Решение № 2353 от 25.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2353 гр. София, 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20211100512312 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20102259 от 22.04.2021 г. по гр.д. № 73391/2019 г. по описа на СРС, 55 с-в е осъден ЕТ „Д-р М.Д. АИП за ПМП“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ****, да заплати на „АПМП - ИППМП Д-р Й.С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „****“, бл.****, следните суми: на основание чл.79, ал.1 ЗЗД - сумата 1641.47 лева - възнаграждение за предоставени услуги за м.март 2018г. по договор от 01.02.2017г., за което е издадена фактура № 64/20.04.2018г„ ведно със законната лихва от 17.12.2019г. до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 263.09 лева - лихви за забава за периода 10.05.2018г. - 16.12.2019г.

Срещу постановеното решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника ЕТ „Д-р М.Д. АИП за ПМП“ с излагане на доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и поради необоснованост. Според въззивника неправилно СРС е приел, че за образуваното производство ответникът е надлежно призован и уведомен. Излага фактически и правни доводи сочещи за нарушения в процесуалните правила при 1 уведомяване за образуваното производство, проведените с.з. и постановеното решение.

Поддържа, че в проведеното производство ищецът не е доказал изпълнение на сключения договор и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Неправилно съдът е уважил исковете при недоказване изпълнение на договора и при липса на предпоставки за присъждане на законна лихва върху сумата по договора.

Моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на исковете в цялост.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „АПМП - ИППМП Д-р Й.С.“ ЕООД, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение в частта на уважаване на исковете е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Заявява становище, че първоинстанционния съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и че постановеното решение е обосновано.

Моли за потвърждаване на решението законосъобразно. Претендира разноски. на

СРС, като правилно и

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „АПМП - ИППМП Д-р Й.С.“ ЕООД срещу ЕТ „Д-р М.Д. АИП за ПМП“, както следва: по чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 1641.47 лева - възнаграждение за предоставените услуги за м.март 2018г. по договор от 01.02.2017г., за което е издадена фактура № 64/20.04.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане;

2 по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 263.09 лева - лихви за забава за периода 10.05.2018г. - 16.12.2019г.

В подадената искова молба ищецът е изложил фактически и правни доводи, че по силата на сключения на 01.02.2017г. договор между страните ответникът е възложил на ищеца да осъществява извънболнична помощ от пациентската листа на др М.Д. срещу възнаграждение в размер на 50 % от стойността на спецификацията за съответния месец отчетена и одобрена от НЗОК медицинска дейност. Посочва, че за осъществената работа за м.март 2018г. е била издадена фактура на стойност 1641.47 лева, изпратена на възложителя по обичайния начин за комуникация - по електронна поща, но тази фактура останала незаплатена и до днес. Предвид изложеното, предявява описаните по-горе осъдителни искове, прецизирани с молба от 10.02.2020г. Уточнява, че срокът за плащане на вземането е изтекъл на 10.05.2018г., от който начален момент претендира закъснителни лихви.

В срокът по чл.131 ГПК ответникът ЕТ „Д-р М.Д. АИП за ПМП“ не е депозирал писмен отговор.

Доводите на ответника за нарушение на процесуалните правила при уведомяването му за образуваното производство и проведените съдебни заседания, съдът намира за неоснователни. Съобщение за постъпилата искова молба и предоставяне на срок за писмен отговор по нея съобразно правилата на чл.131 ГПК е било изпратено на 19.02.2020 г. и връчено редовно на 28.07.2020 г. с изтичане на двуседмичен срок от залепване на уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК /л.34-л.37 по делото на първата инстанция/. Съобразно приложената справка от търговския регистър към 28.05.2020 г. ответникът ЕТ „Д-р М.Д. АИП за ПМП“ е бил с регистриран адрес гр.София, ж.к. ****, на който е било изпратено съобщението редовно. Съобразно действащите към този момент правила на чл.50 ГПК /редакция ДВ, бр.59 от 20 Юли 2007г./ мястото на връчване на търговец е последният посочен в регистъра адрес.

Съответно, според указанията на чл.50, ал.4 ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като второ уведомление не се залепва. В случая са спазени тези процесуални правила, както и правилата на чл.47 ГПК. Както е посочено в разпоредбата на чл.50, ал.3 ГПК, връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. В случая на адреса не е установено наличие на канцелария и/или служители на фирмата, поради което са приложени правилата на чл.50, ал.4 ГПК именно с оглед осигуряване на по-голяма и сигурна възможност за уведомяване на търговеца за образуваното производство. Приложимо и достатъчно в сочената хипотеза би било спазване на правилото на чл.50, ал.2 ГПК сочещо, че ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички 3 съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Това съответно е било установено при посещенията на адреса извършени от връчителя в периода 04.03.2020 г. до 25.05.2020 г.

Доводите на ответника за недоказване изпълнение на сключения договор за услуга от 01.02.2017г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да оказва първична медицинска помощ съгласно изискванията на НРД 2017г. на пациенти от пациентската листа на д-р М.Д., съдът намира за неоснователни.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства - договор за услуга от 01.02.2017г., фактура № 64/20.04.2018г., издадена от ищеца, покана от 29.06.2018 г., писмо от СЗОК от 05.03.2021г., уведомително писмо от д-р Д. до СЗОК, че за периода от 01.08.2017г. до края на НРД 2017г. ще бъде замествана от д-р С. в нейния кабинет, спецификация за извършена ПИМП за м.март 2018г., подадена по договора на НЗОК с д-р М.Д., фактура № 355/18.04.2018г. с издател ответника и получател РЗОК на стойност 3282.94 лева и с посочено основание заплащане на медицинска дейност за м.03.2018г. е установено именно изпълнение на сключения договор за оказване на първична медицинска помощ, по който страните не спорят. С оглед това настоящата инстанция възприема същият формиран и от СРС извод, че в производството са доказани и предпоставките за издаване на фактурата от ищеца за дължимото плащане по договора и за дължимостта на сумата по нея. При установяване, че за процесния период медицинските услуги за пациенти на ответника са били осъществени именно от ищеца и по възлагане на ответника, както и че същите възлизат на 3282.94 лева, поради което 50 % от тази стойност или сума от 1641.47 лева е дължимото на ищеца възнаграждение, то, правилно и законосъобразно искът за главното вземане е бил уважен изцяло.

При липса на конкретни доводи срещу постановеното решение в частта на уважаване на искът за акцесорното вземане, съдът намира следното:

Предвид приетия от съда извод за основателност на главния иск и изпадането на ответника в забава за плащане на цената по процесната фактура, съгласно изначално определените в договора правила, основателна се явява и претенцията за мораторна лихва, изтекла в периода 10.05.2018г. /началната дата на забава съгласно чл.4 от договора/ до 16.12.2019г. /датата на подаване на исковата молба/. Нейният размер е определен от съда по реда на чл.162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор и същият възлиза на сумата 267.22 лева. Доколкото искът е предявен за сумата 263.09 лева, то, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД правилно и законосъобразно е бил уважен за посочения размер.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

4

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 400.00 лв. според представения списък по чл.80 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20102259 от 22.04.2021 г. по гр.д. № 73391/2019 г. по описа на СРС, 55 с-в.

ОСЪЖДА ЕТ „Д-р М.Д. АИП за ПМП“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ****, да заплати на „АПМП - ИППМП Д-р Й.С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „****“, бл.****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 400.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5