Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 197 от 11.11.2026, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
64/2026
Подписан
11.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Свиленград, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20265620100064 по описа за 2026 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр.с чл.

19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – за обявяване за недействителен на основание чл. 22 ЗПК на Договор за кредит МАХ №*********/13.12.2024 г., а в условията на евентуалност – за прогласяване на нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП на клаузата, регламентираща лихвен процент в размер на 50.73%, клаузата, регламентираща годишния процент на разходите в размер на 64,45 % и чл. 10 от процесния договор за кредит, възлагащ в тежест на ищеца да заплати услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“, както и услуга „Експресно обслужване“.

Производството по делото е образувано по искова молба на В. П. И., ЕГН ********** срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК *********. Ищецът твърди, че между него и ответното дружество „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК 201513004е сключен индивидуален договор за кредит МАХ №*********/13.12.2024 г.. Посочва, че по силата на Договора за кредит „ Би Енд Джи Кредит” ООД е поел задължението да предостави на ищеца — потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 409.03 евро (800.00 лв.), а ищецът се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, при следните условия: сума на кредита - 409.03 евро (800.00 лв.), срок на кредита - 12 месеца, годишен лихвен процент - 50,73 %, без лихвен процент на ден, годишен процент на разходите ГПР - 64,45 %, дължима сума по кредита (главница и лихва) – 529.92 евро (1 036,44 лв.), дължима сума по кредита с допълнителни такси (главница, лихва, такса Бързо разглеждане и такса Експресно обслужване) — 934.44 евро (1 827.60 лв.) при отпусната чиста стойност 409.03 евро (800.00 лв.). Посочва, че съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит, ищецът следва да заплати парична сума за услуга „ Бързо разглеждане на обслужване“, в размер на 242.72 евро (474.72 лв.), които суми са добавени към месечните погасителни вноски на кредита.

Посочва, че на първо място, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Посочва, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл.

22 ЗПК. Посочва, че в чл. 10, ал. 1 ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са 1 действителни, като едно от тях е изискванията за шрифт /не по-малък от 12/. В случая счита, че процесният ДПК не отговаря на това изискване, шрифтът е по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към него. Общите условия, освен че не отговаряли на изискването за шрифт, поради липсата на разстояние между редовете и абзаците, били трудни за възприемане от потребителя, което било нарушение на ЗПК и ЗЗП.

Също в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите е посочен срок на договора за кредит. Считам, че такъв няма в процесния договор. Отделно от това - в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсва. Посочва, че в процесния ДПК кредиторът се е задоволил единствено да посочи като абсолютни стойности лихвения процент и ГПР на заема. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 64,45 %, освен лихвен процент 50,73%. Посочва, че съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсвала. Посочен бил лихвен процент от 50,73%, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора и какво друго е включено в ГПР, чийто размер е 64,45%. Посочва, че е налице е разлика между лихвения процент от 50,73% и ГПР от 64,45% и никъде в договора не се споменава от къде идва тази разлика и какво включва реално тя. От където можело да се направи извода, че по така представения ДПК има скрити такси, които потребителят е натоварен да плаща, без изобщо да е запознат какво всъщност представляват тези такси, респективно какво реално плаща по ДПК. Посочва, че е нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които доверителят ми ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като потребителят е икономически слабата страна по процесния договор и следва да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следва да направи във връзка с кредита. Посочва, че е нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В Договора, както и в погасителният план не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита /каквато е задължително вменените на доверителката ми такси по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор/. Счита, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Посочва, че на ищеца при сключване на процесния договор за кредит не са представяни Общите условия към него, той не ги е подписал на всяка страница, каквито били изискванията на Закон за потребителски кредит, което на самостоятелно основание влече до недействителността на процесния договор за кредит. Предвид всичко гореизложено и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал.

1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Посочва, че нищожна поради противоречие с добрите нрави е клаузата на чл. 10 от договора, доколкото са уговорени Пакет Допълнителни услуги- „Бързо разглеждане на 2 искането за кредит“, което е в размер на 316,44 лв., както и услуга „ Експпресно обслужване“, което е в размер на 474.72. / при отпуснат кредит в размер на 800.00 лв./ Твърди, че този пакет не е включен в ГПР и обявеният размер от 64.45 % не е реален.

Въпросния пакет допълнителни услуги представлявал действие на управление по кредита, а според ЗПК, в сила от 12.05.2010 г. чл.10а, ал. 2: кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочва, че включването на надбавката печалба, надбавка, покриваща разноските, и добавката в месечната вноска представлява противоречие със закона до степен на нищожност. Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Посочва, че нищожна като противоречаща на добрите нрави е и клаузата, включена в процесния договор за кредит, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 50.73%.

Допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва, каквато е константната практика на ВКС, а в случая и от приложения договор за кредит е видно, че „Би Енд Джи Кредит” ООД е фиксирал годишната лихва в размер на 50,73%, тоест -над 5 пъти законната лихва за периода. Посочва, че е налице е и свръхпрекомерност на уговорена престация по договора, която не е икономически обоснована, което накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр.З ЗЗД е налице, когато при договаряне на насрещните задължения на страните се нарушават принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на недопускането на неоправдано имуществено разместване.

Посочва, че не е спазена разпоредбата на чл. 20 ал. 1 т.20 ЗПК за уговаряне на лихвен процент на ден респективно ДПК изобщо не отговаря на законовото изискване за посочване на точно определен лихвен процент на ден.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на процесния Договор за потребителски кредит МАХ №*********/13.12.2024 г., сключен между ищеца В. П. И. с ЕГН ********** и ответното дружество - „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК *********, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност да се прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно - клаузата, регламентираща лихвен процент в размер на 50.73%, клаузата, регламентираща годишния процент на разходите в размер на 64,45 % и чл. 10 от процесния договор за кредит, възлагащ в тежест на ищеца да заплати услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“, както и услуга „ Експресно обслужване“.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска.

Посочва, че договорът и всички негови клаузи са действителни. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото е отделено за безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 13.12.2024 г. между „Би енд Джи Кредит“ ООД в качеството му на кредитор и В. П. И. в качеството му на кредитополучател е сключен индивидуален Договор за кредит МАХ №*********/13.12.2024 г. В изпълнение на Договора за кредит „ Би Енд Джи Кредит” ООД е предоставил на ищеца — потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 409.03 евро (800.00 лв.), а ищецът се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, при следните условия: сума на кредита - 409.03 евро (800.00 лв.), срок на кредита - 12 месеца, годишен лихвен процент - 50,73 %, годишен процент на разходите ГПР - 64,45 %, дължима сума по кредита (главница и лихва) – 529.92 евро (1 036,44 лв.), дължима сума по кредита с допълнителни такси (главница, лихва, такса Бързо разглеждане и такса Експресно обслужване) — 934.44 евро (1 827.60 лв.). Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит, ищецът следва да заплати парична сума за услуга „ Бързо разглеждане на 3 обслужване“, в размер на 242.72 евро (474.72 лв.), които суми са добавени към месечните погасителни вноски на кредита.