Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 18.05.2023, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1202/2022
Вид
Решение № 122
Подписан
18.05.2023
В сила
08.11.2024
Състав
Никола Дойчинов Дойчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. ********, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130101202 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от СК и се образува се по искова молба на М. С. М. срещу Х. Х. И., с която се иска определяне на режим на лични отношения между ищеца и детето със съдържание, индивидуализирано в петитума на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че страните се запознават през 2019 г. и още в началото решават да заживеят заедно в къщата на майката на ищеца, като от съвместното им съжителство се ражда детето С. М.ов М. на 16.05.2022 г. Заявява се, че в началото отношенията между страните протичат нормално и пълноценно, като проблемите им датират от около четвъртия месец на бременността, когато бъдещите родители решават да си наемат жилище. Описват основно конфликти, свързани с намесата на родителите на ответницата в живота на младото семейство, както и влошаване на отношенията между родителите на страните. Подробно изложение на събитията се посочват в исковата молба. Прави се предложение за споразумение по делото и съвместно упражняване на родителските права.

Ответницата Х. Х. И. подава писмен отговор и насрещен иск, обективиран в него. Заявява се, че отношенията между страните в началото са нормално, докато в отношенията им не се намесва бащата на ищеца С.И..

Отношенията ескалират след спор относно имената на детето и че не се 1 записва на името на бащата на ищеца. Твърди се, че Х. И. се подлага на постоянна психологична и вербална агресия от ответника; че последният й забранява да излиза навън; да се вижда с приятели; че я обижда и унизява.

Навеждат се твърдения, че М. М. от раждането на детето до днес нито помага в отглеждането на детето, нито се интересува от него. Излага съмнения относно адекватните реакции и поведение на бащата при оставане насаме с детето. Посочва се, че именно майка му полага изцяло всички грижи за него, като домът в който живее е добре обзаведен и уютен. Заявява, че бащата реализира постоянни месечни доходи около 1500.00 лева, като автомонтьор.

Оспорва се предложения режим на лични отношения, като се счита за прекомерно разширен с оглед възрастта и нуждите на детето, тъй като се храни на три часа с кърма. Излагат се подробни доводи в писмения отговор, съответно в насрещния иск. Моли се за присъждане на родителските права върху детето на неговата майка; да се определи местоживеенето при нея; да се осъди бащата да заплаща издръжка в размер на 500.00 лева месечно; предлага се по-тесен режим на лични контакти между бащата и детето, посочен в петитума на иска.

М. С. М., чрез своя процесуален представител, депозира отговор на предявения от Х. Х. И. насрещен иск, като оспорва всички твърдения, освен, че фактическата им раздяла датира от 02.10.2022 г. Заявява се, че детето към момента не се кърми, а се храни с адаптирано мляко. Посочва се, че след раздялата на родителите контактите на бащата с детето са ограничени.

Заявява се, че майката е с родителски дефицити, което следва от цялостното й поведение и желание за отчуждаване на детето от баща му, както и че разширения семеен кръг на майката също желае разрушаване на връзката баща-дете, което от своя страна, е против интересите на детето. Не се оспорва искането на майката детето да е с местоживеене при нея, но се иска съвместно упражняване на родителските права и вземане на общи решения за бъдещето на детето. Оспорва се изцяло предложеният от майката режим на лични отношения. По отношение на издръжката, бащата признава иска до размера от 200.00 лева, като се твърди, че детето няма нужни извън обичайните.

Плюс отговор на насрещна искова молба.

В о.с.з. страните се явяват лично се явява лично и се представляват от 2 своите процесуални представители, които поддържат предявените искове.

Страните изразяват съгласие в о.с.з. родителските права върху детето да се упражняват от неговата майка. Спорът се концентрира върху обема на режима на лични отношения и размера на издръжката.

Фактически констатации на съда:

По делото се събират множество писмени доказателства, както и гласни такива, чрез разпит на свидетели, включително съдебно-психологична експертиза, които настоящият съдебен състав, като преценява по отделно и в съвкупност, счита, че има възможност да формира своите фактически и правни изводи по отношение на настоящия спор. Тъй като предмет на процеса са различни по вид юридически факти, настоящият съдебен състав ще направи опит за тяхната систематизация по групи и извършване на съответен анализ.

Фамилна история на семейството, отношения между родителите:

От изготвения социален доклад от представители на ДСП-********, ценен наред акта за раждане и извършените справки в НБД „Население“ за всяка от страните, се установява, че страните Х. И. и М. М. заживяват на семейни начала от началото на 2021 г. в жилище под наем, като от общото им съжителство се ражда на 16.05.2022 г. детето С. М.ов М.. От 02.10.2022 г. родителите са във фактическа раздяла. Детето към момента на приключване на съдебното дирене пред първа инстанция на 20.04.2023 г. е на почти една година. По делото се установява, че отношенията между страните са обтегнати, както и между техните родители. По отношение на Х. И. се постановяват мерки за защита от 01.03.2023 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДн, като М. М. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Х. И..

