Решение № 643 от 02.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20231100900916 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД.

Ищецът „Б.-В.“ ЕООД твърди, че във връзка с осъществяваната от него търговска дейност по продажба на хранителни стоки стопанисвал хладилна база в гр. Велинград, която била електроснабдена с доставяна от ответника „ЕВН Т.С.И.Ю.“ ЕАД електроенергия. На 31.07.2021 г. ответникът издал фактура № 1700292329 на стойност 10 724,87 лв., по която на 14.09.2021 г. ищецът извършил плащане, но по техническа грешка същото било с 324,87 лв. по-малко от дължимото. Ответникът не уведомил потребителя, че останал непогасен остатък, и внезапно и без предупреждение преустановил подаването на електроенергия. От това за ищеца настъпили множество вреди, включително изгаряне на компресор марка BITZER S6F30.2Y в резултат от токов удар. Пазарната стойност на повредената вещ възлизала на 29 208 лв. и ответникът следвало да обезщети ищеца с тази сума, тъй като преустановяването на електрозахранването било извършено неправомерно и без основание – в общите условия не било предвидено право на спиране на захранването при частично плащане, а и в случая по-голямата част от задължението по фактурата било платено, като неизпълнената част била незначителна. В допълнителната искова молба ищецът заявява, че спирането било осъществено след пълното заплащане на фактурираната стойност и то след като ответникът бил вече уведомен за предстоящото доплащане на неплатения остатък. Поради всичко изложено ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 29 208 лв. и направените съдебни разноски.

Ответникът „ЕВН Т.С.И.Ю.“ ЕАД оспорва иска. Твърди, че процесната фактура с падеж 16.08.2021 г. била получена от ищеца на 09.08.2021 г., като на 24.08.2021 г. чрез платформа за електронен обмен 1 ответникът уведомил потребителя за забавата, а на 31.08.2021 г. в съответствие с чл. 5.4.1. от договора го предупредил, че ако до 10.09.2021 г. задължението по фактурата в размер от 10 724,87 лв. не бъде погасено, доставката на електроенергия ще бъде преустановена. Отправено било и предупреждение до ищеца да предприеме всички мерки за предотвратяване на вреди от прекъсване на електрозахранването. Ищецът обаче не заплатил в цялост задължението по фактурата и тъй като ответникът не бил длъжен да приеме частично плащане, на 14.09.2021 г. електрозахранването било прекъснато, но не неправомерно, а на основание чл. 123 ЗЕ. Наред с това ответникът оспорва причинната връзка между спирането на доставката на електроенергия и повредата на компресора, като сочи, че токовият удар бил свързан с качеството на предоставените мрежови услуги или на пренесената електрическа енергия, за които продавачът не носел отговорност съгласно чл.

53.3 от договора. Въз основа на всичко изложено ответникът моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Помагачът на ответника „З.К. У.“ АД оспорва иска, като твърди, че преустановяването на електрозахранването не било извършено противоправно, а поради неплащане на дължими суми. Оспорва и причинната връзка между спирането на доставката на ток и настъпването на сочената от ищеца вреда, както и размера на претендираното обезщетение.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск е за заплащане на обезщетение за имуществена вреда, настъпила в причинна връзка с неизпълнение на договорно задължение по договор за продажба на електроенергия.

Установява се, че на 09.06.2021 г. между страните е сключен договор, по силата на който ответникът в качеството си на лицензиант за търговия с електрическа енергия се е задължил да продава на ищеца електроенергия и да я доставя до четири точки, определени в Приложение № 1, сред които и обект № 4453348, находящ се в гр. Велинград и използван от купувача като хладилна база във връзка с осъществяваната от него търговия с хранителни продукти. От своя страна ищецът се е задължил да заплаща доставената електроенергия и допълнително осъществените мрежови и други услуги в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца на доставка. Уговорено е фактурирането на дължимите суми да се извършва с електронна фактура, която да се изпраща на електронна поща или чрез платформа за електронен обмен на документи (чл. 5.2.2). В чл. 5.4.1 от договора е предвидено право на продавача да преустанови временно снабдяването с електроенергия, „в случай че купувачът не заплати което и да е от своите задължения в уговорените за това срокове“ (каквото право е предвидено и в чл. 123 ЗЕ). За да го упражни, купувачът трябва да отправи 5-дневно предизвестие, което според договореното от страните се счита връчено и чрез изпращането му по електронната поща или чрез платформата за електронен обмен.

На 31.07.2021 г. е издадена фактура № 1700292329 на стойност 10 724,87 лв., представляваща дължима цена за юли 2021 г., и с падеж 16.08.2021 г. (след предвидения в чл. 5.2.2 от договора срок). Фактурата е изпратена на ищеца чрез платформата за електронен обмен и получаването й не се отрича.

Задължението по фактурата не е платено на падежа. Според представените преписи от електронните документи, съдържащи се в 2 електронната платформа за обмен, на 24.08.2021 г. ответникът е изпратил на ищеца писмо, с което го уведомява относно наличието на непогасено задължение по процесната фактура и отправя искане за незабавно изпълнение. На 31.08.2021 г. отново чрез платформата е изпратено второ писмо, с което продавачът предизвестява купувача относно предстоящо спиране на електроснабдяването след 13.09.2021 г., ако задължението в размер от 10 724,87 лв. не бъде погасено в срок до 10.09.2021 г. Отправено е и предупреждение за предприемане на мерки за предпазване на имуществото от щети, причинени от прекъсване на електрозахранването. Доколкото ищецът не оспорва, че има осигурен достъп до електронната платформа, то на основание чл. 5.4.1 от договора същият се счита уведомен за изпратеното чрез платформата предизвестие, независимо от това дали фактически се е запознал с неговото съдържание.

