Решение № 20819 от 15.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20819 гр. София, 15.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110172876 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. И. Г. и Р. Г. Н., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:

- за Г. И. Г. (1/2 част): сумата от 1 768,96 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „Люлин“, бл. „206“, вх. Б, ет. 5, ап. 35, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 09.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 161,60 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.11.2024 г., сумата от 40,53 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 09.12.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,23 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 09.11.2024 г.;

- Р. Г. Н. (1/2 част): сумата от 1 768,97 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Люлин“, бл. „206“, вх. Б, ет. 5, ап. 35, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 09.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 161,60 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.11.2024 г., сумата от 40,52 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 09.12.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,23 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 09.11.2024 г.

1

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап. 35, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. „206“, вх. Б, ет.

5, като всеки от ответниците има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.

Ответникът Р. Н. е получил редовно книжата по делото чрез своя работодател на 17.06.2025 г., като в предоставения от ГПК 1-месечен срок не е подал отговор на исковата молба. Такъв не е подаден и до настоящия момент.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Г. И.

Г., чрез адв. К., с която оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, твърди се в отговора, които да доказват наличието на облигационна връзка между ответника и топлопреносното дружество. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от 2 топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Съгласно цитирания по-горе тълкувателен акт, кoгaтo пoлзвaщият бивш cъпpyг, или други лице от съсобствениците, cĸлючи пиcмeн дoгoвop c тoплoпpeнocнoтo пpeдпpиятиe, нaпpимep c oтĸpивaнeтo нa индивидyaлнa пapтидa зa цeлия имoт, тoгaвa тoй cтaвa ĸлиeнт нa тoплиннa eнepгия зa битoви нyжди зa цeлия имoт, пopaди ĸoeтo дължи нa тoплoпpeнocнoтo пpeдпpиятиe цeнaтa нa дocтaвeнaтa тoплиннa eнepгия зa битoви нyжди зa цялoтo жилищe.

От приложената в електрофотографско копие на л. 10 по делото Заповед № Ик1201/22.03.1976 г. е определено обезщетение на Г. П. Н. в блок № 11, ул.

„216“, ж.к. „Люлин“, а именно Апартамент № 35, на 5-ти етаж, вход „Б“.

По делото е приложено удостоверение за идентичност на имоти от 04.04.2012 г., видно от което същото е издадено в уверение на това, че бл. 206 с вх. „А“, „Б“, „В“, „Г“ и „Д“ в ж.к. „Люлин“ е идентичен на блок със строителен номер 11-15, ул. „216“ в ж.к. „Люлин“, гр. София.

С приложено по делото удостоверение за наследници от 14.11.2023 г. е удостоверено, че Г. П. Н. е починал на 26.03.2010 г., като е оставил за свои наследници С. М. Н. – преживяла съпруга (починала на 01.05.2015 г.) и Р. Геогиев Н. – син. Установява се още, че низходящият на наследодателя Р. Н. е негови син, но не от преживялата го съпруга С. Н., а от Недка Стоилова Табакова, с която били разведени.

3

От приложена по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. се установява, че лицето С. М. Н. е оставила за свой наследник низходящият й Г. И. Г..

При проследяване на наследствените правоотношения между интересуващите производството лица се установява следното. Процесният имот, находящ се гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. „206“, вх. Б, ет. 5, ап. 35 е идентичен с имотът, придобит от наследодателя Г. П. Н. през 1976 година по силата на Заповед за обезщетение с недвижим имот – апартамент от 22.03.1976 г.

По делото ищецът не е ангажирал доказателства с кое лице наследодателят Г. Н. е бил в граждански брак към момента на придобиване на процесния имот, доколкото по делото стана ясно, че той е имал такъв, както с лицето Недка Стоилова Набакова, от която има и дете – ответникът Р. Г. Н., както и с лицето С. М. Н., с която няма общо дете.

Със смъртта на наследодателя Н. през 2010 година той е оставил за свой наследник сина си Р. Г. Н. и съпругата си С. М. Н., но понеже по делото не е изяснено дали именно с нея същият се е намирал в режим на съпружеска имуществена общност, сиреч в граждански брак, към датата на придобиване на процесния имотпрез 1976 година, следва, че като доказан собственик на имота по делото се легитимира само лицето Р. Г. Н., на осн. чл. 5 ЗН.

Другият ответник Г. И. Г. би могъл да бъде собственик на имота, макар същият да не е роден син на наследодателя Г. П. Н., но само, в случай, че ищецът беше позитивно доказал, че майката на ответника Г. – С. Н. се е намирал в режим на СИО с наследодателя Н. към датата 22.03.1976 г. Понеже последното обстоятелство е останало неизяснено по делото по причини, стоящи в процесуалното поведение на ищеца, то същото се приема за недоказано.

От качеството на ответника Р. Н. на собственик на процесния имот, следва и качеството му на потребител на дистрибутираната от ищеца услуга. Установи се по делото, че ответникът Н. има най-малко ½ идеална част от имота, ако не и цялата собственост върху него, с оглед дадените по-горе разяснения. Понеже ищецът претендира, че ответникът Р. Н. има ½ част от собствеността върху имота, а оттам и върху задълженията на същия, съдът при съобразяване с диспозитивното начало, установено в чл. 6 ГПК приема, че отговорността на този ответник отговаря на посочената от ищеца квота. Ирелевантно в този смисъл е обстоятелството дали действително той притежава цялата собственост.