Решение № 394 от 31.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря Д. В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110212246 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „***** ЕАД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: г***рещу наказателно постановление № **** от ***г., издадено от началник на отдел „***“ – София, дирекция ****я „****, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 16 194,27 лева за извършено нарушение на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Посочва, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, които са пренесени при издаване на наказателното постановление. Намира, че не става ясно по какъв начин наказващият орган е достигнал до своите фактически и правни изводи предвид наличието на документи на чужд език, към които липсва превод на български език. Допълва, че проверката е извършена в присъствието на водач, който не е български гражданин и не става ясно дали лицето е разбирало действията на инспекторите. Твърди, че липсва пълно и точно описание на превозваната стока, както и че не са посочени дата и място на извършване на нарушението. Поддържа, че не е посочено кои законови разпоредби са били нарушени, както и доказателствата, които потвърждават извършване на 1 вмененото нарушение. Счита, че обжалвания акт е издаден при неустановеност на понятието „стока с висок фискален риск“ и на основание нищожна заповед на министъра на финансите. Заявява, че процесното деяние попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените разноски. При условията на евентуалност, моли за изменение на наказателното постановление с имуществена санкция в минимален размер.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д. с пълномощно по делото. Моли за отмяна на наказателното постановление по подробно изложените в депозираната жалба възражения. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ се представлява от юрк. **. Поддържа, че при съставяне на двата документа не са допуснати съществени процесуални нарушения. Считат, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от жалбоподателя. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На *** г. в 16:33 часа на пункт за фискален контрол ГКПП Кулата била извършена проверка на товарен автомобил марка „*** с прикачено към него ремарке с рег. № ***. На товарния автомобил била натоварена стока с висок фискален риск, а именно „Глюкоза и сироп от глюкоза, несъдържащи фруктоза или съдържащи тегловно в сухо състояние по-малко от 20% фруктоза: Други: Под формата на бял кристален прах, дори агломерирани“, код: *** количество: 23 000 кг., на стойност 20 700,00 евро, чиято левова равностойност възлиза на 40 485,68 лева. Изпращач на стоката било дружеството-жалбоподател „***** ЕАД, а получател – „P***. Стоката била изпратена към адрес на доставка в Република Гърция. Стоката била превозвана от „***. При проверката било установено, че същият превозва описаната стока с висок фискален риск за Република Германия. Стоката не била предварително декларирана преди натоварването от изпращача „***** ЕАД.

На ***г. била извършена документална проверка от инспектори по приходите – свидетелят С. Й. С. и Мариян Д. Г* на място в офис на „***** ЕАД в гр. ***, ***. При проверката било констатирано, че дружеството не е подало данни до НАП относно превоза на посочената стока преди натоварването

, като дружеството не притежавало и не представило уникален номер на превозвача (УНП), издаден от НАП чрез електронната 2 услуга за деклариране на данни за превоза на СВФР.

При така развилата се фактическа обстановка инспекторите по приходите счели, че жалбоподателят е извършил административно нарушение. На ****г. свидетелят С. Й. С. съставил акт за установяването на административно нарушение № ******г. в присъствие на свидетел – ** Туйкова, както и на упълномощено от жалбоподателя лице – ****. На същия ден препис от акта бил връчен на упълномощеното от жалбоподателя лице, който не депозирал възражение срещу съставения акт.

На ***г.**** – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ издал наказателно постановление № **** от ***г., с което на основание чл.

278б, ал. 3 от ДОПК на жалбоподателя било наложена имуществена санкция в размер на 16 194,27 лева за нарушение на ч чл. 127и, ал. 2 от ДОПК.

На ***г. бил връчен препис от наказателното постановление на жалбоподателя. На ****г. жалбоподателят депозирал жалба срещу издаденото наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: показанията на свидетеля С. Й. С., протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск при вътреобщностна доставка/при напускане на страната, декларация от водач на транспортно средство/лице, придружаващо стока, ЧМР товарителница, фактура, протокол за извършена проверка в обект, писмено обяснение, пълномощно, заповед № ЗЦУ384/27.02.2024г., заповед № ****г., заповед № ЗМФ-****г., списък на стоки с висок фискален риск.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С. Й. С., доколкото същите са добросъвестно депозирани, достоверни и подкрепени от приобщения писмен доказателствен материал. От показанията съдът получи информация как е установено процесното нарушение и научи обстоятелства около извършената проверка и констатациите на приходните органи.

