Решение № 90 от 20.04.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Севлиево, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Николина В. Ботева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20254230101383 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 127, ал. 2 СК.

Образувано е по искова молба от В. М. Д. от с. Душево, община Севлиево, ЕГН:

**********, чрез адв. П. Д. – ГАК, срещу И. П. И., ЕГН: **********, с която са предявени искове по чл. 127, ал. 2 СК във вр. с чл. 142 СК, вр. с чл. 143 СК. Ищцата твърди, че с ответника живеели на семейни начала от 2013 г. до 08.09.2025 г., като от съжителството си имат две малолетни деца – Р. И., ЕГН: ********** и В. И. И., ЕГН:

**********. Поддържа се, че ответникът е напуснал дома им в село Душево на 08.09.2025 година и се е установил в град Севлиево, където е заживял с друга жена. От тогава той рядко се интересувал от децата. До завеждане на делото е идвал 4-5 пъти да ги види за по няколко часа. Отказвал да вземе децата при себе си дори и за малко.

Всички грижи по отглеждане и възпитание на децата полагала майката, като в това й помагали родителите на ответника. Бащата не е заплащал никаква издръжка на децата си, тъй като твърдял, че няма достатъчно средства, въпреки че работи в „Хамбергер“.

Искането към съда е да бъдат предоставени родителските права върху малолетните деца Р. И. и В. И. И. на майката, да бъде определено местоживеенето им при нея, да бъде определен подходящ режим на лични отношения с бащата, който да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетните си деца в размер на 350 лв. месечно за всяко едно от тях, считано от датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва при просрочие, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Претендират се разноските по делото.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез неговия процесуален представител адв. Н. Г. - ГАК. В него се сочи, че предявените искове за допустими, но ответникът оспорва иска за издръжка по размер. Твърди, че поддържа контакти с децата си и търси повече време с тях. Твърди, че е направил предложение на ищцата да заплаща за децата издръжка общо в размер на 240 лева, но тя не се съгласила. Счита, че е в състояние да осигури спокойна среда за пребиваване и преспиване на децата при него, като в тази връзка оспорва ограничен режим без преспиване и моли съда да постанови такъв, при който всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя да взема децата; всяка втора и четвърта седмица от месеца един делничен ден от 17:30 часа до 20:00 часа; на Коледа и Нова година на ротационен принцип, като всяка нечетна година от 10:00 часа на 24.12 до 18:00 часа на 26.12 децата да бъдат при него и от 10:00 часа на 31.12 до 18:00 часа на 02.01; на Великден – на ротационен принцип с 2 последователни дни /с преспиване/; по време на лятната ваканция – общо 20 календарни дни, разделени на 2 периода от по 10 дни, които не съвпадат с отпуска на майката, която следва до 31.05 на съответната година да го уведоми кога ще ползва отпуск. Претендира да има телефонен или видео контакт минимум 3 пъти седмично между 19:00 и 20:00 часа.

Евентуално, при преценка на съда, за адаптация на детето В., предвид заболяването му, да се определи преходен период от два месеца с едно преспиване на детето през уикендите, след което режимът да бъде като за другото дете, ако някаква причина не налага друго.

По отношение на претендираната издръжка ответникът е съгласен да заплаща издръжка от по 250 лева за дете, като при условията на евентуалност моли, ако съдът определи друг размер, то да е по 300 лева на дете.

Ответникът не възразява децата да живеят при майка си и на нея да бъдат предоставени родителските права. Претендира разноски.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че полага грижи за децата с помощта на своите свекър и свекърва и желае да продължи да е така. Излага съображения, че след раждането на второто дете, ответникът се е отчуждил от тях, напуснал е дома им и се е установил да живее с друга жена в гр. Севлиево. Ищцата сочи, че от този момент ответникът не е заплащал никаква издръжка за децата си.

Освен това проявявал и агресия и децата са се отчуждили от него.

На осн. чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето съдът изслушал детето Р. И. в присъствието на социален работник.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Т. К. И. и М. И. Д., последният баща на ищцата, на когото бе разяснен текста на чл. 166 от ГПК и той заяви, че иска да свидетелства.

От показанията на свид. Т. И. който е бил семеен приятел на страните по делото 2 става ясно, че те са се разделили поради новата връзка на ответника с друга жена, с която и към настоящия момент той е заедно и с която пребивават от известно време на остров Крит. Ищцата сама издържа децата, тъй като не получава финасова помощ от ответника.

Свидетелят М. Д. потвърждава, че ищцата - негова дъщеря, живее с двете си деца в дома на свекъра и свекърва си в село Душево, като те й помагат. Знае от дъщеря си, че в последно време ответникът не се е държал добре с внуците му. Обяснява за здравословните проблеми на малкото дете, за лечението му в Турция и че с тази цел и ищцата и ответника са теглили кредити. Не знае ответникът да е плащал издръжка от момента, в който се е изнесъл.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, вкл. при преценката по реда на чл.

