Решение № 7219 от 27.06.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7219 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110156131 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искове с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от В. П. СП., ЕК. М. Г., Т. М. ИВ., Д. Д. СТ., Д. Д. С., В. Р. Х. и В. Н. Р. против „Имо пропърти инвестмънт София“ ЕАД.

С предявените искове се претендира осъждането на ответника да заплати на ищците сума в общ размер от 1250 лева, частично предявени от сума в общ размер от 30 000 лева, представляваща обезщетение за ползване в периода от 01.10.2019 г. до 12.03.2020 г. на 61,672% ид. ч. от съсобствен недвижим имот, намиращ се в гр.

Харманли и представляващ дворно място, с площ от 7782 кв. м., заедно с построените върху него сгради – фабрична сграда под № 1 с площ от около 200 кв. м., склад за нерафинирано масло под № 2 с площ от 127 кв. м., склад за рафинирани масла с площ от 80 кв. м., първи етаж от сграда за производство на тахан - 150 кв. м., сграда за втора рафинация на три етажа със застроена площ от около 72 кв. м. и складова постройка, а по сега действащ план - дворно място цялото с площ от 7782 кв. м., представляващо североизточна част от УПИ I – Ф Зл. Тракия, ведно със законната лихва от 29.09.2021 г.

/датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане, както и искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 300 лева, частично предявени от сума в общ размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.11.2019 г. до 28.09.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на 61,672 % на основание наследствено правоприемство и реституция на имот, представляващ дворно място в гр.

Х с площ 7782 кв.м., заедно с построените в него сгради – фабрична сграда №1 с площ около 200 кв.м., склад за нерафинирано масло №2 с площ 127 кв.м., склад за рафинирани масла с площ 80 кв.м., първи етаж от сграда за производство на тахан – 150 кв.м.; сграда за втора рафинация на три етажа с площ 72 кв.м. и складова постройка, а по сега действащия план – дворно място, цялото с площ 7782кв.м., 1 представляващо североизточна част от УПИ І-Ф Зл. Тракия, при посочени граници.

Твърдят, че дружеството „Златна Тракия“ притежавало 38,328% ид.ч. от правото на собственост, а те притежавали 61,672% при следните квоти: В. П. СП. – 1.1107% ид. ч., ЕК. М. Г. – 1.1107% ид. ч., Т. М. ИВ. – 1.1107% ид. ч., Д.Д. Ст – 3.332% ид. ч., Д. Д. С.

– 18.506% ид. ч., В. Р. Х. – 18.166% ид. ч. и В. Н. Р. – 18.336% ид. ч.

Ищците твърдят, че ответникът „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД закупил чрез публична продан 38,328% ид.ч. от правото на собственост на дружеството „Златна Тракия“ върху описаните недвижими имоти, като отдал цялото дворно място под наем на трето лице. Ищците изпратили на ответника нотариална покана за плащане на полагащата им се част от сумите за наем, но същите не били платени. Излагат, че припадащата се на всекиго от ищците част от обезщетението за главница и лихва за забава са, както следва: за В. П. СП., ЕК. М. Г. и Т. М. ИВ. – по 22,51 лв. главница частично от 540,29 лв. и 5,40 лв. лихва за забава частично от 90,05 лв. за всяка от тях; за Д.Д. Страхинова - 67,54 лв. главница частично от 1620,88 лв. и 16,20 лв. лихва за забава частично от 270,15 лв.; за Д. Д. С. – 375,10 лв. главница частично от 9002,10 лв. и 90,02 лв. лихва за забава частично от 1500,36 лв. и за В. Р. Х.

– 371,64 лв. главница частично от 8836,70 лв. и 89,21 лв. лихва за забава частично от 1472,79 лв. Претендират присъждането на така посочените като частични суми, както и направените по делото разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна „Имо пропърти инвестмънтс София” ЕАД. Излага доводи, че не съществува идентичност между описаните в исковата молба имоти и тези, които е придобил чрез публична продан; както и че исковата молба е недопустима, тъй като не е представено решение за разпределение на ползването. Заявява, че считано от 31.12.2016 г. ответникът не използва имота, нито го е отдавал под наем на трето лице.

Поддържа, че поканил ищците през октомври 2019 г. да предприемат действия да ползват своите части, както и да му заплатят дължимите суми за извършени разходи за поддръжка на имотите.

В проведеното открито съдебно заседание от 09.06.2022 г. на осн. чл. 214 ГПК съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, както следва: за В.С., Е.Г. и Т.И. увеличение на иска за главница от 22,51 лв. на 217, 59 лв. за всекиго от тях и иска за лихва по отношение на тях от 5,40 лв. на 38,11 лв.; по отношение на Д.С. увеличение на иска за главница от 67,54 лв. на 652,78 лв. и иска за лихва по отношение на нея – от 16,20 лв. на 114,34 лв.; по отношение на Д.С. увеличение на иска за главница от 375,10 лв. на 3 625,43 лв. и иска за лихва от 90,02 лв. на 635 лв.; по отношение на В.Х. увеличение на иска за главница от 368,19 лв. на 3558, 82 лв. и увеличение на иска за лихва от 88,37 лв. на 623,34 лв.; по отношение на В.Р. увеличение на иска за главница от 371,64 лв. на 3592,13 лв. и увеличение на иска за лихва от 89,21 лв. на 629,17 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС:

За основателността на предявените искове следва да се установи наличието на следните предпоставки, а именно, че: 1) между страните е съществувала съсобственост върху имота през процесния период при посочените квоти; 2) че са отправили до ответника писмена покана за плащане на обезщетение; 3) че през процесния период ответникът е ползвал имота или е ползвал площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; както и 4) размера на пропуснатата полза след поканата.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, респ. че е предоставил достъп на ищците до 2 съсобствения имот съобразно дела им от него.

