Решение № 260142 от 07.03.2022, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………07.08.2022г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря М.Дончева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14803 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Г.Д.Т., ЕГН ********** *** иск за приемане на установено в отношенията между ищецът Г.Д.Т., ЕГН **********, от една страна и ответника ОБЩИНА ВАРНА , че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА общо 1273,98 лв. по Акт по чл. 106-107 ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на 02.10.2015г. от Община Варна, следните суми: Главница в размер на 37,58 лв. с/със Законна лихва за периода 28.09.2020 г. - 10.11.2020 г., Главница в размер на 484,78 лв. с/със

Законна ли за периода 28.09.2020 г. - 10.11.2020 г.,

751,62лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви), предвид приетото за установено с влязло в сила на 21.10.2019 г. решение №

4423/21.10.2019г. по гр.д. №963 по описа за

2019г. на ВРС, постановено след влизане в сила на 16.02.2016 г. на същото несъдебно изпълнително основание - Акт по чл. 106-107 ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на 02.10.2015г. от Община Варна, че ищеца не дължи на ответника сума по същият Акт по чл. 106-107 ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на

02.10.2015г. от Община Варна.

Ищецът твърди, че на 31.10.2020г. е получил ПДИ,с което ЧСИ Дарина Славова-Сербезова, рег.№893, район на действие ВОС, го уведомява, че въз основа на Акт по чл.106/107 от ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на 02.10.2015г. от Община Варна, е образувано изпълнителното дело N9:202089304001009 срещу него за заплащане на долуописаните суми в полза на взискателя/те/: ТД НАП ВАРНА и ОБЩИНА ВАРНА с ЕИК *********. Уведомен е че Задължението към 10.11.2020 г. възлиза на 1 619,36 лв., от които Главница в размер на 37,58 лв. с/със Законна лихва за периода 28.09.2020 г. - 10.11.2020 г..

Главница в размер на 484,78 лв. с/със Законна ли за периода 28.09.2020 г. - 10.11.2020 г.,

751,62лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви) 339.14 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Ищецът твърди, че за вземане по същото несъдебно пряко изпълнително основание, Акт по чл.106/107 от ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на

02.10.2015г. от Община Варна, по искане на настоящият ответник е било образувано предходно изпълнително дело №20188930400703 на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, per. № 893, Район на действие ОС Варна, срещу настоящия ищец за заплащане на долуописаните суми в полза на взискателя/те/: ТД НАП ВАРНА и ОБЩИНА ВАРНА с ЕИК ********* по което Задължението към 30.01.2019 г. е възлизало на 2 192,50 лв.

В молбата се излага, че за Оспорване на вземането по Акт по чл.106/107 от ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на 02.10.2015г. от Община Варна длъжникът, е предявил ОУИ с който по дело №20188930400703 е оспорил чрез иск изпълнението, образувано е гр.д. №963 по описа за 2019 г. на ВРС по което е постановено решение № 4423/21.10.2019 г., влязло в сила 21.10.2019 г., с което е прието за установено межди настоящите страни, че на основание чл.439 ал.1 от ГПК, в отношенията между ищецът Г.Д.Т., ЕГН ********** /адв.П. Т./, от една страна и ответника Община Варна, Варна, "Осми приморски полк" № 43, Булстат *********, представлявана от Кмета, от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА предвид погасяване на вземането ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след влизане в сила на несъдебно изпълнително основание - Акт по чл.106 -107 ДОПК 1ЧоМД-АУ-2258 от 02.10.2015г., следните суми, а именно: СУМАТА в размер на 272,16лв., представляваща главница, СУМАТА в размер на 650,20лв., представляваща главница, както и СУМАТА в размер на 838.95лв., представляваща неолихвяеми вземания/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, претендирани по изп.дело № 703 по описа за 2018г. на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, per. № 893, с р-н на действие Варненски окръжен съд.