Свидетелят К.М., която е майка на Х. И., посочва, че когато детето е на един месец получава тежък рефлукс, като и към момента приема медикаменти за това заболяване. Отделно от това, детето, по думите на свидетеля М., има себореен дерматит. Съдът кредитира показанията на св. М. в тази част, като счита, че отговарят на истината, независимо от възможната заинтересованост от изхода на спора. Съдът забелязва известно разминаване с показанията на св. И.С. – майка на бащата М. М., която посочва, че рефлуксът към момента е отминал, но съдът дава вяра на гласните доказателства от 3 разпита на св. М., тъй като детето се отглежда от Х. И., поради което е логично свидетелят да има преки впечатления относно здравословното състояние на внучето си. Видно от представения по делото амбулаторен лист от 18.10.2022 г. на детето се поставя диагноза алергичен и алиментален гастроентерит и колит, за което се предписват лекарства от лекуващия лекар.

Видно от приетата по делото епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна, детето постъпва в лечебното заведение на 17.06.2022 г. до 23.06.2022 г. и се диагностицира с „остър бронхиолит“. Детето се изписва с подобрени клинични и параклинични показатели.

Възпитателски качества на родителите, грижи и отношение към детето:

Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане на навиците на децата. Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите.

Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на детето.

От извършеното социално проучване се установява, че и двамата родители са силно привързани към детето си. И двамата заявяват пред социалните работници към ДСП-********, че ще направят всичко необходимо за правилното израстване, развитие и възпитание на детето им.

Социалните служби са на мнение, че и двамата родители притежават нужния родителски капацитет за отглеждането на С. М.. Съдът споделя това заключение, тъй като се потвърждава от разпита на свидетелите по делото, както и от личните впечатления на съда при изслушването на страните в о.с.з.

Изводът на съда относно привързаността на бащата към детето се основава и на заключението на вещото лице по допусната съдебно-психологична експертиза, която съдът коментира по-долу в настоящия акт.

Х. И., при отглеждането и възпитанието на детето, разчита на помощта на своята майка– свидетелят К.М. М., както и на баба й по майчина линия, която живее над апартамента на Х. - „Не се чувства самотна. Аз й помагам за отглеждането, майка ми (баба на Х. И., бел.от съда) също. Тя винаги се качва на обяд при баба си малко да си разходи и детето… Докато тя върши 4 нещо, ние наблюдаване детето“, заявява св. К.М. в о.с.з..

М. М. разчита на помощта на майка си – свидетелят И.С., когато детето е при него в изпълнение на определените от съда привременни мерки относно режима на лични отношения с детето.

Свидетелят И.С. посочва, че бащата се стреми винаги да е точен при изпълнение на режима на лични отношения, като го взема в определеното време, води го в жилището, в което живее под наем и после го връща в дома на майката. През цялото време гледа той да го обгрижва, защото му липсва детето – „Гушка го, занимава го, храни го. „Детето понякога го търси с поглед, когато излезе от стаята.“. Свидетелката посочва, че бащата дава всичко от себе си – любов, загриженост, внимание. Говори му, занимава го с различни игри. Сменя памперс, храни го. Когато на детето му се спи, М. го приспива и го връща на майката, след като се наспи. По отношение на храненето на детето в хода на изпълнение на режима на лични отношения, се следват насоките на майката. Свидетелят С. често присъства на всяка среща на бащата с детето. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй като е нормално да има преки впечатления относно начина на протичане на срещите между детето и баща му. Съдът приема, че гласните доказателства отговарят на действителността, тъй като в същия смисъл и насока е заключението на вещото лице по допусната съдебно-психологична експертиза.

Вещото лице извършва наблюдение на срещата на М. М. с детето му чрез видеоконферентна връзка, като констатациите му се отразяват в изготвената експертиза. Заключението на вещото лице по допусната съдебнопсихологична експертиза дава отговор, че в отношенията между бащата и детето С. е изградена емоционална привързаност – детето е радостно щастливо, усмихва се по време на срещата с баща му, търси и инициира контакт с него. От своя страна, бащата откликва на желанията и потребностите на детето – храни го, грижи се за хигиената му, играе с него, разпознава какво желае детето. Налице е желание и способност на бащата да задоволява физическите и емоционални потребности на детето. Вещото лице е на мнение, че изградената до момента на изследването емоционална връзка между бащата и детето и способността на бащата да разпознава и откликва на различните емоционална преживявания на детето С., е предпоставка за изграждане на чувство за сигурност, принадлежност и увереност. Психологът 5 отбелязва, че изградената до тази възраст емоционална връзка продължава да се стабилизира до три годишна възраст на детето, като в интерес на детето е и двамата родители да присъстват в живота му с типичните си роли на баща и майка.

Морален лик на родителите:

Моралните качества на родителите са важна предпоставка за възпитанието и за създаване в детето С. М. на нравствени добродетели.

Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на родителя и лош пример за детето.

По делото вече се установява от служебно изисканите от съда свидетелства за съдимост, че майката Х. Х. И. не е осъждана до момента, а М.

С. М. – е с наложено административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а от НК за причиняване на средна телесна повреда, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – нарушаване на правилата на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Няма данни родителите да приемат наркотични вещества или техни аналози или да злоупотребяват с алкохол. По време на откритите съдебни заседания, не констатира поведение на страните, с което да показват неуважение към съдебния състав и другите участници в процеса. Не прекъсват и не повишават тон. Всичко това, обуславя извода на съда за добър морален лик на родителите М. С. М. и Х. Х. И..