Решение № 20 от 16.02.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Девня, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120101407 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127 ал. 2, чл. 127а ал. 2 и чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142 от СК.

Производството е образувано по искова молба, предявена от С. А. Р., ЕГН: **********, чрез процесуален представител - адв. Сн. Г. срещу Н. Т. Д., ЕГН: ********** с искане за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето С.С. Р., роден на 23.03.2017 г. на бащата; за определяне на режим на лични отношения на детето с майката, за осъждането на ответницата да заплаща в полза на детето, чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лева, считано една година назад преди предявяване на иска с падеж 10 число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на падежа до окончателното й плащане и за постановяване на решение, заместващо съгласието на майката да напуска пределите на страната, като осъществява пътуване до РФранция и всички други държави от ЕС за срок от 5 години.

Твърди се в молбата, че страните са живели на семейни начала от месец януари 2016 г. до месец април 2020 г., като от съвместното си съжителство имали родено едно дете - С. С. Р. роден на *** г. в гр. В. с ЕГН ********** . Тримата живеели във Фр. в гр. С***** на квартира, като ищецът ходел на работа, а ответницата се грижела за отглеждането на детето. Излага 1 се, че един ден през месец април 2020 г. ответницата напуснала дома им и повече не се прибрала при семейството си. От тогава до завеждане на исковата молба ищецът се грижел за отглеждането на детето, като през м. юли 2021 г. той и детето се завърнали в България. Заживели в с. Ст. К. в жилището на роднина, заедно с бабата и сестрата на ищеца. Сочи се, че от момента на раздялата им до датата на завеждане на исковата молба ответницата не се е интересувала от детето, не е изплащала средства за неговата издръжка, не му е купувала дрехи, играчки, лакомства. От своя страна, ищецът е осигурил добри условия за живот на детето, което посещава детска градина в с. Ст. К., община Вълчи дол, има личен лекар и се чувства добре. Ищецът счита, че при него и разширеният кръг от неговото семейство непълнолетното дете Сунай ще расте спокойно, добре обгрижвано и в здрава среда. Сочи, че между него и детето съществува силна емоционална връзка и привързаност, поради което претендира упражняването на родителските права. За да удовлетвори нуждите на детето и да му осигури добър живот ищецът желае да отиде да работи отново във Франция, където има сключен постоянен трудов и получава добро възнаграждение. Твърди, че има постоянен наемен договор и регистрация във Фр.в гр. С******. Сочи, че иска да вземе със себе си и детето, за да бъдат заедно и да се грижи за него като родител. Тъй като ответницата не му дава пълномощно за детето да пътува за чужбина и да бъде издаден нов паспорт, моли съдът да постанови решение, заместващо нейното съгласие детето да пътува в чужбина - в РФр. и всички други държави от ЕС за срок от 5 години и подновяване на задграничния му паспорт, изтичащ на 23.08.2023 г. Моли също така съдът да определи режим на лични отношения на детето с майката, както следва: един месец в годината през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 часа с преспиване до 18 часа в неделя, като майката идва и взема детето от с. Ст. К. обл. Варна и го връща отново там. Моля ответницата да бъде осъдена да изплаща в полза на детето издръжка на размер на 200 лева месечно чрез неговият баща и законен представител, считано една година назад преди предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж 10 число на месеца, за който се дължи издръжката до окончателното и плащане и до настъпване на основания за нейното изменение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответника депозира отговор, в който оспорва иска с правно основание чл. 127а ал. 2 от СК като неоснователен. В отговора излага, че претенцията на ищеца да бъде извеждано детето от страната където той пожелае и за какъвто период от време реши за следващите пет години без да са представени доказателства за конкретна причина, не би било в интерес на детето. Сочи, че не е конкретизирано времето на пребиваване на детето извън пределите на 2

Република България, като искането на ищеца да изведе детето за постоянно в чужбина би лишило ответницата от възможността да упражнява в пълен обем режима на лични отношения и ще ограничи напълно възможностите й за лични контакти с детето. На тези основания моли молбата за издаване на заместващо съгласие с претендираното съдържание да бъде отхвърлена изцяло. Алтернативно моли разрешението на детето да пътува до страни от Европейския съюз да бъде за по - кратък срок - 3 години и при ограничен брой пътувания - до два пъти в годината за по 20 дни.

За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” – Вълчи дол в с. з. представител не се явява.

В с. з. ищецът участва лично и с проц. си представител, като поддържа предявените искове. По указания на съда в първото с. з. прави уточнение, че желае местоживеенето на детето да бъде определено на адреса му в с. Ст. Ка, обл. Варна, както и че претендира майката да изплаща месечна издръжка за детето си за бъдещ период, считано от датата на завеждане на исковата молба. В становището си по същество проц. представител на ищеца моли за положително произнасяне по предявените искове.

Ответницата се представлява от назначен особен представител, който оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. В последното по делото с. з. особения представител не се явява, не представя писмено становище или защита.

След преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:

От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0508/27.03.2017 г. се установява, че детето С. С. Р. е родено на 23.03.2017 г. в гр. Варна от родители ищеца С. А. Р. и ответницата Н. Т. Д.

От представения с исковата молба и приет по делото превод на постоянен трудов договор е видно, че ищецът С. Р. е нает като фасаден работник от търговско дружество ERB за неопределен период от време, считано от 16.03.2021 г. с изпитателен срок от 2 месеца срещу брутна работна заплата в размер на 10, 25 евро на час за 35 часа седмично с работно място ул.

Дофин 48, 69800 Сен Прист.

