Определение № 1744 от 08.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1744 гр. София, 08.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20248002103876 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. С. срещу въззивно решение № 399 /02.07.2024 г. по гр. д. № 408/2024 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 82/01.04.2024 г. по гр. дело № 676 /2023 г. на Оряховския районен съд в обжалваната част, с която на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ Козлодуйският районен съд е осъден да заплати на жалбоподателя А. И. С. сумата 950 лева обезщетение за неимуществени вреди и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗАдв. и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба Районен съд - Козлодуй в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. И. С. осъдителен иск против Районен съд- Козлодуй за заплащане на сумата от 5 001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д № 1011/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.

По делото не е спорно, че процесното производство пред Районен съд – 1

Козлодуй е било образувано на 25.07.2022 г.. С определение от 26.07.2022 г. съдията – докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата да бъдат изпратени на ответника. На 11.08.2022 г. е постъпил отговор от ответника, който е поискал привличане на трето лице – помагач и е предявил срещу това лице обратен иск. С определение от 30.09.2022 г. съдията – докладчик е оставил без движение предявения обратен иск и е дал указания на ответника за отстраняване на нередовности, които са изпълнени. С определение от 25.11.2025 г. съдията – докладчик е конституирал третото лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност обратния иск и е разпоредил да бъде изпратен препис от исковата молба на ответника по този иск. На 23.12.2022 г. ответникът по обратния иск е подал отговори на предявения срещу него обратен иск и по първоначалната искова молба.

С определение по чл.140 ГПК от 12.09.2023 г. съдията-докладчик се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проекта си за доклад и е насрочил дата за първото заседание на 07.11.2023 г.. На 07.11.2023 г. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. Съдът е постановил решение по делото № 536 на 27.11.2023 г., след което са постъпили искания по чл.248 ГПК и въззивна жалба по него.

По делото са приети общо 5 броя болнични листове, от които е видно, че от 06.12.2022 г. до 15.05.2023 г. съдията-докладчик е отсъствал поради ползване на отпуск за временна неработоспособност общо 76 дни. Посочени са периодите по всеки отделен болничен лист.

Въззивният съд е обсъдил и данни за натовареността на съдията–докладчик за периода на разглеждането на делото, както и показанията на един свидетел за това как се е отразило на ищеца забавянето на делото.

При така установените обстоятелства от правна страна въззивният съд е приел следното:

Разумността на срока, в който е продължило едно дело, се преценява с оглед конкретните обстоятелства по делото. Съдът прилага следните критерии: сложност на делото, поведение на страната и поведение на конкретните органи. Сложността на делото се преценява според броя на страните по делото, броя на съединените искове в общо производство, встъпването на други лица в процеса, естеството на фактите , които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат документите по делото и другите релевантни обстоятелства. На първо място трябва да бъде изследвана общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му.

От събраните по делото доказателства е установено, че исковото производство от подаването на исковата молба до постановяването на съдебното решение е 2 продължило 1 година и 4 месеца. Въззивният съд е приел, че този период не може да бъде определен като „неразумен срок“ за разглеждането на конкретното дело с оглед на неговите конкретни специфики – първоинстанционният съд е бил сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено е трето лице – помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Страните не спорят по тези обстоятелства, а те се установяват и от приложената справка от ЕИСС по движението на делото. Констатираните отклонения във връзка с предмета и със страните по делото обосновават по-дълъг срок за разглеждане и справедливо решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с (други) граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. Макар и спорът да е трудов, той не подлежи на разглеждане като бързо производство както поради предмета си – неизплатени допълнителни (трудови) възнаграждения, така и поради обективно съединяване на искове.

В случая спорът не е свързан с лишаването на ищеца от правото на труд и от възможността му да реализира трудов доход, а се претендира заплащането на още 10 % от допълнително (трудово) възнаграждение, както и на възнаграждение за положен извънреден труд.

