Решение № 744 от 20.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Бургас, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20202100502106 по описа за 2020 година

С Решение № 1495 от 02.07.2020г., постановено по гр. дело № 55/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция ,,Национална полиция“ при МВР да заплати на Д. К. А. сумата от общо 1 073, 25 лева, представляваща нетния размер на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 157, 44 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него, като ,,старши полицай“ в група ,,Специални операции“ в ЗЖУ Бургас към Дирекция ,,Жандармерия“, за периода 01.10.2016г. -06.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2020г. до окончателното плащане; сумата 163.54 лева- обезщетение за забавено плащане за времето от 31.01.2017г. до 06.01.2020г., както и сумата от 350 лева - платено адвокатско възнаграждение.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция ,,Национална полиция“ при МВР, с която се претендира да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него да бъде поставено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че основният и единствен аргумент 1 на първоинстанционния съд, че е налице празнота в закона, тъй като норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0, 143 е била предвидена в отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и след като в 1 следващите наредби, уреждащи тази материя, нощният труд не се превръща в дневен не може да бъде споделен, тъй като процесния случай не касае нормативен акт, който да е непълен, респективно липсва необходимост да бъде преодоляна празнота в правната уредба чрез приложение по аналогия на нормите на КТ. В жалбата се посочва, че неправилно съдът приема като обща уредба тази в КТ, респективно – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като за държавните служители, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима, тъй не са като са налице две от нейните четири предпоставки – продължителност на нощното работно време по-малка от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а освен това Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета на основание чл. 67, ал. 3 от ЗДСл също не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен. В жалбата се посочва, че необосновано съдът е приел, че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ и НСОРЗ поставя служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение. Посочва се, че правните изводи на съда не са мотивирани съобразено с основни принципи на прилагането по аналогия и тълкуването на нормативните актове(чл.46, ал.1 от ЗНА).

Претендира се постановяване решение на настоящата инстанция, с което да бъде отменен изцяло като неправилен атакуваният съдебен акт.

В хода на въззивното производство – с Определение № 627 от 17.03.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 2106/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас е конституирана Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора Главен комисар Тодор Гребенаров в качеството й на правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Главна дирекция „Национална полиция“, свързани с дейността на или ползвани от Дирекция „Жандармерия“.

В съдебно заседание въззивната

2 страна депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и изразява становище по основателността й, като претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответната страна по въззивната жалба – Д. К. А. не депозира писмен отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемия депозира писмено становище, което изразява становище по основателността на въззивната жалба и счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Д. К. А. против Главна дирекция ,,Национална полиция“ при МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 738 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 2 06.01.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сума в размер на 90 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 738 лева за периода от 31.01.2017г. до датата на депозиране на исковата молба 06.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В хода на производството, ищецът е отправил искане за изменение на претенцията чрез нейното увеличаване от сума в размер на 738 лева на сума в размер от 1 073, 25 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, както и по отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 90 лева в размер от 163, 54 лева и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът е приел направеното изменение с нарочно Определение от 03.06.2020г., постановено по гр. дело №55/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в открито съдебно заседание.

В исковата молба се твърди, че ищецът през исковия период е полагал труд на смени на длъжността – Старши полицай в група „Специални операции“ в Зонално жандармерийско управление. Същото е звено към дирекция „Жандармерия“, която е на структурно подчинение на ГД 3

„Национална полиция“ към МВР (към момента на претенцията). Ищецът е със статут на държавен служител. Твърди се в исковата молба, за положения извънреден нощен труд от 123 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение.

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. Твърди се, че от действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи само първата, в чл. 31, ал. 2, урежда умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Оспорен е доводът, че е налице празнота в нормативната уредба и следва да се приложи НСОРЗ. Счита, че е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период и тази уредба е в цитираните наредби на министъра на вътрешните работи. Поради това не може да става дума за непълнота и НСОРЗ, издадена на основание КТ е неприложима.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на Министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9 , ал. 2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната 4 продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. - 1, 143.

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността Старши полицай в група „Специални операции“ в Зонално жандармерийско управление. Безспорно е също така,че за периода от 01.10.2016г. до 06.01.2020г. той е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 1 101 часа съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебноикономическа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1, 143, той възлиза на 1 258, 44 часа. Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 157, 44 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 1 073, 25 лева, а лихвата за забава върху сумата от 1 073, 25 лева, изчислена за всеки месец поотделно от последното число на месеца, следващ всяко тримесечие до датата на завеждане на делото възлиза общо на сума в размер от 163, 54 лева.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не КТ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде 5 преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за прилагане на коефициента 1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд.

На основание чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумарно на тримесечие (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР). Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ съдържа дефиниция на понятието „извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл. 50 от ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. В ал. 2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Чл. 187, ал. 3 от МВР е предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Поради това 6 съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители – полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. За процесния период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., като само наредбата от 2014г. съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0, 143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Чл. 9а, ал. 4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента п о чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ . Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на чл. 9,ал. 2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г., когато е приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ , при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, с изключение на 7 наредбата от 2014г., не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по – конкретно НСОРЗ.