Съдът се доверява на останалите писмени доказателства, които са изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на осъществената от проверка, както и условията, при които са съставени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е връчен на *****г., докато жалбата е подадена на 16.08.2024г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

3

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи.

Това става ясно от т. 1.8 от представената заповед № ***г., в която е посочено, че началниците на отдели „*****“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ са компетентни да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания на основание чл.

278б от ДОПК. Съгласно т. 2.1. от същата заповед, органите по приходите могат да съставят актове за установяване на административни нарушения, които са регламентирани в ДОПК.

В хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.

Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения в процедурата по съставяне и издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Двата документа съдържат всички законоустановени реквизити регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Наказващият орган е описал достатъчно подробно нарушението и обстоятелствата около неговото извършване. Вмененото нарушение е описано точно, прецизно и разбираемо, като същото съдържа всички обективни признаци на посочената като нарушена правна норма от съответния нормативен акт. Правилно са посочени законовите разпоредби, които жалбоподателят е нарушил, тъй като от съпоставката на словесното и цифровото описание на нарушението следва, че в случая има пълно припокриване помежду им.

В двата акта ясно е описан видът на превозваната стока, която е индивидуализирана по вид и количество. Посочено е че стоката попада в списъка на стоки с висок фискален риск, като е отбелязан нейният код съобразно комбинираната номенклатура. При описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му актосъставителят и наказващият орган са използвали думи и изрази на английски език, но това не е довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, доколкото се касае за описание на вида на стоката и нейния получател, което се установява по недвусмислен и ясен начин от съдържанието на двата акта.

Липсва законоустановено задължение за актотсъставотеля и наказващия 4 орган да приложат превод на български език, в случай че доказателствата са изготвени на чужд език. Предвид естеството на допуснатото нарушение и извършването на международен превоз на стоки от Република България към Република Гурция се предполага, че документите, касаещи обстоятелства около самия превоз и натоварената стока (фактури и ЧМР товарителница) са на чужд език. Това не възпрепятства наказващият орган да направи своите фактически и правни изводи на базата на документи на чужд език, тъй като за него съществува възможност да ги преведе и по този начин да формира своите констатации.

Неотносимо е обстоятелството дали първоначалната проверка при преминаване през ГКПП Кулата е извършена в присъствието на водач, който не е български гражданин. Водачът е попълнил декларация от водач на транспортно средство/лице, придружаващо стока, която е написана на български и английски език. Видно от нейното съдържание, водачът е разбирал нейното съдържание и е попълнил данни, които кореспондират с останалите писмени доказтелства. Освен това, впоследствие е извършена документална проверка от инспектори по приходите на място в офис на „***** ЕАД в гр. Разград, Северна индустриална зона и в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което е предоставило исканата информация и писмени документи. В тази връзка, нарушението е установено въз основа на извършената проверка на ***г., а не на ******г. и при проверката са спазени всички законоустановени изисквания за нейната законосъобразност.

Не се констатира соченото от жалбоподателя съществено процесуално нарушение поради непосочване на дата и място на извършване на нарушението. В двата акта изрично е посочено, че нарушението е извършено на ***г. Ясно е посочено, че на ***гг. е била извършена проверка на ГКПП Кулата при излизане на товарната композиция от територията на Република България към Република Гърция, а на ***г. е извършена проверка на адреса на дружеството-изпращач. Посочена е дата на извършване на нарушението – ***г., на която дата товарната композиция е била натоварена, тъй като нарушението е извършено в момента преди започване на натоварване на стоката на транспортното средство, до който момент данъчно задълженото лице е следвало да декларира превоза на стоката пред НАП. В двата акта действително не е посочено на коя дата е натоварена стоката, но съдът намира, че датата на извършване на нарушението се установява от съдържащите се в административнонаказателната преписка доказателства.