Ищецът сочи, че силата на присъдено нещо на диспозитива по ОУИ разпростира действието си и за непредявената част, защото непредявената част няма как да съществува, ако по- малката (предявената) част от правото е отречено със сила на пресъдено нещо. Този, който няма частта от правото, не може да претендира, че има разликата над отречената част от несъществуващото право.

Ищецът излага, че правен интерес от предявяване на иска произтича от факта, че не е прекратил образувано пред него изпълнително производство при установяване несъществуване на спорното вземане. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска и молби да бъде отхвърлен като неоснователен.

Прави възражение за нищожност на Решение 4423 от

21-Ю.2019г. на Варненски районен съд по гр.д.№ 963/2019г, предвид засегнатия обществен интерес и интереса на държавата като цяло, гражданският съд, произнасяйки се с неприсъствено решение, е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт.

Ответникът прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

Видно от АУЗД №

МД-АУ-2258/02.10.2015 г. на Г.Д.Т. е установен размер на задължения за данъци и такси по видове и периоди и лихви за просрочие начислени към тях към 02.10.2015г. в размер на 5108,68 лв.

Видно от покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20208930401009 на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, рег.№893, Район на действие ВОС на 31.10.2020г. е връчена на Г.Т. .

Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо от доказване на обстоятелствата, че по Акт по чл.106-107 ДОПК №МД-АУ-2258 издаден на 02.10.2015 г. от Община Варна, за ответника е възникнало вземане към ищеца за сумата общо 1273,98 лв. и за част от сума е образувано изпълнително дело 703/2018 г. на ЧСИ рег. № 893 Дарина Сербезова-Славова със съответните главница и лихви. За оспорване на вземането по Акт по чл.106/107 от ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на 02.10.2015г. от Община Варна длъжникът, настоящия ищец, е предявил ОУИ, с който по изпълнително дело №:20188930400703 на ЧСИ рег.№ 893 Дарина Сербезова-Славова е оспорил чрез иск изпълнението, образувано е гр.д. №963 по описа за 2019 г. на ВРС, по което е постановено Решение № 4423/21.10.2019 г., влязло в сила 21.10.2019 г. ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА предвид погасяване на вземането ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след влизане в сила на несъдебно изпълнително основание - Акт по чл.106 -107 ДОПК №МД-АУ-2258 от 02.10.2015г. за сумите, претендирани по изпълнително дело № 703/2018 г. по описа на ЧСИ рег. № 893 Дарина Сербезова-Славова е прекратено на основание посоченото съдебно решение, след което по същия акт по чл.106-107 ДОПК е образувано ново изпълнително дело № 202089304001009 за заплащане на съответните главници.

От заключението на ССЕ прието от съда се установява, че по данни от Акта за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК № МД - АУ-2258/ 02.10.2015г. експертизата заключава, че на Г.Д.Т. ЕГН ********** са начислените задължения, които са описва в таблица 1. Адресът по партидния номер **** е гр. В. р-н О., ул.*** - сграда. Адресът по партидния номер *** е гр. В. р-н О., ул.*** №16 -земя и сграда. Точният размер на всяка едно от вземанията по процесния АУЗД от 02.10.2015г. е: Данък върху недвижимите имоти в общ размер 1 391,04 лв. Дължима лихва върху ДНИ 340,73 лв. Общо вземане Данък недвижим, имот и лихва 1 731,77 лв. Такси за битови отпадъци в общ размер2 712,51 лв. Дължима лихва върху ТБО 664.40 лв. Общо вземане Такси битови отпадъци и лихва 3 376,91 лв.

Всичко ДНИ, ТБО и лихви 5 108,68 лв.

