Решение № 608 от 12.12.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Ямбол, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330100093 по описа за 2025 година

Пред съда е депозирана искова молба от „Форуком и компания“ ООД гр.Хасково против И. В. В. от с.В., с която се претендира да бъде признато за установено, че ищецът има действително и подлежащо на изпълнение вземане по отношение на ответника за сумата от 719.14 лева, представляваща: 422.30 лева - главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 07.09.2018 г. между "Форуком и компания" ООД и И. В.; 70.85 лева - договорна лихва за периода от 05.10.2018 г. до 05.03.2019 г., дължима по Договор за потребителски кредит с № ***; 225.99 лева - законна лихва върху просрочената главница от 06.03.2019 г. до 28.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Иска се присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство разноски. Твърденията са за това, че на 07.09.2018 г. между страните: ищецът „Форуком и компания“ ООД в качеството на кредитор и ответника И. В. В. – кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит с № *** за сумата 500 лева и задължение на кредитополучателя да я върне на шест равни месечни вноски с падежна дата на всяко 5-то число. На ответника са посочени условията за издължаване на кредита, приложен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите за плащане на погасителните вноски, като в случая вноските са 6 на брой, а уговореният срок на кредита е 180 дни, като за целия срок на кредита лихвеният процент е фиксиран - 40 % на годишна база, а вноската по кредита се състои от главница и договорна лихва. Сумата на потребителския кредит е изплатена от страна на "Форуком и компания" ООД, посредством каса на „Изипей" АД, където се изтегля на място. В изпълнение на задълженията си по договора И. В. е заплатил една вноска по Договора за потребителски кредит, като общо 77.70 лева са отнесени за погасяване на главница, а 15.56 лева - за лихва. Неплатеното задължение на кредитополучателя е в размер 422.30 лева, представляваща остатъчна главница, ведно с договорната лихва, дължима от 05.10.2018 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва в размер на 225.99 лева, дължима за периода от 06.03.2019 г. до 28.02.2024 г., както и законната лихва за периода от датата на 1 подаване на заявлението до изплащане на вземането. Кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но е бил уведомен, че длъжникът В. е депозирал възражение, че не дължи, което е довело до завеждане на настоящия иск. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника И. В. В. чрез адв.Ж.Г. от АК Я., е постъпил и с него се оспорва иска като недопустим и неоснователен. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на иска поради неподсъдност на заповедното производство пред С. районен съд, издал заповедта по чл.410 от ГПК.

Въпросите относно подсъдността на едно заповедно производство следва да бъдат разрешени в заповедното производство, а не в установителното, което го следва.

Твърденията за погрешна подсъдност на заповедното производство не водят до недопустимост на настоящото, още повече в случая подсъдността на чл.105 и чл.113 от ГПК по отношение на ответника-потребител, е спазена и искът е предявен по неговия настоящ адрес.

При образуване на настоящото производство съдът е изискал и приложил заповедното производство – ч.гр.д.№ *** г. по описа на ***РС, извършил е съответната проверка относно спазване на срока за депозиране на исковата молба и размера на внесената ДТ в съответствие с чл.415 от ГПК и след като е установил редовността на исковата молба й е дал ход. Тези процесуални действия на съда водят до неоснователност и на второто възражение за недопустимост на иска, направено по тези съображения от ответника.

Останалите възражения са за неоснователност на иска и се изразяват в твърденията на ответника, че няма представени доказателства за обявената предсрочна изискуемост по договора за кредит; в исковата молба ищецът твърди, че бил сключен различен договор от подписания – договор за заем, а не договор за потребителски кредит. Претендираната сума в размер на 225.99 лв., представляваща мораторна лихва, според ответника всъщност представлява възнаградителна лихва за всеки ден просрочие, която следва да се дължи само ако е уговорена, а такава в настоящия случай не е договорена нито с Договора за кредит, нито приложение №1 към същия. Така включената възнаградителна лихва е незаконосъобразна, т.к. лихва върху лихва не може да се уговаря. Тази лихва е договорена и в размер, който противоречи на чл.9 от ЗЗД и на добрите нрави, което на още едно основание прави този иск неоснователен. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмена молба моли за уважаване на претенцията.

В с.з. ответника чрез упълномощен представител моли за отхвърляне на претенцията по изложени съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на С. районен съд, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното производство. Предвид , че в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9 ЗПК.

По искане на страните съдът е обявил за безспорни фактите, че ответника по делото е сключил договор за потребителски кредит с „Форуком и компания“ ООД и е получил сумата от 500 лв., представляваща главница по същия.

Приложен е договор за потребителски кредит № *** от 07.09.2018 год., сключен между страните, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 500 лв., със срок за 2 погасяване 180 дни , с посочен ГЛП – 40, 00 % и ГПР – 49,02 %, като взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР били посочени н общите условия, размер на погасителна вноска от 93, 25 лв. и общ размер на всички плащания от 559, 50 лв.Към договора е приложен погасителен план в който е посочено, че кредита щял да бъде изплатен на шест равни месечни вноска, с начална и крайна дата, всяка от тях от по 93, 25 лв., посочени са вноска по лихва и вноска по главница, както и главницата в началото на периода и в края на периода. Представени са още и ОУ приложими към договорите за потребителски кредит на „Форуком и компания“ ООД- клон София, изм. с решение на управителя от 10.02.2017 г., 24.03.2017 г., 04.12.2027 г., 09.01.2018 г., 03.04.2018 г. Също така са представени Извадки от системата за администриране на заявки за кредит и отпуснати кредити на "Форуком и компания" ООД - Информация за искания (и в последствие отпуснат кредит) на И. В.; Данни за клиент при подаване на заявката - клиентски профил; Справка за валидност на личната карта - копие; Справка в Централен кредитен регистър за кредитна задлъжнялост - копие; Справка за здравноосигурителния статус – копие, информация от системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснатите такива на "Форуком и компания" ООД за потвърждаването на Договора за потребителски кредит от страна на И. В. - на дигитален носител – компакт диск (CD) и на хартиен носител; Разписка за извършено плащане през електронната система за разплащания на „Изипей" АД - копие;

Електронно съобщение от „Изипей" АД, удостоверяващо усвоен превод от И. В. - копие;

Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ *** г. по описа на С. районен съд, 64 с-в. Прието е и приложена ч.гр.д.№ *** г. по описа на С. районен съд.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правно основание на предявените искове е по чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9 ЗПК.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит от 07.09.2018 г. Ответникът не е оспорил, че е получил заемната сума в размер на 500 лв., която му била изплатена на каса на „Изипей“ АД, като ищецът е признал, че за погасяване на кредита ответникът е внесъл една вноска, като сумата от 77, 70 лв. била отнесена за погасяване на главница, я сумата от 15, 56 лв. за лихва, като към настоящия момент, всички вноски по кредита са с настъпил падеж. В тази насока съдът намира за неоснователни възраженията на пълномощника на ответника, че не били представени доказателства за обявяване на предсрочната му изискуемост.

В случая е налице договор за потребителски заем сключен от разстояние.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Цакона за потребителски кредит - ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., приложима редакция - изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г. / - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Формата за 3 действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл.10, ал.1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в §1, т.10 ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закано за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал.

10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР /Обн., ДВ, бр.105 от 22.12.2006 г., приложима редакция - изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г. /, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в §1, т.1 от ДР на ЗПФУР- това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в §1 т.2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.