Решение № 362 от 22.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Варна, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Светла В. Пенева

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500193 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Ц. С. Л. и Я. Д. Л. чрез адвокат Г. А. срещу решение № 260425 от 07.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 2001 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, с което са отхвърлени предявените от въззивниците искове за приемане за установено в отношенията между страните по делото, че Община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на град Варна, одобрени със заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес ***, с площ от 749 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 3089, съседи: имоти с идентификатори №№ ***, на основание член 124, алинея 1 от ГПК; както и са осъдени въззивниците да заплатят на Община Варна сумата от 300 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и 1 незаконосъобразност на решението, като се моли същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени. Сочи се, че общината не е конкретизирала в съставения АЧОС на какво точно основание е придобила имота, както и не са посочени правопораждащите собствеността факти. Липсват доказателства за проведена процедура по член 19 от ЗСПЗЗ, нито са установени данни за проведена реституционна такава. Доколкото общената не е придобила имота, то не е приложим и мораториумът по член 86 от ЗС и имотът може да бъде придобит по давност. Съдът не е съобразил заключението на вещото лице, както и обстоятелството, че имотът не е земезелска земя.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищците Ц. С. Л. и Я. Д. Л. са придобили собствеността върху процесния имот чрез осъществявано непрекъснато и необезпокоявано давностно владение за периода от 1985 г. до депозиране на иска - имотът бил ограден с телена ограда и в него отглеждали земеделски култури, засадени били овощни дръвчета, зеленчуци и декоративни растения.

Първоначално го обработвала майката на ищцата – Е. С. -, а след това – двамата ищци. Заявяват, че в имота има и дървена постройка на един етаж със застроена площ около 20 кв.м, изградена от Е. С.. Сочат, че ползват имота за отдих и за целия период на владението им никой не е предявявал претенции за него. С оглед снабдяването им с констативен нотариален акт /КНА/ по реда на член 587, алинея 2 от ГПК депозирали за заверка пред Община Варна молба-декларация и декларация по член 14 от ЗМДТ. Била извършена заверка от дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и било издадено удостоверение за заплащане на дължимите данъци за имота, след което ищците подали заявление в СГКК-Варна за издаване на скица. От издадената скица разбрали, че Община Варна е вписана като собственик на имота съгласно акт за общинска собственост /АОС/, вписан в Службата по вписванията - Варна под № 10, том 82, рег.№ 30337, дело № 18283 от 27.11.2020 г., тоест десет дни, след като им било издадено удостоверение, че са платили местните си данъци за имота. Оспорват общината да е собственик 2 на процесния недвижим имот. Поддържат, че АОС няма правопораждащо действие, а в него не е посочено конкретното правно основание, въз основа на което ответникът е придобил правото на собственост. Сочат, че издаденото от общината удостоверение за заплатени местни данъци е индиция, че ищците са владели имота. Заявяват, че ответникът никога не го е владял, а в разписните листи като собственик е вписано друго лице. Твърдят, че на майката на ищцата през 1985 г. е издадено удостоверение от Горско стопанство – Варна, съгласно което й е предоставено право на ползване.

Същата е заплащала местните данъци за имота, а през 2005 г. й е издадено удостоверение от общинската администрация, че имотът не е земеделска земя. Обосновават правния си интерес от иска с факта, че ответникът е вписан в кадастралните регистри като собственик на имота, както и с издадения АОС.

В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че липсва правен интерес от иска, намирайки, че при конкуриращи права на собственост за ищеца е налице интерес от предявяване на положителен, но не и от отрицателен установителен иск за собственост, а като допълнителен довод за недопустимостта на иска изтъква невъзможността ищците да придобият правото на собственост върху процесния имот преди индивидуализацията му посредством приемането на план за новообразуваните имоти /ПНИ/. Сочи, че едва след влизането в сила на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се обособяват самостоятелни обекти, които са годни обекти на вещни права и е възможно да се извърши преценка дали имотът подлежи на възстановяване или по отношение на него намира приложение член 19 или член 25 от ЗСПЗЗ.

Излага, че Община Варна е придобила правото на собственост върху имота по силата на закона, поради което като основание за съставянето на АОС е вписан член 2, алинея 1, точка 7 от ЗОС. Позовава се на разпоредбата на член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридическите лица, са общинска собственост. Сочи, че процесният имот попада в приложното поле на цитираната норма, което обхваща онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, тоест земи, попадащи в обхвата на член 10 от ЗСПЗЗ, но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, 3 които не са изкупени от ползватели по реда и условията на § 4 и следващи от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Поради изложеното счита, че процесният недвижим имот е станал общинска собственост след влизане в сила на ПНИ и по отношение на него е приложим въведеният с § 1 от ЗД на ЗС /в последната му редакция с „Държавен вестник“ брой 7 от 2018 г./ мораториум, съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече. Предвид изложеното поддържа, че ищците не са могли да придобият имота на основание давностно владение.

Оспорва ищците да упражняват фактическа власт върху имота, като поддържа, че трето за делото лице го е завзело през 2020 г.

Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК. Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника - тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищците в конкретния случай се обуславя от наведеното в исковата молба твърдение, че са станали собственици на процесния имот въз основа на осъществявано от тях давностно владение от 1985 г., с което заявяват самостоятелни права върху имота, като същевременно ответникът за същия имот е съставил АОС, с което също заявява свои права на собственост върху него. Възражението на ответника, че ищците нямат правен интерес от иска поради обстоятелството, че преди индивидуализацията на имота посредством приемането на ПНИ не е налице годен обект на право на собственост, също се явява голословно, тъй като ПНИ е приет през 2003 г.

В производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: съществуването на своето право на собственост върху имота на посоченото правно основание член 2, алинея 1, точка 7 от ЗОС във връзка с член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ, тоест че процесният имот има земеделски характер, че не е реституиран или 4 изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че същият не е държавен. От решаващо значение за разрешаване на спора е дали имотът е бил включен в ТКЗС и подлежал ли е на възстановяване на старите собственици или на изкупуване от ползватели по реда на ЗСПЗЗ. Спорно между страните е и дали е съществувала законова забрана за ищците да придобият имота по давност в процесния период.

Видно от удостоверение № 141 от 03.05.1985 г. Горскостопански комбинат – Варна е предоставил правото на ползване на Е. С. С. върху хавра в размер на 0,6 дка, находяща се в землището на град Варна - местност „Б.“, при граници: път, С.К., С.К. и път.

Прието по делото е удостоверение № Г-УТ-94-Е/113 от 30.12.2005 г., издадено от Община Варна, издадено на Е. С. С. в уверение на това, че предоставеният за ползване имот от Горскостопански комбинат – Варна в местност „Б.“ при граници: път, С.К., С.К. и път, попада в новообразуван имот с идентификатор **** по ПНИ на местност „Б.-юг“, като имотът не е земеделска земя.

Към доказателствата по делото е приобщено и удостоверение рег. № МДT20008952ВН от 17.11.2020 г. на Община Варна - дирекция „Местни данъци“, съгласно което ПИ с идентификатор ****, находящ се в град Варна – СО „Б.юг“ е деклариран от Ц. С. Л. и Я. Д. Л. с декларация от 09.10.2020 г. и към 17.11.2020 г. за имота няма неплатени изискуеми задължения.

От приетия по делото АЧОС № 10561 от 25.11.2020 г. е видно, че на основание член 2, алинея 1, точка7 от ЗОС е удостоверено право на собственост на Община Варна върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ****, с площ от 749 кв.м, находящ се в град Варна, СО „Б.юг“, при граници: ПИ ***.

В преписката по съставяне на АОС са включени извадки от КП, подробния и общия устройствен план, както и от КК, касаещи имота. към същата е приложено писмо от Общинска служба по земеделие - Варна рег.№ ОСИСД20005591ВН_001ВН от 08.12.2020 г., съгласно което за имота няма данни за реализирани реституционни претенции.

От приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ пред първата инстанция се установява, че за територията на СО „Б.-юг“ има определен околовръстен полигон, одобрен с решение № 322-4 5 от 29.05.2000 г. на Общински съвет – Варна и от тази дата територията е с урбанизиран характер, а преди това тя е била със земеделски характер. За територията, в която се намира процесният имот, са действали следните кадастрални планове: КП от 1991 г. , който няма данни да е одобрен с конкретна заповед, но е бил ползван от администрацията до изработване на последващ план, като в него процесният имот се индивидуализира с кадастрален № 1122, площ – 734 кв.м, собственик по разписна книга – В.Д., предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе и овощна градина, граници: на запад – път, на север – имот № 1123 на М.П.С., на изток – път, на юг – имот № 1121 на М.Г.М.. Изрично вещото лице е посочило, че след извършена справка в Държавен архив – Варна е установило, че вписаното като собственик на имота лице не фигурира в списъка на ползвателите, имащи права за придобиване на собственост, и не се установява като собственик на имот в обследваната територия по никой от действалите планове.; КП от 1996 г., одобрен със заповед № Р-359 от 22.10.1996 г. на кмета на Община Варна и идентичния с него КП от 1997 г., представляващ част от помощния комбиниран план, одобрен със заповед № 3 от 12.11.1997 г. на председателя на Поземлена комисия – Варна, като в тях процесният имот се индивидуализира с идентификатор ***, площ – 749 кв.м, собственик по регистъра – В.Д., предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – овощна градина, граници: на запад – имот № 9586 /път/, на север – имот № 1123 на М.П.С., на изток – имот № 9500 /път/, на юг – имот № 1121 на М.Г.М.. Вещото лице е посочило, че така описаният имот е идентичен на процесния по граници и площ. При съпоставка на имота, описан в приложеното към исковата молба удостоверение за предоставено право на ползване, с имот № 1122 по КП от 1991 г. и имот № *** по КП от 1997 г. вещото лице е посочило, че е налице съвпадение по граници и площ, но посочените в удостоверението като съседи на имота С.К. и С.К. са вписани като собственици на имоти в обследваната зона, които не са непосредствени съседи на процесния.; план на старите имотни граници, одобрен със заповед № 3 от 12.11.1997 г. на председателя на ПК - Варна, в който са отразени старите имотни граници с бившите имоти към момента на обобществяване на земята около 1959 г., като съгласно същия процесният имот попада в границите на стар имот № 1, вписан като собственост на Община Варна.;