Решение № 216 от 21.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в заседание при закрити врати на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №

20262100900046 по описа за 2026 година

Делото е образувано по молба на „СТАРК ФИЛИНГ“ ЕООД, ЕИК 207057027, със седалище и адрес на управление град Бургас, ж.к. кв. „Лозово“, ул. „Ястребино“, м-ст „Хаджи търла“, с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника, със законните последици по чл.630 ал.1 ТЗ. Молителят твърди, че не е в състояние да изпълнява изискуеми публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, поради настъпило обективно състояние на неплатежоспособност и не разполага с имущество, което да покрие паричните му задължения. Прилага и ангажира доказателства.

Отправено е искане за постановяване на решение по чл.632 ТЗ, с което да се констатира неплатежоспособността на молителя „СТАРК ФИЛИНГ“ ЕООД, да бъде определена началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, като бъде обявено дружеството в несъстоятелност и прекратена дейността му.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск е допустим. Длъжникът е търговец, тъй като извършва по занятие сделки по чл.1 ал.1 ТЗ и e вписан в търговския регистър, а активната легитимация на молителя се обосновава от изричната разпоредба на чл. 625 ТЗ, според която длъжникът е оправомощен да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност.

От служебна справка в електронния търговски регистър се констатира, че длъжникът е вписан като търговец в електронния търговски регистър, воден от Агенция по вписванията на 22.08.2022 г. Вписаният предмет на дейност е многообразен, а капиталът на дружеството е в размер на 511,29 евро. Едноличен собственик на капитала е Толга Йозер.

1

От събраните по делото доказателства и в частност заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза се установява, че към 12.06.2026 г. дружеството има задължения в общ размер на 79929,19 евро, от които по ревизионен акт по ДДС № Р002000223006904-091-001- 66811,74 евро, по подадена декларация образец № 6- 11072,29 евро и по наказателно постановление, издадено от Агенция Митници- 2045,16 евро. С декларация от управителя на молителя е оповестено, че към 11.02.2026 г. дружеството не притежава никакви активи- дълготрайни и краткотрайни.

Вещото лице посочва, че установените задължения на молителя са изцяло публични и произтичат от извършена данъчна ревизия, която обхваща задълженията на дружеството по закона за ДДС за периода 20.10.2022 г.-31.10.2023 г. Публичните задължения на дружеството датират от 2022 г. предвид обхвата на данъчната ревизия. Издаденият ревизионен акт № Р002000223006904-091-001/28.06.2024г. за установяване на публични задължения е обжалван от дружеството пред Административен съд – Бургас, като адм. дело № 2253/2025 г. е приключило с определение № 11126/12.12.2025 г. Експертът е заключил, че доколкото падежът на това публичното задължение е настъпил на 14.01.2026 г., считано от тази дата дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, тъй като от този момент нататък неговите краткотрайни активи са недостатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Сочи, че молителят не осъществява стопанска дейност, поради което не съществуват предпоставки за реализиране на приходи, за сметка на които да се акумулират средства за изплащане на пасивите му и поради това счита, че състоянието на неплатежоспособност на длъжника е трайно и обективно.

Вещото лице е изчислило коефициентът на обща ликвидност на дружеството през 2022 г. на 6,29, което показва, че краткотрайните активи на молителя са били шест пъти повече от неговите задължения и сочат добра финансова ликвидност. След извършената данъчна ревизия констатираните публични задължения водят до отчитане на нулева стойност на показателите за ликвидност. Това, според експерта, означава, че към датата на заключението краткосрочните задължения на дружеството превишават наличните краткотрайни активи, следователно същото не е в състояние да погасява своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи и изпаднало в състояние на неплатежоспособност.

Изчислени са и показателите на финансова автономност, които изразяват степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите му. Когато коефициентът е под единица това показва финансова зависимост от ползването на чужди средства. Поради отрицателната стойност на собствения капитал на дружеството към датата на заключението, показателите на финансова автономност и задлъжнялост са с отрицателен знак.

Отрицателната стойност на собствения капитал означава, че пасивите превишават активите на дружеството и то на практика се е декапитализирало. Към настоящия момент дружеството е в пълна зависимост от кредиторите си. Пасивите му са 13 пъти по-големи от собствения капитал на дружеството.

Съобразно декларацията на управителя на дружеството молител, към 11.02.2026 г.

2 дружеството не притежава активи- както дълготрайни, така и краткотрайни.

По мнение на настоящия състав, анализът на информацията, съдържаща се в представените и приети по делото писмени доказателства за задълженията на „СТАРК ФИЛИНГ“ ЕООД, мотивира извод, че дружеството е изпаднало в трайна невъзможност да обслужва същите и извършва каквито и да е парични разплащания от 14.01.2026 г.

Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на една от трите, предвидени в цитираната правна норма възможности длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят заявява, че има задължения към фиска, които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че молителят има задължения към НАП и Агенция Митници, които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер общо на 79929,19 евро.

Спирането на плащанията е установено като обективно състояние, поради което и следва да се приеме, че е налице презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон.

Настъпването на неплатежоспособността като последици се свежда до невъзможност на длъжника да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе три категории задължения.

Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията и същото винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията трябва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния казус от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че търговското дружество е в невъзможност да изпълнява ангажиментите си към кредиторите и погасява задълженията си към бюджета. Длъжникът не разполага с какъвто и да е финансов ресурс и бързоликвидни активи, което на практика означава, че не е в състояние да извършва стопанска дейност.

След като това е така, то и безспорно по отношение на молителя трябва да намери приложение презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон. В настоящия случай спирането на плащанията е настъпило преди депозиране на молбата, по повод на която е образувано настоящото производство и поради това именно обстоятелство следва да се приеме, че неплащането на задълженията още от началото на 2026 г. е съпроводено с трайни икономически затруднения на едноличното дружество с ограничена отговорност.

Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки- качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане. Освен това, не е необходимо началната дата да се покрива непременно с датата на 3 извършване на определени правни действия. В конкретния случай при съобразяване на всички, приложени към молбата и събрани по делото доказателства като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 14.01.2026 г., след която търговецът на практика не е извършвал дейност, тъй като не е разполагал със съответните активи за това, като включително не притежавал собствен или заемен финансов ресурс за оборотни средства. След този момент дружеството обективно е спряло плащанията към кредиторите и натрупало значими като размер задължения към фиска. Съдът намира, че обсъдените по-горе доказателства и в частност наличните данни за липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения, дават обективна представа за действителния момент, в който са настъпили сериозните финансови затруднения на дружеството, а оттам и основание да се определи началната дата на неплатежоспособността на 14.01.2026 г.

При съобразяване на събраните по делото доказателства съдът следва да постанови решение по чл.632 ал.1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството.

Настоящият състав намира, че трябва да постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ, тъй като търговецът не разполага с парични средства, нито с друго, бързоликвидно имущество, посредством което да могат да се осигурят средства за разноски при откриване на производство по несъстоятелност, дори и за шест месеца напред, а същевременно с това разноските не са били предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Кредиторите са били поканени да предплатят началните разноски, определени по реда на горния законов текст, но не са проявили интерес към горната процедура и не са внесли указаната от съда сума.

Дължимата за разглеждане на производството държавна такса следва да се възложи в тежест на длъжника.

В съответствие с чл.624 ал.1 от Търговския закон препис от настоящото решение трябва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.

Мотивиран от горното и на основание чл.632 ал.1 във връзка с чл.607а от Търговския закон, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „СТАРК ФИЛИНГ“ ЕООД, ЕИК 207057027, със седалище и адрес на управление град Бургас, ж.к. кв. „Лозово“, ул. „Ястребино“, м-ст „Хаджи търла“, като определя 14.01.2026 г. за нейна начална дата.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „СТАРК ФИЛИНГ“ ЕООД, ЕИК 207057027, със седалище и адрес на управление град Бургас, ж.к. кв. „Лозово“, ул. „Ястребино“, м-ст „Хаджи търла“.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „СТАРК ФИЛИНГ“ ЕООД, ЕИК 207057027, със седалище и адрес на управление град Бургас, ж.к. кв.

„Лозово“, ул. „Ястребино“, м-ст „Хаджи търла“.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „СТАРК ФИЛИНГ“ 4

ЕООД, ЕИК 207057027, със седалище и адрес на управление град Бургас, ж.к. кв. „Лозово“, ул. „Ястребино“, м-ст „Хаджи търла“.

ОБЯВЯВА „СТАРК ФИЛИНГ“ ЕООД, ЕИК 207057027, със седалище и адрес на управление град Бургас, ж.к. кв. „Лозово“, ул. „Ястребино“, м-ст „Хаджи търла“ в несъстоятелност.

СПИРА производството по настоящото търговско дело № 46/2026 година по описа на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА „СТАРК ФИЛИНГ“ ЕООД, ЕИК 207057027, със седалище и адрес на управление град Бургас, ж.к. кв. „Лозово“, ул. „Ястребино“, м-ст „Хаджи търла“да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 127,82 евро /сто двадесет и седем и осемдесет и две евро/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на депозираната молба, както и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест евро цента/ за служебното издаване на изпълнителен лист.