Решение № 204 от 01.11.2022, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Нова Загора, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. Гражданско дело № 20222220100553 по описа за 2022 година

Искът е с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД.ПреД.ен е и акцесорен иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Ж. Ж. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Нова Загора, обл.Сливен, *****, чрез пълномощника му адв.Ж. Ж. от АК - Стара Загора, срещу Б. Б. Д. с ЕГН **********, действащ със съгласието на родителите си - Р. Ж. Д. с ЕГН ********** и Б. Я.

Д. с ЕГН ********** и тримата с адрес: гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.„*** № 4, ** с цена на иска 12000 лв.

В исковата молба се посочва, че с влязло в сила Определение от 10.02.2022 г. на Районен съд Нова Загора по н.о.х.д.№ 46/2022 г. е било одобрено споразумение по реда на чл.382, ал.7 от НПК, с което Б. Б. Д. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 17.10.2021 г. в гр.Нова Загора, макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е причинил на ищеца Ж.

Ж. Ж. три средни телесни повреди, изразяващи се в сътресение на мозъка, което представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, разкъсно-контузни рани на меките черепни обвивки, което представлява „нараняване проникващо в черепната кухина“ и епидурален кръвоизлив, който представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ престъпление по чл.129, ал.2, предл.5, вр с ал.1, вр с чл.63, ал.1, т.3 от НК , за което е определено наказание „пробация“ с наложени пробационни мерки, както следва - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Подчертава се, че одобреното от съда споразумение за решаване на делото съгласно чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда, с оглед на което на основание чл.300 от ГПК е задължително за 1 гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Навежда, че поради това следва да бъде признато за установено по делото, че на 17.10.2021 г. в гр.Нова Загора, макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е причинил на ищеца Ж.

Ж. Ж. три средни телесни повреди, изразяващи се в сътресение на мозъка, което представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, разкъсно-контузии рани на меките черепни обвивки, което представлява „нараняване проникващо в черепната кухина“ и епидурален кръвоизлив, който представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

Предвид изложеното, ищецът счита, че с това свое деяние ответникът Б. Б. Д. с ЕГН ********** е нанесъл неимуществени вреди, изразяващи се в три средни телесни повреди, изразяващи се в сътресение на мозъка, което представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, разкъсно-контузни рани на меките черепни обвивки, което представлява „нараняване проникващо в черепната кухина“ и епидурален кръвоизлив, който представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, поради което моли съда, да осъди Б. Б. Д. с ЕГН **********, да заплати на ищеца сумите от по 4000 лв. за всяка една от нанесените средни телесни повреди, или общо сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането - 17.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

Отправят се към съда доказателствени искания да бъде приложено като доказателство към настоящото дело НОХД № 46 по описа на Районен съд Нова Загора за 2022 г. и да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза, извършена от специалист травматолог и психолог, по която вещите лица, след като се запознаят с материалите по делото и извършат проверки, да отговорят на въпросите:

1 . В какво се изразяват нараняванията на Ж. Ж. Ж.?

2. Как е преминал процеса на оздравяване, имало ли е усложнения и ако е имало - какви?

3. Какви медицински интервенции са извършвани въвху пострадалия и кога е приключил процеса на оздравяване? Има ли останали белези от нараняването?

4. Нараняването и последвалото лечение свързано ли е със силни болки и последващи страдания и неудобства? Ако е свързано - за какъв период от време отшумяват?

5. Как се отразява случилото се нараняване и последвалото лечение на пострадалия на неговото психологическо развитие с оглед възрастта му?

Свързано ли е с преживяване на силен стрес и уплаха за същия? Как се отразява това на бъдещото му психологическо развитие?

Ищецът представя писмени доказателства по опис и претендира направените по делото разноски.

2

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, чрез адв.М. М. от АК - Сливен, с който се заявява, че се оспорва преД.ения иск по размер. Излагат се подробни съображения и се прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, чрез нанесени по адрес на ответника обиди и псувни.

В отговора се твърди, че било налице значително съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

Излага се, че ответника е признал вината си в наказателното производство, водено срещу него, с оглед приключването му със споразумение по реда на чл.381 от НПК, което е било одобрено от P C Нова Загора по НОХД № 46/2022 г. Това обстоятелство обаче било ограничило пълното и всестранно изследване на фактическата обстановка, мотивите на подсъдимия за извършване на престъпното деяние, както и поведението на самия пострадал, допринесло за настъпване на престъпния резултат.

Сочи се, че същата вечер ищецът съвсем не бил пасивен в създалата се ситуация - той бил влязъл в пререкания с ответника, неоснователно го обвинявал, че е нарекъл някакво момиче - негова приятелка „наркоманка“, обиждал го и го псувал. Подразнен от словесните нападки и предизвикан от агресията на пострадалия, ответникът му нанесъл един удар с юмрук, в челюстта, от който ищецът загубил равновесие и паднал на земята.

