Решение № 195 от 28.10.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Разград, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело № 20243300100027 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124,ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК.

Депозирана е искова молба от А. Ф. К., чрез пълномощник адв. Е. С. от АК – Разград, с която против ответника „ЕОС Матрикс“, ЕИК 131001375, със седА.ще и адрес на управление: гр.

София, р-н „Витоша“, ж.к. „МА.нова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 във вр. с чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника общо сумата в размер на 80 302,38 лева, от които сумите от 32 168,37 лева – главница, сумата от 5132,12 лева – законна лихва за периода 03.05.2022 г.

– 04.10.2023 г., сумата от 37 520,59 лева – неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетение и др./, сумата от 100 лева – разноски по изпълнителното дело и сумата 5381,30 лева – такси по тарифа към ЗЧСИ, дължими към 04.10.2023 година по изп.дело №162/2022г. по описа на ЧСИ Г.С. с район на действише3 ОС-Разград.Към молбата са приложени писмени доказателства. Направено е особено искане по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски за водене на делото, което е било уважено.

В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че на 03.10.2023 година на ищцата е било връчено съобщение, ведно с изпълнителен лист за образувано изпълнително дело № 162/2022 г. на ЧСИ Г. С., с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Разград. Съгласно полученото съобщение ищцата дължала на ответника по настоящото дело сумата в размер на 80 302,38 лева. Включваща 32 168,37 лв. – главница, 5132,12 лв. законна лихва за периода 03.05.2022 г. – 04.10.2023 г., 37 520,59 лв. – неолихвяеми вземания, 100 лв. разноски по изпълнителното дело и 5 381,30 лв. такси по тарифа към ЗЧСИ. Излага становище за настъпила погасителна давност на дължимите суми. Изтъква, че изпълнителният лист е в сила от 11.09.2016 г., а изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя с вх. № 035578/28.03.2022 г., т.е. след изтичане на период от пет години. На следващо място се изтъква, че изпълнителният лист е издаден в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, а взискател по изпълнителното дело е „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като се твърди, че липсват доказателства за връзка между банката и взискателя- настоящ ответник. Сочи по отношение на същия, че основавал своята легитимация въз основа на сключен договор за цесия от 15.10.2018 г., за която тя не била уведомена.По отношение на вземането, предмет на изпълнителното дело поддържа, че същото е било предмет и на други две изпълнителни дела № 308/2014 г. и изп. д. № 536/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С., като след извършена публична продан било погасено половината вземане. Твърди, че по настоящото изп. дело се 1 претендирА. суми с неясен произход – 37 520,69 лв. – неолихвяеми вземания. В обобщение се моли предявения иск за недължимост на вземането в изпълнителното производство да бъде уважен в цялост. Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане за изискване и прилагане по делото на изп. д. № 308/2014 г. и изп. д. № 536/2016 г. и изп. д. № 162/2022 г. по описа на ЧСИ – Г. С..

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощник.

В отговора се застъпва становище за допустимост на исковата молба, но за нейната неоснователност по същество.Страната сочи, че процесното вземане е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от предходния кредитор „ЕОС Сървисис“ ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания, сключен между двете дружества на 15.10.2018 година. „ЕОС Сървисис“ ЕООД от своя страна е придобило вземането като цесионер по силата на Договор за цесия от 26.09.2018 година, сключен с „Гет Бек България“ ЕООД, които са придобили процесното вземане чрез договор за цесия от 04.12.2017 година, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД. Сочи, че ищцата по настоящото дело е уведомена за сключения договор за цесия. Излага становище за липса на изтекла погасителна давност, която да ползва ищцата. Твърди, че редовно са предприемани изпълнителни действия против ищцата, както по прекратеното изп.д. № 536/2016 г., така и по изп. д. № 162/2022 г., двете по описа на ЧСИ – Г. С.. Сочи, че прекратяването на изпълнителното производство не води до погасяване на материалното право, поради което може да се започне ново изпълнително производство за същото вземане. Излага подробни съображения. В обобщение моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на сторените съдебни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени доказателства.

Пълномощникът на ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Съдът като обсъди твърденията и доводите и признанията на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Срещу ищцата А. Ф. К. и бившия й съпруг С. А. Р. е бил издаден изпълнителен лист /ИЛ/ от 07.10.2016г. по гр.дело №220/2015г. по описа на РОС, по което с решение №7/18.03.2016г. същите са осъдени в условията на солидарност да заплатят в полза на кредитора „ УниКредит Булбанк“АД 65 823,29 лв. главница по обявен за предсрочно изискуем банков кредит от 25.02.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2015г., 9 655,59 лв. дължима възнаградителна лихва по същия договор, както и разноски в производството в размер на 6 804, 18 лв.

По молба на банката и след представяне на процесния ИЛ при ЧСИ Г. С. с район на действие ОС - Разград било образувано изпълнително дело №536/2016г.По същото след образуването му е наложен запор върху сметки на длъжниците А. К. и С. Р. на 17.11.2017г.Проведени са две публични продани на недвижим имот, жилище, находящо се в гр.Разград,/апартамент/, подробно описан в документите за собственост, приложени към ИД, ипотекирано в полза на банката, след извършен опис и оценка.Първата публична продан е обявена за нестанала.Във втората такава , провела се в периода 05.05.2017г. – 05.06.2017г.са се явили двама наддавачи,като за купувач е обявен тази предложил по-висока цена , а именно Ф. Ш..Постановлението за възлагане на закупения имот от 16.06.2017г. е влязло в сила на 03.07.2017г., когато и приключва публичната продан, последвана от извършеното на 17.07.2017г. от ЧСИ на разпределение на събраната сума по изпълнението към взискателите. Н а 27.07.2017 г. е изпратено съобщение до А. Ф. /с нА.чие на подпис за получател, с което същата е уведомена за остатъчните задължения по изпълнителното дело, като на същата дата е наложен и запор на банковите й сметки в „Банка Пиреос България „АД.