В исковата молба се твърди, че забава е допусната от м. 01.2023 г. до насрочването на делото. Действително се наблюдава един значителен период от време, в който се наблюдава бездействие на съдията – докладчик до 12.09.2023 г..

Въззивният съд е обосновал извода си, че този период не променя извода му за разумна обща продължителност на съдебното производство. Като се е позовал на установената практика на ВКС (решения по гр.дела № 2125/18-III, № 4482/17-IV, и определение по гр.д. № 1548/20-IV) въззивният съд повторно е обосновал извода си, че релевантна за отговорността на държавата по (исковете) по чл.2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство – от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделните съдопроизводствени действия е без значение. В случая е установена нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция.

Въззивният съд е изложил мотиви и за неоснователността на останалите доводи на жалбоподателя:

Неоснователен е доводът, че Козлодуйският районен съд следва да носи отговорност, тъй като не е предприел необходимите мерки за по-бързо разглеждане на 3 делото чрез извършване на контрол върху работата на съдията-докладчик чрез възлагане на работа на други съдии, командироване на съдии от други съдилища.

Въззивният съд е приел, че отсъствието на съдията-докладчик е било продължително – 76 дни, но не последователно, а периодично (посочени са периодите на разрешените отпуски), при което не би могла да бъде обоснована необходимост от процедура по преразпределение на делата на останалите съдии или за командироване на съдии от други съдилища.

Обстоятелството, че през този период от време Козлодуйският районен съд е работил с незапълнен съдийски щат въззивният съд е приел за неотносимо.

В обобщение въззивният съд е приел, че не е допуснато нарушение на изискването за разглеждането на делото в разумен срок.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В представеното по делото изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят (неговият процесуален представител адвокат Г. П. Г.) поставя следните правни въпроси, за които твърди, че са пряко свързани с премета на правния спор и че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния съд?

2. Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция?

3. Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция целият период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото?

Първият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както твърди касационният жалбоподател, а в съответствие с установената практика на ВКС.

Въззивният съд е приел, че на първо място трябва да бъде изследвана общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му и след като е извършил преценка на релевантните за това обстоятелства, които са безспорни между страните, е приел извода, че обща продължителност на съдебното производство е разумна. По тези въпроси въззивният съд не е допуснал противоречие, а съответствие 4 с посочените от жалбоподателя решения на ВКС по гр.дела № 2125/18-III и № 4482/17-IV, на които въззивният съд се е позовал.

Останалите мотиви са евентуални - по останалите доводи на жалбоподателяищец, които се съдържат в първия поставен въпрос, които не променят извода за разумната обща продължителност на разглеждането на делото от първоинстанционния съд.

Към това следва да се добави и следното:

Действително, според практиката на ВКС натовареността на съответната съдебна инстанция, както и периодите на съдебните ваканции, са ирелевантни за преценката дали следва да се ангажира отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ, но видно от изложеното за мотивите му, даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на тази практика. Той не е приел, че тези периоди не следва да се отчитат в установената обща продължителност на разглеждането на делото. Приетото от въззивния съд е в точно съответствие, а не в противоречие с приетото в решение по гр.д. № 2125/18-III на ВКС, на което се позовава жалбоподателя, че спазването или неспазването на инструктивните (процесуалните) срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия е без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и правна сложност.

Както беше посочено, въззивният съд е приел, че отговорността на държавата не е обусловена от конкретните причини за отделните забавяния и от това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни или не за забавянето. От установения по делото обективен факт - отсъствие от работа на съдията-докладчик поради ползване на поредици от отпуски поради временна неработоспособност с обща продължителност 76 дни въззивният съд е приел единствено, че тъй като отсъствието на съдиятадокладчик е било продължително – 76 дни, но не последователно, а периодично (посочени са периодите на разрешените отпуски), не би могла да бъде обоснована необходимост от процедура по преразпределение на делата на останалите съдии или за командироване на съдии от други съдилища. Както беше посочено, освен, че този мотив е евентуален, той не е в противоречие с установената практика.