Основанието на всяка едно от вземанията по Акт № МД - АУ-2258/ 02.10.2015г. са описани по вид на данъка в изготвена таблица, като са обобщени и извършените плащания. Общ размер на плащанията по главницата са 3585,77 лв., а за лихва 1052,81 лв. В табличен вид са посочени извършените плащания от ищеца и покритите задължения с тях по АУЗД№ МД-АУ-2258-1/02.10.2015г. към 10.09.2018г. и 01.02.2022г Главницата по ИД 703/2018 за ДНИ е в общ размер на 272,16 лв., от които: ДНИ за 201 Ог. за имот 006 е 112,76 лв. и ДНИ за 2014г. за имот 005 е 159,40 лв. Главницата по ИД за ТБО е в общ размер на 650,20 лв., от които: ТБО за 2010г. за имот 006 е 259,02 лв., ТБО за 2014г. за имот 005 е 331,06 лв. и ТБО за 2014г. за имот 006 е 60,12 лв. Неолихвяемата сума представляваща законна лихва е в общ размер на 838,95 лв. Към датата на изготвяне на ССЕ 01.02.20222г.: Главницата за ДНИ за 20Юг. за имот 006 е в общ размер на 37,58 лв.Главницата за ТБО е в общ размер на 480,19 лв., от които: ТБО за 2010г. за имот 006 е 129,61 лв., ТБО за 2014г. за имот 005 е 290,46 лв. и ТБО за 2014г. за имот 006 е 60,12 лв.

Неолихвяемата сума представляваща законна лихва е в общ размер на 822,72 лв. По предоставената справка от Дирекция „МДТ" се констатира, че има отразено само едно счетоводно записване след 21.10.2019г. за погасяване на задължения по АУЗД №

МД -

АУ-2258/ 02.10.2015г. на 12.10.2021г. в размер на 4,59 лв. Същото е отразено за погасяване на главница. Всички останали плащания в периода от 21.10.2019г. до 01.02.2022г. са покрили задължения извън тези по Акта.Плащанията след 21.10.2019г. до 01.02.2022г. са описани в таблица 6.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С определение №1773/21.05.2021г. на ВОС по ч.гр.д.№1045/2021г. е прието, че компетентен да разгледа предявения иск е ВРС, като същият е допустим.

Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство поради приемането за установено с Решение по гр.д. № 963/2019г. на ВРС, че Г.Д.Т. *** предвид погасяване на вземането чрез плащане след влизане в сила на несъдебно изпълнително основание- Акт по чл.106 – 107 ДОПК №МД-АУ-2258 от 02.10.2015г., следните суми, а именно: СУМАТА в размер на 272,16лв., представляваща главница, СУМАТА в размер на 650,20лв., представляваща главница, както и СУМАТА в размер на 838.95лв., представляваща неолихвяеми вземания/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, претендирани по изп.дело №20188930400703 по описа за 2018г. на ЧСИ ДАНИЕЛА СЕРБЕЗОВА-СЛАВОВА, рег.№ 893, с р-н на действие Варненски окръжен съд.

Процесните публични вземания – предмет на предявения иск са установени с влязъл в сила Акт по чл.106-107 ДОПК

№МД-АУ-2258 издаден на 02.10.2015 г. от Община Варна.

За ищеца е налице правен интерес от завеждането на иска предвид образувано изп.дело №20208930401009 по описа за 2020г. на ЧСИ ДАНИЕЛА СЕРБЕЗОВА-СЛАВОВА, рег.№ 893, с р-н на действие Варненски окръжен съд.

Предпоставките на иска по чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.12.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение

№ 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането е постановено

Решение 4423 от 21.10.2019г. на Варненски районен съд по гр.д.№ 963/2019г

Направеното от ответника възражение за нищожност на Решение 4423 от 21.10.2019г. на

Варненски районен съд по гр.д.№ 963/2019г, съдът намира за неоснователно.

Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно. По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение № 668 по гр. д. № 1790 по описа на първо гражданско отделение за 2009 г., съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, като липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, и не води до нищожност на съдебното решение. В този смисъл е и решение № 248 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 572/2011 г. на ВКС, ІV-то г. о.