Решение № 246 от 16.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110211808 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от Г. Е. Т., ЕГН: **********, чрез адв. Г. Б. от АК – гр. Перник, срещу електронен фиш серия К № 436 2552 на СДВР, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

Недоволна от издадения електронен фиш е останала жалб. Т., която обжалва същия, като твърди, че е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати нарушения и че не са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-531/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че в ЕФ не е посочено точното място на нарушението, поради което не може да се прецени дали е в или извън населено място, поради което не може да се провери и правилността на приложената санкционна норма, а също и дали попада в обхвата на действие на посочения пътен знак. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от адв. Б., в която се иска даване на ход на делото в негово отсъствие, поддържа жалбата и изразява становище по същество на спора, иска присъждане на разноски с представен списък.

Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща 1 представител. В постъпили писмени бележки се оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана. Изразено е съгласие за даване ход на делото в отсъствие на процесуален представител на директора на СДВР.

Моли за решение, с което да се потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен. Счита, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за намаление на исканото адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай, че надвишава нормативно определения минимум.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2021 г. в 09:41 часа, в гр. София, автоматизирано техническо средство СORDON M2 с № MD1192 заснело товарен автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № СВ **** АА, движещ се по ул. “Даскал Ст. Попандреев“ при спирка Гробищен парк „Бояна“, с посока на движение от ул.“Кумата“ към Околовръстен път, със скорост на движение от 72 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 до 50 км/ч, съответно било налице превишение на скоростта от 22 км/ч. Процесният лек автомобил бил собственост на „/наименование на фирма/“ ЕООД, чийто представляващ и управител е жалб. Т., което се установява от справката за регистрацията и собствеността на МПС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К № 4362552 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; протокол за проверка № 60-С-ИСИС от 21.02.2020 г. на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 04.01.2021 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.; заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш; ежедневна форма на отчет; справка – разпечатка от АИС-АНД.

По доказателствата:

При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е оборена.

По делото е представен снимков материал, от който се установява точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от 2 установеното ограничение, точните координати, на които е извършено нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното нарушение е заснето с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип СORDON M2 с № MD1192. Системата е преминала преглед за техническа изправност, съгласно протокол за проверка от 21.02.2020 г., както и същата е от одобрен тип средство за измерване, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.

Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.

15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото, посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно измерената скорост на движение; номера на системата за наблюдение, както и това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на движение е именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в съответния участък е именно до 50 км/ч., който факт се установява от този снимков материал, от който е видно, че в процесния участък е монтиран пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч.

По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал декларация за лицето, извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.

189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР (всъщност е била подадена такава декларация, но впоследствие е била оттеглена от жалбоподателя, което изрично е потвърдено от неговия процесуален представител и в съдебното производство).

Всички събрани по делото писмени и гласни докозателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност дават възмжност на съда да установи по безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез 3 административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и начините за доброволното й заплащане.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата, със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания. В него са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото.

Изрично е и посочено, че електронният фиш се издава на Г. Е. Т., ЕГН:

**********, в качеството на законен представител на фирмата-собственик на заснетото МПС. Описано е самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, като са указани срока, сметката и начина за доброволно плащане.

От горното следва извода, че посочването на конкретното лице, издало електронния фиш; датата на съставянето му и дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд не са сред задължителните реквизити на електронния фиш и съответно непосочването им не води до нарушаване правата на жалбоподателя, респ. до незаконосъобразност на електронния фиш. Липсата на подпис, печат или физическо лице – издател на електронния фиш, не води до отпадане качеството му на документ (по аргумент от § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП и § 1 от ДР на ЗАНН), нито пък води до извод за допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както самото нарушение - извършено "нарушение за скорост", посочена е разрешената скорост на движение в процесния участък - 50 км/ч, като изрично е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак В-26; установената скорост на движение 74 км/ч и превишаването на разрешената скорост с 24 км/ч. По отношение на разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и в електронния фиш, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол от проверка се установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/4 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Тази допустима грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков материал измерената скорост е 77 км/ч, докато в обжалвания електронен фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) скорост от 74 км/ч, която се явява по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 77 км/ч. Следва да се отбележи, че мястото на нарушението е посочено не само чрез джи пи ес координати, а е описано и по лесно разбираем начин – конкретна улица и конкретна спирка на МГТ.

Изрично е посочено, че е извършено в населено място – гр. София.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, както от обективна, така и от субективна страна, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава максимално допустимата скорост, въведена за конкретния участък с пътен знак B26, която от доказателствата по делото се установява, че е 50 км/час. Движейки се на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от поне 72 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) обективно е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 т ЗДвП, като превишението на разрешената скорост е с 22 км/ч. Ето защо съдът прие, че АНО правилно е квалифицирал нарушението и не е налице несъответствие между фактическото описание и правната му квалификация.