От приетите преводи на фишове за заплати се установява, че през м. март, април и май 2021 г. ищецът е получавал средно месечно възнаграждение от 1 012, 04 евро.

Видно от представената служебна бележка изх. № 45/19.11.2021 г, издадена от Директора на ДГ „З.“ с. Ст. К., филиал с. Ч., общ. Вълчи дол, обл.

Варна е, че детето С. С. Р. е записано в детска градина учебната 20212022 г. и я посещава.

3

От приетият социален доклад, изготвен от ДСП – Вълчи дол се установява, че жилищните условия в дома на ищеца С. Р. са много добри и подходящи за отглеждане на дете на възрастта на С.. Грижите за детето се полагат основно от ищеца, който получава помощ от своята майка, която живее в непосредствена близост. Бащата е осигурил сигурна и стабилна среда за детето си, грижите които полага за него заедно със своите близки са адекватни и задоволяват напълно неговите потребности от храна, облекло, мед. грижи, соц. контакти, игри. Между него и детето има изградена силна емоционална връзка. Доходите на бащата са стабилни, задоволителни и постоянни. Детето посещава детска градина, където се справя много добре и често получава похвали от своите госпожи. Така направеното социално проучване установява, че потребностите на детето са задоволени в добра степен от храна, облекло, сигурна семейна среда, здравно обслужване и образование.

Видно от приетия социален доклад, възложен на ДСП – Добрич е, че ответницата и майка на детето не е била намерена на адреса, регистриран като нейн постоянен и настоящ адрес в гр. Добрич, поради което социално проучване с оглед нейния родителски капацитет не е извършено от социалните служби.

От показанията на свидетелите на ищцовата страна – А. Р. М. /майка на ищеца/ и А. А. М. /негова сестра/ се установява, че малко след раждането на детето С. страните и тяхното дете, заедно с родителите на ищеца, отишли да живеят и работят в РФранция. Там всички живеели заедно в една квартира, като разполагали с добри битови условия. На неустановена дата през 2020 г. ответницата напуснала семейството, като повече не потърсила нито ищеца, нито детето си. Свидетелите заявяват, че от този момент за детето се грижи основно неговия баща с помощта на своите близки. През 2021 г. ищецът се прибрал в България заедно с детето си и продължил да се грижи за него с помощта на своята сестра, тъй като родителите му останали във Франция.

Свидетелите твърдят, че не знаят къде се намира в момента ответницата, че ищецът се справя с грижите за отглеждането и възпитанието на детето, въпреки неговата крехка възраст, като е осигурил много добри социални и битови условия за развитието на детето и получава пълна подкрепа за това от своите близки роднини.

Съдът цени показанията на двете свидетелки в светлината на близката им родствена връзка със страна по делото, което ги прави пряко заинтересовани от неговия изход, но въпреки това ги кредитира с пълно доверие, тъй като съответстват напълно на обективно доказателство по делото, каквото е социалния доклад на ДСП – Вълчи дол.

По делото няма други данни за настоящото местонахождение на 4 ответницата и съдът не разполага с механизъм за неговото установяване.

Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за определяне на издръжка, дължима от майката, са предявени от страна на бащата, който твърди, че поради липсата на контакт с майката двамата не могат да постигнат съгласие по тези въпроси.

Отношенията между родители и деца имат важно значение, както за семейството и всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса в тези отношения с оглед тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички обстоятелства, касаещи тяхното развитие, така че постановения от него съдебен акт да защити в най – голяма степен интересите на детето. Тези отношения, с оглед естеството си, излизат извън рамките на развитие на едно нормално гражданско правоотношение с права и съответни на него задължения, затова и законодателят е предоставил възможност на съда да преценява във всеки конкретен случай, когато тяхното нормално развитие е нарушено, на кого от родителите да предостави отговорността за отглеждането и възпитанието на детето в по – голям обем и упражняването на родителските функции.

В настоящият казус съдът не е изправен пред дилема на кого следва да се предоставят родителските права по отношение на детето на страните, доколкото по делото безспорно се установява, че само единият родител притежава потенциал да възпитава своето дете, да полага адекватни грижи за него и има желание да го прави.

В случая анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателства, налага извода, че родителските права по отглеждането на детето С. следва да бъдат предоставени на бащата. При преценка на родителските качества /която е задължителна при настоящия спор, с оглед интереса на децата/ събраните доказателства сочат, че при бащата се наблюдава житейска зрялост и умения да се справя със ситуациите, като помощ при отглеждането на детето му оказват неговите най – близки роднини – майка, сестра, баща. Видно от изготвения по делото социален доклад, за детето в дома на бащата са осигурени добри социално - битови условия за осигуряване на нормалното физическо и психическо израстване и формирането му като пълноценна личност. Същото има изградена силна 5 емоционална връзка с бащата и неговите роднини, които му помагат активно при неговото отглеждане. В пълна степен са му осигурени здравни грижи, дом, лично пространство, храна, облекло, образование, социални контакти и д р . От друга страна цялостното поведение на майката, предвид събраните гласни и писмени доказателства и факта, че същата не е потърсила детето си през значителен период от време, не се е интересувала от неговото физическо и емоционално състояние и го е оставила на грижите на бащата, говори за житейската й незрялост и невъзможността й да се грижи за своето дете. По никакъв начин майката не е демонстрирала и желание да се грижи за детето си. По делото липсват доказателства относно нейните доходи, няма данни за регистрирани понастоящем трудови договори на ответницата на територията на РБългария, за притежавани от нея недвижими имоти или МПС – та, дори липсват данни за настоящото й местонахождение.