Решение № 10682 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10682 гр. С., 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110148164 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. А. , ЕГН **********, срещу „К.П.Б.“ ООД, ЕИК ********, с която са предявени за разглеждане в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна като накърняваща добрите нрави на клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1196472 от 29.11.2024 г. и като неравноправна – на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП.

Ответникът „К.П.Б.“ ООД е предявил насрещни осъдителни искове, предявени в условията на евентуалност - с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, евентуално чл. 23 ЗПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1196472 от 29.11.2024 г., по силата на който в полза на ищеца е бил отпуснат кредит в размер на сумата от 1700 лв., при уговорен годишен лихвен процент /ГЛП/ – 51 %, и годишен процент на разходите /ГПР/ – 65,03 % и общо дължима за връщане сума в размер на 4609 лв. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчител, отговарящ на кумулативно изброени условия. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, кредитополучателят дължал заплащане на неустойка в размер на сумата от 2314,18 лв., която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараствала на 419 лв. Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна като накърняваща добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и поради това, че е неравноправна 1 клауза – чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, тъй като със същата се достига до значителна нееквивалентност на престациите, до злепоставяне на интересите на ищеца като потребител и извличане на собствена изгода на кредитора, като се нарушава и принципът на добросъвестност и справедливост. Счита, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, тъй като предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, освен това прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Счита, че неустойката излиза извън присъщите й функции и цели постигане единствено на неоснователно обогатяване на ответника. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения главен или евентуален иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К.П.Б.“ ООД е депозирал писмен отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че нищожността на клаузата за неустойка не влече нищожност на целия договор за кредит, тъй като същата не касае съществените елементи на процесния кредит.

Твърди, че при сключване на договора не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен годишният процент на разходите и по какъв начин се формира последният с посочване на компонентите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че годишният процент на разходите не надхвърля размера на пет пъти законната лихва за забава, като в същия не следва да се включва уговорената в чл. 11, ал. 1 неустойка. Твърди, че неустойката обслужва неизпълнението на договора и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор, ищецът е бил наясно с размера й, а клаузата е индивидуално уговорена между страните и е ясна и разбираема. Излага доводи за действителност и на клаузата за възнаградителна лихва. Оспорва неустойката да представлява добавък към възнаградителната лихва. Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен по волята на ищеца, който е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя, както и е разполагал с възможност да се откаже от договора без да е обвързан по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането на такси и разноски. Твърди, че за потребителя е съществувала възможност да удължи срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора или да предостави различно заместващо обезпечение, т. е. кредитополучателят е могъл да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляване на неустойката, респективно до отпадането й. Сочи, че неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, както и е била с фиксирани параметри за срока на договора, поради което не противоречи на добрите нрави. Счита, че клаузата не е неравноправна, тъй като е уговорена индивидуално, както и е ясна и разбираема, поради което потребителят е бил наясно за задълженията, които поема, което се установява и от сключените между страните общо пет договора за кредит, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне 2 на обезпечение. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил и насрещен иск за осъждане на Д. С. А. да заплати на „К.П.Б.“ ООД сумата от 866,80 лв. (443,19 евро) – частичен иск от неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 1196472 от 29.11.2024 г. в общ размер на 1700 лв., като дължима на договорно основание и поради неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя по договора за кредит да върне същия, евентуално сумата от 866,80 лв. (443,19 евро) - като дължима главница (неизплатена част от чистата стойност на кредита) по недействителен договор за кредит. Излага съображения, че по сключения между страните договор за потребителски кредит на ответника е предоставена сума в размер на 1700 лв., от която са заплатени 833,20 лв., като задължението по процесния договор е изцяло падежирало след изтичане на срока за плащане на последната вноска по кредита, а именно 29.10.2025 г. Общото задължение по договора е в размер на 4518,06 лв., включващ 1625,48 лв. – главница, 445,52 лв. - възнаградителна лихва, 1625,48 лв. – неустойка и 747,06 лв. – такси. Моли за присъждане на сумата в размер на 866,80 лв. – частичен иск от сумата в размер на 1700 лв. на договорно основание, евентуално за присъждане на сумата в размер на 866,80 лв. – на основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 14.11.2025 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

От ответника по насрещния иск е постъпил писмен отговор, в който оспорва насрещната искова молба. Излага твърдения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради грешно посочен размер на ГПР. При уважаване на иска за връщане на чистата стойност на кредита моли за отчитане на заплатената от ответника сума в размер на 833,20 лв. Моли за отхвърляне на насрещните искове, евентуално при уважаването им разноските да останат в тежест на „К.П.Б.“ ООД.

Съдът, с л е д като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и се установява от приетите като писмени доказателства Договор за потребителски кредит № 1196472 към искане № 9500809 и погасителен план към него, че на 29.11.2024 г. е сключен договор за паричен заем между „К.П.Б.“ ООД – като кредитор, и Д. С. А. – като кредитополучател, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на сумата от 1700 лв., срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне предоставената му сума на 11 броя месечни погасителни вноски (4 х 72,25 лв. и 7 х 285,86 лв.), първата от които платима на 30.12.2024 г., а последната на 29.10.2025 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент в размер на 51 % и годишен процент на разходите от 65,03 %, като общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя към датата на сключване на договора възлиза на 2290,02 лв. В чл. 4 е удостоверено, че заемната сума е получена в брой 3 съгласно параметрите, описани в договора, което кредитополучателят удостоверява с подписа си.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1./ Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва или 2./ Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора.

В чл. 11, ал. 1 е уговорено, че с подписването на договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.

5 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в него, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2314,18 лв. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие в тези случаи дължимата неустойка да бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в Приложение № 1 към договора начин.

Видно от приетия по делото погасителен план към Договор за потребителски кредит № 1196472, е, че общият размер на погасителната вноска с включена неустойка възлиза на 419 лв., като общо дължимата сума по договора (с отстъпка в размер на 4,80 лв.) е 4604,20 лв.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Искане за сключване на договор за кредит № 9500809 от 29.11.2024 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който се съдържат параметрите на договора, както и Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № 1196472 от 29.11.2024 г., от което се установява, че по процесния договор е заплатена сумата от общо 833,20 лв. (414,20 лв. на 30.12.2024 г. и 419 лв. на 31.01.2025 г.).

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, вр. чл. 146 4

ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна като неравноправна, евентуално накърняваща добрите нрави на клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1196472/29.11.2024 г.