Същевременно от заключението на ССчЕ се установява, че на 14.09.2021 г. в 8:41 ч. ищецът е наредил превод в полза на ответника на сума в размер от 10 400 лв. без конкретно посочено основание на превода. Сумата е получена от продавача на същата дата (няма точни данни относно часа на получаване) и е отнесена от него в погашение на задължението по процесната фактура. На 15.09.2021 г. в 9:34 ч. ищецът е извършил плащане на каса на платежен оператор на сума в размер от 333,62 лв., като плащането е извършено по клиентския номер на ищеца с посочено основание процесната фактура. Според вещото лице плащането е получено веднага по микросметката на ответника, като част от сумата в размер от 324,87 лв. е отнесена в погашение на остатъка по процесната фактура. Наред с това ищецът е представил доказателства за извършено на 15.09.2021 г. плащане и на други суми (15,83 лв. и 144 лв.), но според посоченото в разписките основание те са платени в погашение на фактури, различни от процесната (съответно фактура ЕЕ9200047715 и фактура 1780001252/15.09.2021 г.).

Между страните е спорен въпросът относно датата, на която ответникът е преустановил електроснабдяването, и дали това е сторено преди или след второто плащане по процесната фактура. В тази връзка ответникът заявява, че електроснабдяването е спряно на 14.09.2021 г., а от своя страна ищецът прави противоречиви изявления по този въпрос – в исковата молба той сочи, че „електрозахранването е преустановено поради частично неплащане по фактурата в размер от 324,87 лв., който веднага бил платен“, а с уточнителна молба от 26.05.2023 г. заявява, че спирането на доставката на ток било извършено на 15.09.2021 г. след плащане на остатъка от задължението.

От приетите по почин на ответника писмени доказателства се установява, че същият е заявил искане до мрежовия оператор за преустановяване на електроснабдяването на различни клиенти, сред които и ищецът, като искането е подписано на 02.09.2021 г. и няма данни кога е получено от оператора. Установява се също, че електрозахранването е възстановено на 15.09.2021 г. въз основа на искане на ответника до мрежовия оператор, изпратено на същата дата в 9:49 ч. по електронна поща (л. 61).

Според показанията на свидетеля К. – служител на ищеца, електроснабдяването било прекъснато на 15.09.2021 г., като свидетелят сочи приблизителен час 10:00 ч. Свидетелят Ш. – служител на мрежовия оператор, извършил техническите действия по преустановяване на захранването, не 3 помни конкретната дата („някъде в началото на учебната година“ ), но дава сходни сведения относно часа - сочи, че това станало след приключване на „оперативката“, която обичайно се провеждала от 8:30 ч. до 9:30 ч., и допълва, че пътят от офиса до трафопоста на ищеца бил около „10-15 мин.“.

Като анализира съдържанието на свидетелските показания в съвкупност с данните, произтичащи от писмените доказателства, и най-вече – с електронното писмо от ответника до мрежовия оператор за възстановяване на захранването, съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че захранването е било прекъснато на 15.09.2021 г., тъй като ако това беше сторено на тази дата и в сочения от свидетеля К. час (около 10:00 ч.), не би могло да се обясни по-ранното изпращане от ответника до мрежовия оператор на искане за възстановяване на захранването (на 15.09.2021 г. в 9:49 ч.), което от своя страна пък следва да е било предхождано и от по-рано направено искане от ищеца до ответника за това (т.нар. в писмото „заявка за експресно възстановяване“, подадена от купувача). Твърдението на ищеца не се доказва и от представения от него констативен протокол за установяване на повреда, в който е удостоверено, че на 15.09.2021 г. е извършен оглед на увредена в резултат от токов удар вещ, но не и датата на настъпване на т.нар. „токов удар“.

Въз основа на изложеното, а и като отчита противоречията в изявленията, направени от ищеца в настоящия процес и посочени по-горе, съдът приема за вярно поддържаното от ответника твърдение, че преустановяването на електроснабдяването е извършено на 14.09.2021 г., поради което същото не е било в нарушение на поетите от ответника договорни задължения – към този момент е било налице неизпълнение на задължение на купувача и е била спазена процедурата по предизвестяване.

Тук следва да се посочи, че нито разпоредбата на чл. 5.4.1 от договора, нито разпоредбата на чл. 123 ЗЕ предвиждат, че правото да се преустанови снабдяването възниква само при наличие на пълно неизпълнение, но не и при частично такова. Напротив, посочените разпоредби уреждат частен случай на упражняването на възражение за неизпълнен договор, което се подчинява на общите правила – продавачът има право да задържи своята престация до получаване на насрещно изпълнение на цялата дължима му се престация.

Разбира се, такова право не може да бъде надлежно упражнено при незначителност на насрещното неизпълнение, когато упражняването му би съставлявало злоупотреба с право. В случая обаче не е налице незначителност на непогасеното задължение, тъй като, макар неплатената сума спрямо целия размер на задължението да не е голяма, същата като стойност не може да се определи за незначителна (324,87 лв.).

Неоснователно е и възражението, че ответникът не следвало да извършва спиране на снабдяването, защото бил надлежно уведомен от ищеца за предстоящо доплащане – на първо място, от изпратеното от ищеца до ответника на 13.09.2021 г. електронно писмо е видно, че същият го е уведомил за доплащане на сума от 400 лв., но поради наличието и на други снабдявани обекти и липсата на идентичност между сумата на неплатения остатък и посочената в писмото сума не може да се направи категоричен извод, че това обещано доплащане касае именно процесната фактура; на второ място, в писмото е изразена готовност за плащане на сумата „утре“, т.е. на 14.09.2021 г., докато от заключението на ССчЕ се установява, че процесният остатък е платен на 15.09.2021 г.