дължина може значително да надвишава необходимата.

Съгласно заключение, вх. № 2850/23.06.2023 г., общата стойност на извършените СМР е (труд и материали) е 4219,41 лева, а съгласно заключение, вх.

№ 2595/09.05.2024 г., стойността е 5934,35 лева /съгласно направеното уточнение в с.з. от 17.05.2024 г. – сбор стойностите на колона „материали” от приложение 2 от заключението и колона „труд” от работната карта/. Съдът кредитира и двете заключения, като относно частта им за стойността на материали и труд – съдът кредитира съдебно-техническа експертиза, вх. № 2595/09.05.2024 г., като позадълбочена и точна и която не е оспорена от страните по делото. Следва да се отбележи и че съгласно показанията на свидетелката С.Г.Н., управителят на ищцовото дружество й казал, че ел. инсталацията ще струва около 6000 лева.

Правното действие на договора за изработка, в настоящия случай, попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от него договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да извърши уговорената работа съобразно 4 поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да я предаде на възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ. Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното.

Законът задължава поръчващият да приеме изработеното, но само тази работа, която е съответна на уговореното – арг. чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява на първо място фактическо получаване на изработеното и на следващо - признанието, че то съответства на поръчаното.

Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изявление на поръчващия, че счита работата за извършена съобразно с договора. Приемане означава одобряване.

Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение, вкл. и когато недостатъците са скрити – чл.

264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.

Съдът намира, че изпълнителят е изпълнил възложената му работа точно – в качествено и темпорално отношение, като е извършил изграждане на ел. инсталацията и е предал качествено извършената работа на възложителя. Това обстоятелство се установява и от признанието на ответника, че е заплатил сумата от 3040 лева за изцяло приетата работа. По силата на правната норма, уредена в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, изискуемостта на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, ако страните не са установили друго, настъпва при приемане (одобрение) на предадената работа. Следователно, със заплащане на част от дължимото възнаграждение, възложителят-ответник е признал, че ищецът е изпълнил точно своето основно договорно задължение – да осъществи качествено и в срок уговорената работа и да я предаде на възложителя. Също така, видно от представения констативен протокол от 08.07.2022 г., представен по делото, управителят на ответника е възразил относно представената сума по фактура, не и по изпълнението на договора.

От приетата от съда като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, вх. № 2595/09.05.2024 г. се установява, че 5 извършената работа е общо в размер на сумата от 5934,35 лева с ДДС, като ответникът е заплатил частично сумата от 3040 лева и остатъчната сума от дължимото възнаграждение за извършената и приета работа е в размер на 2894,35 лева. За тази сума трябва да бъде уважен предявеният иск, а да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 4109,65 лева.