Последвало е трикратно цедиране на вземането по ИЛ, както следва:

На 08.03.2018г. е получено писмо с вх.№ 2163/08.03.2018г. (л.334 от ИД 536/2016) от „ГетБек България“ ЕООД с което се уведомява ЧСИ , че „УниКредит Булбанк“ АД прехвърлила вземането си от А. Ф. и К. и С. А. Р. на база договор за цесия.На 08.08.2018г. по 2

ИД е получено и писмо от „УниКредит Булбанк“ АД с изх. №08- 00645 от 02.08.2018 г., с което уведомява за сключения договор за цесия м/у Банката и „ГетБек България“ ЕООД.,1 като са приложени договора за продажба и прехвърляния на вземанията, в т.ч. по процесното изпълнително дело, с искане като взискател по същото да бъде конститутиран цесионера „ГетБек България“ ЕООД.

На 24.10.2018г. с писмо, изх.№ 86746/24.10.2018 г. е постъпила молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, в която се сочи , че на база сключени договори между „ГетБек България“ ЕООД и „УниКредит Булбанк“ АД за цесия на 04.12.2017г., на 26.09.2018г. между „ГетБек“ ЕООД и „ЕОС Сървис“ ЕООД и на 15.10.2018г. между „ЕОС Сървис“ ЕООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вземането, произтичащо от Договор за кредит № ********** по и.д. №536/2016г. е цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като е направено и искане последното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да бъде конституирано като взискател, в качеството му на цесионер.Уточнен е актуалния размер на задължението към 24.10.2018г. Изпълнителни дейъствия не са извършвани по ИД до 17.03.2022г., когато е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до ЧСИ с искане за прекратяване на производството по отношение на длъжниците, един от които е ищцата, А. Ф. К. и за връщане на оригинала на ИЛ , послужил за образуване на ИД №536/2016г.

С Постановление от 25.03.2022г. , ЧСИ на база постъпилата молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е прекратил и.д. №536/2016г. и е върнал в оригинал Изпълнителен лист от 07.10.2016г., издаден от Окръжен съд Разград, на основание решение по гр.дело № №220/ 2015г. на РОС.

На 28.03.2022г. при ЧСИ е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за образуване на изп. дело с/у А. Ф. К. и С. А. Р. въз основа също на посочения по-горе ИЛ, като е образувано такова под №2022***0400162 отново срещу срещу А. Ф. К. и С. А. Р..В същото задълженията на солидарните длъжници към взискателя към дата 03.05.2022г. са: определени в общ размер на

69 967,96 лева, от които Главница

32 168,37 лв.,

Лихва в размер на

37 520,59 лв., разноски в размер на 100 лв. и такси от 179,00 лв.

На 03.05.2022г. по новообразуваното дело и във връзка с подадената молба от взискателя от ЧСИ са предприети нови изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането, чрез налагане на запор върху банковите сметки на А. Ф. К. в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както и запор върху вземането й трудово правоотношение с „ЕС ПЛЮС ДЖИ СТИЙЛ ЕНД ГЛАС КЪНСТРЪКШЪН“ ЕАД. На дата 18.09.2023г. отново по молба на взискателя са извършени и последващи изпълнителни действия с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК" ЕАД, „Юробанк България“ ЕАД и запор върху трудовото й възнаграждение получавано от „КАРОЛ СТАНДАРТ" ЕООД.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която заключава по отношение на дължимите суми от длъжниците по изп.дело №122/2022г. по описа на ЧСИ Г. С. , че същите дължат по ИЛ, издаден по гр.дело №220/2015г. по описа на ОС-Разград още следните суми, както следва: Общо дължима сума в размер на 80

302,38 лв., която включва главница в размер на 32 168,37 лв., неолихвяеми вземания за изтекли лихви от 37 520,59 лв., законна лихва в/у главницата за период 03.05.2022 г.04.10.2023 г от 5 132,12 лв.и 100, 00 лв.разноски по изпълнителното дело.Заключението не е оспорено и съдът го кредитира в цялост .

При така установеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането на взискателя по изпълнителното дело. Касае се за специален отрицателен установителен иск, чрез който се реА.зира защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По наведените доводи от ищеца относно вА.дността на договора за цесия, по силата на който в хода на изпълнителното производство вземането е прехвърлено на 15.10.2018г. от „ЕОС Сървис“ 3

ЕООД на настоящия взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вземането, както и досежно уведомяването на длъжника за цесията, този съд намира за необходимо да посочи следното:

Предмет на така предявения иск на посоченото по-горе правно основание е съществуването на самото вземане по изпълнителния лист, без оглед на това кой се легитимира като негов носител.

Прехвърлянето на вземането в хода на изпълнителния процес не може да повлияе на изпълняемото право, а само на това кой субект има качеството на взискател. С оглед на това вА.дността на цесията и нейното съобщаване са факти извън предмета на иска по чл. 439 ГПК, очертан в ал. 2 на същия текст. Цесията не е нов факт по смисъла посочената разпоредба, който да е от значение за ликвидността и изискуемостта на вземането /в този смисъл определение № 482/07.10.2016 г. по ч. т. д. № 1750/2016 г., ІІ т. о., ТК, определение № 732/15.09.2016 г. по т. д. № 2271/2015 г., ІІ т. о., ТК и др. /. Ето защо доводите,залегнА. в исковата молба и поддържани от ищцата, чрез пълномощника в хода на делото относно вА.дността на цесията и нейното съобщаване не влияят на дължимостта на вземането по изпълнителния листи не следва да бъдат обсъждани.