172 ГПК за втория свидетел и ги намира за логични и последователни.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото удостоверения за раждане на децата е видно, че страните са техни родители, както и че двете деца са малолетни. Не е оспорено твърдението, че родителите не са били в брак и че са се разделили. Предявеният иск има своето основание в чл. 127, ал. 2 СК. Безспорно е, че родителите не са постигнали споразумение, касаещо отношенията им с детето в цялост и затова е предявен искът.

Правната теория и съдебната практика определят производството по чл. 127, ал. 2 от СК като "спорна съдебна администрация" - т. е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 от СК.

Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.

Съдът служебно е длъжен да прецени следните обстоятелства от разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи за детето, желанието на родителите, привързаността на детето, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителя, социалното обкръжение и материалните възможности. Изброените обстоятелства се преценяват с оглед интересите на детето.

3

От приетия по делото социален доклад може да се направи обоснован извод, че майката притежава всички необходими качества и условия, за да отглежда и възпитава децата. Жилището, в което живеят е с две стаи, хол, кухня и санитарен възел. Голямото дете Р. спи в отделна стая. Ищцата получава помощ от родителите на бащата на децата, които живеят в пристройка към къщата, която те обитават.

Отделно от това, по делото страните не спорят, че родителските права следва да бъдат предоставени именно на ищцата.

Съгласно раздел II от Постановление № 1/1974 г, при вземане на решение кой да упражнява родителските права съдът трябва да отчете обстоятелствата на конкретния случай и то в тяхната съвкупност. Полът и възрастта на детето са само част от тази съвкупност, като ВС не предполага че всякога за детето от определен пол е по пригоден да се грижи родителят със същия пол, сравнен с другия родител. Полът и възрастта на детето трябва да бъдат съобразени, но в съвкупност с възпитателските качества и моралния облик на родителите, отношението им към децата и желанието им да се грижат за тях, привързаността на децата и други обстоятелства, които могат да имат значение за случая. Преценката кой от родителите е по-пригоден да упражнява родителските права е конкретна за всеки случай и не е предпоставена от априорни положения, свързани с пола и възрастта на детето.

В настоящия случай, съобразно приетите по делото писмени доказателства, социален доклад и гласни доказателства, се установи, че майката притежава необходимия родителски капацитет и условия за отглеждане на малолетните деца, които демонстрират привързаност и емоционална близост към нея. Децата са съответно на 11 и на 5 години и безспорно се нуждаят от грижите на майката, още повече, че малкото дете е с форма на аутизъм.

Взаимната привързаност на майката и децата е важна предпоставка за предоставяне упражняването на родителските права, тъй като по този начин по-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи. Безспорно се установи, че ищцата полага необходимите грижи за децата си както в материален, така и в емоционален план.

Следва да се посочи, че родителят, на когото не се поверяват децата, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той не е лишен от родителски права, нито пък е освободен от отговорност. Съдът следва да се съобрази преди всичко с нуждите на децата и техния интерес, когато възлага на единия от родителите упражняването на родителските права. В настоящия случай това следва да бъде майката, тъй като децата не са се отделяли от нея, тя полага адекватни грижи не само за осигуряване на чисто битовите условия, но и за доброто им възпитание и изграждане като личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с 4 другия родител. В производството по чл. 127, ал. 2 СК съдът следва да определи и местоживеенето на децата. Съдът в настоящия си състав намира, че под "местоживеене" в посочената разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живеят децата (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина "адрес", чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че съдът решава "при кого от родителите да живеят децата". Съгласно чл. 126, ал. 1 СК "родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно". В конкретния случай не се установиха важни причини, налагащи децата да живеят отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, поради което местоживеенето им следва да се определи при нея.

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І СК съдът следва да определи мерки по упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права спрямо децата при условията на чл. 59 СК. Или, по отношение на родителя, неупражняващ родителските права, следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти. Следователно, основателността на предявеното от ищеца искане в тази насока се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: ответникът да е възходящ от първа степен по права линия на децата, с което претендира да осъществява лични отношения и поддържането на такива отношения да е в техен интерес.

По отношение наличието на първата предпоставка, страните не спорят, а и тя е безспорно установена по делото с писмени доказателства - Удостоверение за раждане на децата. Съдът намира, че е налице и втората предпоставка за основателността на искането-осъществяването на лични отношения на ответника с детето да е от интерес на последното. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от СК детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съдът не разпореди друго. Следователно, осъществяването на лични отношения с родителите е право на детето, на което съответства задължението на родителя да общува с него, т. к. това е необходимо за правилното му психо-физическо и емоционално развитие. Общоизвестно е, че децата имат интерес да общуват със своите родители, освен ако това общуване им се отразява неблагоприятно и уврежда правата и интересите им. В настоящото производство е малко спорно дали предвид факта, че бащата живее в Гърция и предвид здравословното състояние на малкото дете, по-чести контакти на децата с техния баща биха се отразили за в бъдеще позитивно върху тяхната правна сфера.