Определение № 1455 от 18.06.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1455 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА в присъствието на прокурора Д. Янч. М. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20262120202234 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.64, ал.1 и сл. от НПК. Постъпило е искане от прокурор при Районна прокуратура – град Бургас за взимане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо М. Й. А. ЕГН:**********- обвиняем по досъдебно производство № 3292 ЗМ-444/ 2026г. по описа на Четвърто РУ на МВР гр.Бургас, пор. 1414/ 2026г. по описа на БРП.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Защитникът на обвиняемия - адв. * -БАК, поддържа, че искането на прокуратурата не следва да се уважава с оглед съждения, че целесъобразно е да се наложи мярка за неотклонение „домашен арест“.

Обвиняемият А., както при предоставената му лична защита, така и в своята последна дума заявява, че моли съда да му определи по-лека МНО, а именно „домашен арест“.

Съдът, като разгледа така постъпилото по реда на чл.64, ал.1 НПК искане, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

На 17.06.2026г., в качеството на обвиняем е привлечен М. Й. А. ЕГН:**********, *, за това, че: в периода от 12.06.2026г. до 15.06.2026г., включително, в гр.Бургас, **, бл.**, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел от владението и без съгласието на ****** с ЕГН**********, чужди движими вещи, на обща стойност 481,00 евро (четиристотин осемдесет и едно евро), собственост на „**************“ ЕООД ЕИК: ***************гр.*************, с намерението противозаконно да ги присвои, както следва: на 12.06.2026г. в гр.Бургас, *, от покрива на бл.***, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел от от владението и без съгласието на Н. Д.К. с ЕГН**********, 1 (един) брой винтоверт, марка „Миуоки“, модел „M18FPD3-OX“ на стойност 177,00 евро (сто седемдесет и седем евро) и 1 (един) брой батерия, марка „Миуоки“, модел „М18НВ8“ на стойност 75,00 евро (седемдесет и пет евро) - всички вещи на обща стойност на стойност 252,00 евро (двеста петдесет и две евро), собственост на „*******“ ЕООД ЕИК: ******** гр.*****, с намерението противозаконно да ги присвои;

1 на 15.06.2026г. в гр.Бургас, *, от покрива на бл.87, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел отнел от от владението и без съгласието на Н. Д.К. с ЕГН**********, 1 (един) брой ъглошлайф, марка „Миуоки“, модел „M18FSAG125X-0X“ на стойност 151,00 евро (стопетдесет и едно евро) и 1 (един) брой ъглошлайф, марка „Миуоки“, модел „М18В5“на стойност 78,00 евро (седемдесет и осем евро) - всички вещи на обща стойност на стойност 229,00 евро (двеста двадесет и девет евро), собственост на „*******“ ЕООД ЕИК: ******** гр.*****, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б”, вр. чл.26, ал.1 от НК,

Постановлението за привличане в качеството на обвиняем е предявено на М. А. на 17.06.2026 г. С постановление на БРП,предявено на 17.06.2026 г. на обвиняемия, същият е задържан за срок до 72 ч. с цел довеждането му пред съда за разглеждане на настоящето искане.

В настоящото производство по чл. 64 НПК съдът следва да прецени налице ли са всички предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по чл.63, ал.1 НПК.

Първата предпоставка за вземане на МНО „Задържане под стража“ изисква да е налице привличане на обвиняем за престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Преценката, която дължи съдът е чисто формална, като се ограничава до това да провери дали санкцията, предвидена за престъплението, за което е привлечен обвиняемият, предвижда наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание. В случая обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, наказуемо с „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години. Ето защо е налице първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК за налагане на МНО „Задържане под стража“.

Втората задължителна предпоставка, която е визирана в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и за която съдът в производството по чл. 64 и сл. НПК следи, е наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемият би могъл да е извършил престъплението, в което е обвинен. По своя социалнопревантивен характер на контролно производство по проверка на изпълнението на формалните критерии по чл.63, ал.1 НПК, производството по чл.64 НПК поставя изискване изследването на предполагаемата вероятност за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното престъпление да се ограничи до формиране вероятностни фактически констатации, осигуряващи стриктна дистанция от категорията на разрешимите в производстството по чл.301 НПК материалноправни въпроси.

Съдът констатира основания за формиране на вероятен извод за евентуално участие на привлеченото към наказателна отговорност лице в предявената му с обвинението престъпна дейност на база общия и неконкретизиран преглед на доказателствените източници- обяснения на обвиняем, , показанията на свидетелите Н.К. –л.18, л.20, л.21 от ДП, на Ж.Д.И. – л.22, протокол за доброволно предаване – л.23, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, разписка –л.24-л.30, съдебно-оценъчна експертиза –л.32-л.35 от ДП, Протокол за личен обиск – л.7, справка за съД.ст и др. писмени доказателства.

Разгледани по общ начин, в съответствие с общата насоченост на техните информационни и съдържателни характеристики, очертаните доказателствени източници съдържат обстоятелства, индицирацщи на предполагаема връзка на обвиняемия с авторството на вмененото му от компетентните органи престъпление по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.б,вр.чл.26,ал.1 НК.