При падането на земята от собствен ръст, ищецът бил получил всичките телесни увреждания - сътресението на мозъка, разкъсно- контузиите рани на меките черепни обвивки и епидуралния кръвоизлив, включени в състава на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, по който престъпен състав ответникът бил осъден със споразумение по НОХД № 46/2022 г.

Посочва се, че вещите лица - д-р С. и д-р Й. по назначената на досъдебното производство колективна съдебно-медицинска експертиза били категорични, че телесните увреждания на пострадалия имат травматична генеза и се дължат предимно на удара на главата с Д.ната си странична повърхност върху терена, след първоначалния удар, който е бил нанесен от ответника в лявата половина на лицето на пострадалия, в областта на долната челюст. Ударът, причинил уврежданията в областта на главата бил с посока отстрани отД.но наляво и в резултат на падането на пострадалия върху терена.

Навежда, че не е бил поставен въпрос на вещите лица и изобщо не е било изследвано обстоятелството налице ли са телесни увреждания на пострадалия, причинени от удара, нанесен от ответника, респ. ако са били налице такива, то какви са медико- биологичните им характеризиращи признаци. Ответникът бил действал умишлено единствено по отношение на този първоначален удар, а по отношение на получените увреждания от удара на главата му в терена - той бил действал непредпазливо.

Твърди се също, че пострадалият същата вечер бил употребил алкохол и точно това била причината той да бъде изведен толкова лесно от равновесие, а при падането си на земята да е като „отсечен“ и да не прояви каквато и да било защитна реакция, за да се предпази. Счита, че ако е липсвало алкохолното му опияние, пострадалият щял поне да се опита да се 3 предпази с ръце и да омекоти удара при падане, респ. да намали тежестта на уврежданията.

В наказателното производство това обстоятелство също било неглижирано.

Твърди се още, че споразумението с РП Сливен било сключено прибързано и при недоизясняване на фактическата обстановка, което рефлектирало и върху правната квалификация на извършеното деяние. Не било отчетено поведението на ищеца и не била създадена ясна представа за развитието на ситуацията и отношението на ответника към нея, които твърдения били несъотносими в голямата си част към настоящото производство, предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която одобреното от съда споразумение е задължително за гражданския съд, но счита за относими следните обстоятелства: поведението на пострадалия и употребата на алкохол от него, преди инцидента.

С оглед изложеното, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, от една страна - с провокативното си поведение, отправянето към ответника на обиди и псувни, а от друга страна с алкохолното си опияние, което било улеснило механизма на увреждането.

Счита, че при определяне на обезщетението за причинените от ответника неимуществени вреди, следва да се отчетат всички тези факти и обстоятелства и да се редуцира обезщетението, по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ведно със законните последици от това.

Сочи се, че съобразно правилото на чл.45 от ЗЗД, причинените неимуществени вреди следва да бъдат репарирани от деликвента.

Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвиждала, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Според Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следвало да се имат предвид ог съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне размера на обезщетението и прилагането на критерия за справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, моли съда да отчете следните обстоятелства: наличието на съпричиняване на резултата от страна на ищеца, с проявено провокативно поведение, отправяне на обидни думи и изрази. Посочва, че по този въпрос присъдата на наказателния съд не била задължителна за гражданския съд, тъй като поведението на пострадалия не било елемент от състава на престъплението, установено с влязлата в сила присъда /в този смисъл били: Решение № 33 от 03.02.1993 г. по Н.д.№ 852/92 г., I Н.О. на ВКС и Решение № 360 от 14.IV.1975 г. по Гр.д.№ 128/75 г., 1 Г.О. на ВКС/.

Разяснява, че от свидетелските показания, събрани на досъдебно производство, се установявало, че с поведението си ищецът бил провокирал ответника към употреба на физическо насилие. Ищецът многократно бил нарекъл ответника „педераст“ и го бил псувал, с цел да го уязви, и които обиди обективно били засегнали неговите чест и достойнство. Ответникът бил афектиран вследствие на отправените му обиди от страна на ищеца, което 4 наред с ниската му възраст /тогава на 16 години/, липсата на достатъчна критичност и недоизграденост като личност, били способствали за извършване на деянието. Провокативното поведение на пострадалия било в причинно-следствена връзка с настъпилите вредни последици. Поради това можело да бъде направен извод, че ищецът бил участвал в причинния процес и че неговите действия имали характер на условие за настъпването на противоправния резултат. В този смисъл било Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС решение № 165 от 26.10.2010 г. по т.д.№ 93/2010 г. на ВКС, II т.о., в което било посочено, че:

„Принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди“.

С оглед изложеното, счита преД.ения иск за прекомерно завишен по размер и несъответстващ на реално причинените неимуществени вреди от ответника.