С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение № 2043/24.01.2022 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание от 17.03.2022 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото е отделен фактът, че в процесния период са съсобственици на процесния имот при квоти: 61,672% ид. ч. за ищците и 38,328% ид.ч. за ответника.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано. Същото се установява и от събраните по делото доказателства. Видно е от представеното по делото Решение № 1045/20.07.1995 г. на ВКС по гр.д. № 3/1994г. /л. 6 и сл./, че ищците, заедно с други физически лица, са собственици на основание наследствено правоприемство и реституция на имот, представляващ дворно място в гр. Харманли с площ 7782 кв.м., заедно с построените в него сгради – фабрична сграда №1 с площ около 200кв.м., склад за нерафинирано масло № 2 с площ 127 кв.м., склад за рафинирани масла с площ 80 кв.м., първи етаж от сграда за производство на тахан – 150 кв.м.; сграда за втора рафинация на три етажа с площ 72 кв.м. и складова постройка, а по сега действащия план – дворно място, цялото с площ 7782 кв.м., представляващо североизточна част от УПИ І-Ф Зл. Тракия, при посочени граници. Припадащата се на ищците част от процесния имот /61,672%/ е отделен като безспорен между страните факт.

Не е спорен между страните и въпросът, че ответното дружество е придобило с възлагателно постановление от 04.07.2012 г. на ОС Кърджали по гр. д. № 353/2009 г.

17990,68496/25790 или 38,328% ид. ч. от процесните имоти. В тази връзка следва да се посочи, че възражението на ответника, че не съществува идентичност между описаните в исковата молба имоти и тези, които е придобил чрез публична продан, е неоснователно, доколкото видно от приетата по делото СТЕ /л. 145 и сл./, кредитирана от съда като компетентно изготвена; от представеното по делото Решение № 1045/20.7.1995г. на ВКС по гр.д. № 3/1994г. /л. 6 и сл./ и приети по делото скици на поземлени имоти, издадени от СГКК – гр. Хасково, се установява идентичност на имотите.

Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Според Тълкувателно решение от 02.11.20212 г. по ТД № 7/2012 на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.

Според посоченото тълкувателно решение размерът на дължимото обезщетение се равнява на средната пазарна наемна цена за процесната вещ, припадащ се на правата на лишения от ползване собственик в съсобствената вещ, считано от датата на получаване на поканата за заплащането му. Обезщетение не се дължи, само ако се установи, че съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

Установява се по делото и вторият елемент от фактическия състав на спорното 3 материално право, а именно – отправена до ответника писмена покана за плащане на обезщетение. Същата е от 31.10.2016 г. и е връчена на ответното дружество на 02.11.2016 г. чрез нотариус Лозан Лозанов, с район на действие – СРС. Поканата касае заплащането на среден месечен наем на всекиго от ищците съобразно припадащата му се част от съсобствеността върху имотите. Трайна е практиката на съдилищата, че веднъж отправена, нотариалната покана се разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или докато се прекрати ползването от съсобственика /в този смисъл са Решение № 544 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 736 /2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 466 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 4249/2008г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 129/03,04,2012г. по гр. д. № 1415/2010г. на ВКС, IV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.

За установяване на третия елемент от фактическия състав на спорното право в производството по делото са събрани гасни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От показанията на свидетеля Н. К. /л. 127 и сл./ се установява, че същият е бил инспектор към охранително дружество, организирало физическата охрана на процесните обекти в периода от 01.04.2017 г. до 13.04.2020 г.

Сочи, че в този период сградите не се използвали, но имало какво да бъде откраднато от тях – различни машини за производство на олио. Нямало служители и не влизали хора. По отношение на достъпа до процесните имоти свидетелства, че имало 4 входа, които били заключени, както и централният, където се намирала физическата охрана.

Имало два варианта за влизане в комплекса – при предварително записана дата и час на посещение, за което разрешение се давало изрично от представител на ответника – Васил Кехайов, или при инцидентно посещение на обекта от различни лица /техници н а EVN, техници на ВиК и др./, при което отново следвало първо да бъде получено изрично разрешение от представителя на ответното дружество. От показанията на свидетелката И. Г., посещавала имота в процесния имот заедно с ищеца Р., се установява, че действително достъпът до обекта бил ограничен поради наличието на охрана. Въпреки представянето на ищеца като съсобственик, охранителят посочил, че не може да го допусне на разходка в комплекса.