На следващо място е преценката на интензитета на проявление на кумулативния критерий относно наличието на реална опасност от укриване и/или извършване на престъпление. Предвид спецификата на материалноправната квалификация на обвинението за неправомерно деяние, извършено в условия на опасен рецидив, следва приложимостта на чл.63, ал.2, т.1, предл.2 НПК, който в настоящия случай активира законовата оборима презумпция за наличие на реална опасност от категорията на визираните. Тази процесуална презумпция не е оборена поради следните допълнителни съображения:

В случая и на основата на предварителните и вероятни изводи съдът оценява тривиалната, типична степен на обществена опасност на посегателството, което обаче не измества негативната стойност на предварителните данни относно предполагаемия начин на осъществяването му, отличаващ се с белези на безцеремонност и дързост,предполагаемо възползване от временната безнадзорност на инкриминираното имущество.

Тези предварителни изводи, почерпени от информационния капацитет на събраните до момента 2 доказателства имат илюстративно предназначение да очертаят оформящата се престъпна психична структура и антиобществена йерархия на приоритети в контекста на изследвания риск от извършване на престъпление. Данните относно предходната съД.ст повишават личната обществена опасност на А. и занижават адаптивните възможности за законосъобразна негова реализация в обществото, в т.ч. очертават интензивен и завишен риск за социалната сигурност при определяне на по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“. Следва да се отбележи, че в една твърде ранна възраст обвиняемият е стартирал престъпната си кариера с умишлено посегателство срещу обществените отношения против нормативно установения ред за контрол над дейностите с наркотични вещества по НОХД 1996/22г. на БРС. Самостоятелно фактът, че понастоящем инкриминираното посегателство е възможно да е извършено след само 4 месеца след ефективно изтърпяване на 11.02.26г. на общото наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, наложено му с Определение №2437/15.10.2025 г. по ЧНД 2825/2025 г. на БРС, за съвкупност от престъпления против собствеността, обосновава извод за евентуално отсъствие на конструктивна промяна в поведението на този обвиняем. На фона на предходните три осъждания за присвоителни престъпления по НОХД 2099/2024г.на БРС, НОХД 2373/2025г. на БРС и НОХД 2679/2025г. на БРС не може да остане без коментар и фактът, че с инкриминираните предполагаеми действия на обвиняемия се наблюдава тенденция за все по-голяма краткосрочност при възобновяване на решението за оказване на груби и разнообразни посегателства срещу собствеността. Изложеното относно данните в справката за съД.ст и кратковременната периодика на водения правомерен начин на живот /само 4 месеца след изтърпяване на предходно ефективно наказание/ отразяват вероятна липса на положено психично и разсъдъчно усилие за осмисляне на причините и факторите, довели до предходните престъпления и изтърпяваните за тях ефективни наказания Изложеното в аспекта на личната обществена опасност на обвиняемия указва за неефективни социални и вътрешно-психични механизми за самоконтрол и самоограничение в полза правата на останалите членове на обществото. Възрастта на обвиняемия (почти 22 години към датата на предполагаемото настоящо престъпление), макар и млада, предвид предходния негов пенитенциарен опит, не позволява да се приеме,че предполагаемата проява е евентуално плод на младежки импулс, типичен за неукрепналия социален мироглед на младостта. Напротив, краткият интервал от време между изтърпяното общо най-тежко наказание с Определение №2437/15.10.2025 г. по НЧД 2825/2025 г.на РС-Бургас и датата на настоящото вероятно престъпление е индикатор за трайно усвояване и динамично проявление на антиобществени черти. Разглежданото поведение е вероятно извършено в момент, когато би следвало да е реализиран поправителния ефект на предходно осъждане. Поради завишения риск такова поправяне да не е настъпило, се повишават и критериите за строгост в избора на социално-превантивна мярка.

В случая не се генерирани конкретни информационни данни относно опасност по отношение на обвиняемия от укриване, предвид направените от него самопризнания, предвид и данните в кориците на ДП за наличие на трайна уседналост по настоящ адрес в гр.Бургас,за изградена семейна връзка и относителна материална обезпеченост. Независимо от това, констатациите по отношение сериозността и интензивността на риска от извършване на престъпление не могат да бъдат изместени, нито компенсирани от липсата на риск от укриване.

Предвид това прегледът на материалите по делото не показва особености от семейния и социалния статус на обвиняемия, нито нарушения в неговото здравословно състояние или обществени задължения, които да се конкурират с изтъкнатите съображения, още по-малко да са способни да доминират над тях.

Така мотивиран, БРС,

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗИМА спрямо М. Й. А. ЕГН:********** , обвиняем по досъдебно производство № 3292 ЗМ-444/ 2026г. по описа на Четвърто РУ на МВР гр.Бургас, пор. 1414/ 2026г. по описа на БРП, МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „Задържане под стража”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 64, ал. 5 НПК подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА обвиняемият: М. Й. А. ЕГН:********** да бъде приведен в Арест към Затвора в гр.

Бургас.

3

УКАЗВА на органите на ДП на основание чл. 63, ал. 7 НПК НЕЗАБАВНО да уведомят за задържането семейството на обвиняемия, освен ако обвиняемият не заяви, че не желае това.

УКАЗВА заверен препис от определението да се връчи на органа на досъдебното производство с оглед незабавното му изпълнение.

УКАЗВА заверен препис да се изпрати на Началника на Ареста към Затвора в гр. Бургас за сведение и изпълнение, като УКАЗВА на същия да следи стриктно за спазването на разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2, свързани с обезпечаване на здравословното състояние на задържаните, като в случай на нужда да предприеме всички необходими действия за запазване здравето и живота на обвиняемия.