Решение № 508 от 18.06.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Благоевград, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102787 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул. „П*чрез адвокат Н. Р. Б., против Община Благоевград, ЕИК *, административен адрес в гр. Б* пл. „Г* представлявана от Кмета на Общината.

Ищецът твърди, че е собственик на основание осъществявано от него давностно владение на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно точка, деветнадесет точка, седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Е* Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18 1352/26.07.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.

Е*, общ. Благоевград, м. „С*” с площ на целия имот от 2 541, 00 кв.м., трайно предназначение на територията- Земеделска, начин на трайно ползване - Пасище, категория на земята - 9 /девета/, номер по предходен план 0019007, при граници /съседи/: ***;

***; ***; ***. Ищецът сочи, че тъй като нямал документ за собственост на имота предприел действия по снабдяване с такъв документ и на 26.03.2024г. подал до Oбщина Благоевград молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за този имот, като след получаване на процесната молба - декларация със заверка от отдел „Общинска собственост ” при Община Благоевград установил, че община Благоевград е общинска собственост, съгласно Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и издала удостоверение, че имота вече е общинска собственост, което възпрепятства процедурата по снабдяването на ищеца с нотариален акт за собственост на основание давностно владение.

Ищецът твърди, че е във владение на този имот от 1995г. и винаги е осъществявал фактическа власт върху имота без прекъсване, както и понастоящем и затова се легитимира както собственик на този имот на основание давностно владение. Твърди се, че имота се поддържа изцяло от него и се ползва като пасище. Сочи се, че издаденото Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисия по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ само констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост, но за да се ползва, като 1 официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината. В процесния протокол се сочи, че е посочено че ответната община е придобила собствеността и се управлява от Кмета на Община Благоевград на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Оспорва се Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на наличията по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ като незаконосъобразен, както и Заповед № РД - 10-121/ 28.07.2008г., като се твърди, че този имот никога не е бил общинска собственост и общината никога не е била във владение на този имот. Твърди се, че имота е ограден с колове и мрежа и не е изоставен, като имота се владее в същите граници, съгласно действащата понастоящем кадастралната карта и кадастрални регистри от мен от 1995г.

Твърди се, че имота не е придобит в собственост от общината на някое от предвидените в закона основания, поради което според ищеца Община Благоевград незаконосъобразно е съставила Протоколно решение № 3/ 25.07.2008г. на наличията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и Заповед № РД - 10-121/ 28.07.2008г. по отношение на собствения му недвижимия имот.

Алтернативно на това се твърди, че дори и имота да е бил общинска собственост, то ответника е изгубил правото си на собственост върху процесният недвижим имот, поради придобиването му по давност от ищеца и отпадналия мораториум за придобиване на имотиобщинска собственост съгласно Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д.16/2021г. на Конституционния съд на Република България. Твърди се, че тази собственост върху описания по - горе недвижим имот на основание осъществявано от ищеца давностно владение, продължило в предвидения от закона срок. Твърди се, че имотът е владяна и ползван единствено и само от ищеца, като винаги е считал недвижимия имот за негова собственост и по отношение на неговото владение не е било прекъсвано или отнемано.

С оглед на горното, се иска от съдът да признае за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът е собственик на основание давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС от 1995 година до предявяването на иска, както и понастоящем на процесния недвижим имот, описан по по – горе. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск, като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.

Еленово, одобрени със Заповед № РД-18- 1352/26.07.2018 г. на ИД на АГКК. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Е*, общ. Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Алтернативно се твърди, че Община Благоевград е собственик на поземлен имот идентификатор *** по КККР на с. Еленово, общ.

Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. На следващо място, се сочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, следователно собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична. Излага се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Сочи се, че провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган решение. Твърди се, че за имотите в землището на гр. Благоевград това решение е Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Излага се, че са напълно несъстоятелни възраженията в исковата молба, че Община Благоевград незаконосъобразно е съставила посоченото протоколно решение. Твърди се, че общината не е участник в 2 процедурата по определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от компетентността на друг административен орган - комисия, назначена от директора на областна дирекция „Земеделие“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред. Сочи се, че комисията е назначена по предвидения в закона ред, в състава и са включени членове съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с абсолютно мнозинство. Излага се, че процесният имот е включен в обнародвания и влязъл в сила план за земеразделяне на с. Еленово и в картата на подлежащата за възстановяване собственост по ЗСПЗЗ, не е заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ в предвидените в ЗСПЗЗ срокове, поради което решението на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ е взето от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му и въз основа на плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост на с. Е* и след влизане в сила на плана за земеразделяне, КВС и решението на комисията, същите придобиват стабилитет и пораждат целените от закона правни последици. Като влязъл в сила административен акт, издаден от компетентен орган, съобразно законово установена процедура, се твърди, че посоченото протоколно решение е напълно законосъобразно и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените с него обстоятелства, а именно, че процесният имот е имал качеството на земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, но за нея не са постъпили реституционни претенции от бившите собственици. Твърди се, че част от посочения имот 19007 по КВС е заснет е идентификатор *** по КККР на с. Е*, общ. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 1352/26.07.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Е* местност „С*“, с площ 2541 кв.м,. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 9, с номер по предходен план: 019007.

Твърди се, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот от Общината е станало по силата на закона. Оспорва се наведеното с исковата молба обстоятелство, че общинският поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Е*, общ. Благоевград се владее от ищеца. На следващо място се твърди, че от така заявената претенция не става ясно как е бил завладян претендираният имот от ищеца, на какво основание и съответно как и по какъв начин е установена неговата категорична фактическа власт върху имота и по какъв начин е демонстрирал намерение за своене на имота. Сочи се, че в исковата молба се навеждат само твърдения, че имотът се поддържа от ищеца и се ползва като пасище, но не става ясно как той се е сдобил с владението на имота, нито става ясно в какво се изразява тази поддръжка. Посочва се, че от страна на ищеца не се навеждат никакви твърдения за факта в какво се изразява владението на ищеца. Твърди се, че в случая за ищеца не са налице признаците /както обективния така и субективния/, съставляващи владението. Излага се, че от съществено значение за изхода на делото е въпросът върху чий имот е била установена фактическата власт, като се сочи, че ако е завладян безстопанствен имот, който по силата на чл. 6, предл. 2 от ЗС /ред. към ДВ бр. 19/1985 г., бр. 31/1990 г./ е станал държавна собственост, това автоматично изключва приложното поле на придобивната давност поради забраната на чл. 86 от ЗС /Изм., бр. 92/1951 г./ да се придобива по давност вещ, която е социалистическа собственост, съответно - държавна или общинска собственост /ДВ, бр.

31/1990 г./, а с изменението на нормата съгласно публикацията в ДВ, бр. 33/1996 г. публична държавна или общинска собственост. Сочи се, че за периода до 1996 г. давност в полза на ищеца не е могла да тече. Твърди се, че доколкото имот със статут на общинска собственост не може да се придобива по давност след 01.06.1996 г., а с оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 2022 г., поради което според ответника ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот на соченото от него оригинерно правно основание. Отделно от горното се сочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична, и поради публичния характер на собствеността, е налице забраната за придобиване по давност, предвидена в чл. 86 от ЗС. За пълнота се посочва, че възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи 3 по реда на ЗСПЗЗ настъпва след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му административна процедура, която приключва с постановяване на решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или решение по чл.

27 ППЗСПЗЗ, в зависимост от това дали възстановяването на собствеността е в съществуващи /възстановими/ стари реални граници или в нови граници с план за земеразделяне, и със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Излага се, че тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти.

Навежда се, че за процесния имот с идентификатор *** по КККР на с. Е*, общ.