Решение № 231 от 14.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100512734 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №17932 от 05.10.2024г., постановено по гр.дело №56214/2023г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу А. С. К., ЕГН********** и К. С. К. ЕГН********** искове с правно основание чл.422 ЕПК, вр. чл.415 ТПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ЕПК, вр. чл.415 ЕПК, чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответниците дължат на „Топлофикация София“ЕАД, всеки от тях по 1/3 от следните суми: сумата 3 289, 62 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. за топлоснабден имот: апартамент № 87, находящ се в гр. ****, аб. № 267031, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ЕПК до изплащане на вземането; сумата 635, 30 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. - 01.12.2022 г.; сумата 30, 24 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019 г. м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 6, 81 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г.-01.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 10.01.2023 г. по ч.гр.д. № 68880/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Далсия Елвеко" ЕООД.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна 1 жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че съгласно настанителна заповед от 2006г. на кмета на СО- Връбница, в процесния имот бил настанен С.А. К., заедно със семейството му- Л.С.К. - съпруга, А. С. К. и К. С. К.- синове. След смъртта на С.А. К., членовете на негово семейство продължили да обитават топлоснабдения имот, видно от писмо на СО- Връбница. Между ищеца и Л.С.К. било сключено споразумение на 31.03.23 г., с което тя признала изцяло задълженията и поела задължение за изплащане на цялата сума. Твърди, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ като наематели на топлоснабдено общинско жилище.

Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло.

Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответниците по делото и по жалбата заявяват, че решението на СРС следва да бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява да са потребители на топлинна енергия в процесния имот за процесния период.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Както правилно е заключил и първостепенният съд, от събраните по делото доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване ответниците да притежават качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на разпоредбите на ЗЕ и съответно- да са материалноправно пасивно легитимирани да отговаря по предявените искове. Доколкото не се твърди, а не се и установява наличието на облигационно отношение по силата на писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните, наличието на такова отношение следва да се търси по силата на закона. За целта по отношение на ответниците трябва да бъде установено, че последните са собственици или притежават ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, или са наематели на 2 топлоснабденото общинско жилище. Доказателствената тежест за тези обстоятелства се носи от ищеца, който не е провел успешно такова доказване. Действително от представените по делото настанителна заповед и декларация може да бъде направен извод, че през част от процесния период С.А. К. е имал качеството на наемател на топлоснабдения имот, живял е в него със семейството си, сред което и синовете му- ответниците, и е бил потребител на топлинна енергия в същия имот по силата на закона. Това обаче не е достатъчно за да бъде направен извод, че ответниците също имат качеството на потребители на топлинна енергия в имота по смисъла на ЗЕ, тъй като липсва декларация от тях и съответно не се установява открИ.е на партида на тяхно име при ищеца. Не са установени и твърдените от ищеца обстоятелства С. К. да е починал и да е оставил наследници ответниците.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответниците не са сторили такива. Поради това разноски не се присъждат.

На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №17932

№56214/2023г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в. от

05.10.2024г., постановено по гр.дело

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Далсия Елвеко" ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3